Р Е Ш Е Н И Е
№ 1515
гр.София, 16.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Наташа Петкова, след като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 14 от 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Х., Д. И. А., К. И. Х. и Й. И. Х. срещу решение № 1* от 31.10.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г. в частта му, с което е отменено решение № 53 от 11.06.2007 г. на Асеновградския районен съд по гр.д. № 19 от 2007 г. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявяния от касаторите срещу О. А. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото им на собственост върху недвижим имот, представляващ част от поземлен имот № 7* по кадастралната карта на с. С. връх, която част е с площ от 3,008 дка и е очертана с жълт контур на скицата към заключението на вещото лице при граници на тази част: Селим М. Ч. , А. А. Х. , М. М. К. и Руфет М. Ч.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила- касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че процесният имот бил земеделска земя и като такава наследодателят на касаторите не е можел да я придобие по давност. От доказателствата било установено, че с. С. връх било без кадастрален и регулационен план до 2004 г., когато била одобрена кадастралната карта на селото. В нея процесният имот бил заснет като земеделски, отделно от къщата и дворното място от 289 кв.м. на касаторите. По повод заведено от тях дело по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ ОСЗГ-А. издала писмо № 387 от 11.05.2006 г., в което удостоверявала, че имотът няма статут на земеделска земя. От показанията на разпитаните свидетели Р. Ч. и К. К. също се установявало, че имотът винаги е представлявал дворно място с жилищна сграда и стопански постройки и че е бил ограден с каменна ограда, остатъци от която и досега се виждали на място. Представени били и доказателства, че кооперирането на земеделските имоти в района на с. С. връх е станало през 1958 г.-1959 г., но процесният имот е останал да се владее от тогавашния му собственик и след тази дата и че през 1964 г. е бил продаден на наследодателя на касаторите. Въззивният съд не е съобразил тези доказателства и неправилно приел, че касаторите не били представили доказателства за установяване на статута на имота.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба О. А..
С. И. А. също не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касаторите и С. И. А. срещу О. А. установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесният имот е земеделска земя и като такава не е можела да се придобие по давност от наследодателя на ищците. Приел е също така, че ищците не са ангажирали доказателства за проследяване на статута на имота от 1964 г. до настоящия момент и за доказване на твърдението си, че правото на собственост върху този имот е можело да бъде запазено в реални граници и след образуването на ТКЗС.
Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. От представения по делото договор от 11.09.1964 г. е установено, че на тази дата А. И. С. и наследодетелят на касаторите И. А. Х. са се договорили С. да продаде на Х. собствената си къща заедно с дворното място и стопанските постройки към нея, намиращи се в Ч. махала на с. С. връх при граници: Селим М. Ч. , А. А. Х. , М. М. К. и Руфат Р. Ч. Договорът от 11.09.1964 г. не е бил сключен в изискуемата съгласно чл.18 от ЗЗД нотариална форма за действителност на договорите за прехвърляне на недвижими имоти, поради което не е довел до прехвърляне на правото на собственост на имота от А. С. на И. Х. От показанията на разпитаните по делото свидетели, обаче, е установено, че от сключването на този договор /11.09.1964 г./ до смъртта си през 1993 г. наследодателят на касаторите И. Х. е владял процесния имот явно и необезпокоявано от никого. Поради това и тъй като това негово владение е продължило повече от 10 години, на основание чл.79, ал.1 от ЗС И. Х. е придобил собствеността върху този имот по давност. След неговата смърт имотът е станал собственост на неговите наследници по закон- касаторите по настоящото дело и С. А.
Неправилно е прието от въззивния съд, че този имот не е можел да бъде придобит по давност с оглед съдържащата се в чл.86 от ЗС /редакция до 1990 г./ забрана за придобиване по давност на държавни имоти, тъй като е бил земеделска земя, която след внасянето си в ТКЗС е станала държавна собственост. По делото липсват доказателства процесният имот някога да е бил внасян в ТКЗС или включван в блок на ТКЗС. Напротив, от представеното писмо № 387 от 120.06.2006 г. на ОСЗГ-А. е установено, че имотът няма статут на земеделска земя. От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Ч. и К. К. също се установява, че имотът е представлявал дворно място с жилищна сграда и стопански постройки и че не е бил внасян в ТКЗС, нито включван в кооперативни блокове. Доказателство за горното са и запазените към настоящия момент части от каменна ограда, с която е бил ограден целия имот като дворно място към намиращата се в него къща. Косвено доказателство затова е и фактът, че през 1964 г., повече от 5 години след масовизацията в този район /според удостоверение № 15 от 13.11.2006 г., масовизацията и кооператирането на земите в ТКЗС в с. С. връх са извършени през 1958-1959 г./, този имот все още се е владеел от неговия тогавашен собственик А. С. и на 11.09.1964 г. Стефанов се е съгласил да го продаде на наследодателя на ищците И. Отделно от изложеното по-горе, имотът въобще не е подлежал на коопериране в ТКЗС, тъй като още през 1958 г. е представлявал имот със селищен характер /дворно място със жилищна сграда и стопански постройки, част от Ч. махала на с. С. връх/, а не земеделски имот.
Гореизложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявения установителен иск за собственост.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64 от ГПК /отм./ ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на касаторите направените от тях разноски по делото в размер на 307 лв., представляващи 8 лв. държавна такса за завеждане на делото, 200 лв. адвокатско възнаграждение, 80 лв. възнаграждение за вещо лице и 19 лв. държавна такса по касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на пето отделение на гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1* от 31.10.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия по в.гр.д. № 1* от 2007 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на Община–А. , че С. Д. Х.- ЕГН **********, Д. И. А.- ЕГН **********, К. И. Х.- ЕГН ********** и Й. И. Х.- ЕГН ********** всички от гр. П., ул.”Ю” № 2, бл.27, ап.17 са собственици по давност и наследство от И. А. Х. на следния недвижим имот: част от поземлен имот № 7* по кадастралната карта на с. С. връх, Асеновградско при граници на тази част: Селим М. Ч. , А. А. Х. , М. М. К. и Руфет М. Ч. , която част е с площ от 3,008 дка и е очертана с жълт контур на комбинираната скица към заключението на вещото лице В. Б. И. , намираща се на лист 124 от гр.д. № 19 от 2006 г. на Асеновградския районен съд и представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА О. А. да заплати на С. Д. Х., Д. И. А., К. И. Х. и Й. И. Х. на основание чл.64, ал.1 от ГПК/отм./ разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 307 лв. /триста и седем лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.