О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1515
гр.София, 05.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1238 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.04.2009г. по гр.д. №126 / 2009г., с което Пернишки ОС е отхвърлил предявения от О. П. срещу А. Г. искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – О. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът О. Г. не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 27.11.2008г. по гр.д. №2878/2008г. на Пернишки РС, е отхвърлил предявения от О. П. срещу А. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2 290,87 лева недължимо платено обезщетение за временна нетрудоспособност и иск с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на 308,10лева лихви за забава до предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащане на сумата. Съдът е приел за установено, че ответницата е била в отпуск от 06. 02.2007г. до 30.09.2007г. поради бременност и раждане, като е имала е право на обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2 290,87лева. Прието е по делото, че при извършена финансова ревизия е установено, че общината е платила неправилно обезщетението на ответницата, тъй като ответницата е получила такова и от Районно управление “С” гр. П. и общината е била задължена да възстанови сумата на РУ на СО. Съдът е приел, че О. П. е платила на законно основание – по силата на разпоредбата на чл.40 КСО, поради което ответницата не й дължи връщането на тази сума, като не намира приложение и разпоредбата на чл.74 ЗЗД, тъй като общината не е платила чуждо задължение, като е имала интерес от това.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване общината-жалбоподател поддържа, че в решението си съдът се е произнесъл по материално правен въпрос от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно за възможността да се получи правна защита при допуснато разместване на ценности от една правна сфера към друга, като се разграничи възможността това да стане ч. иск, основан на неоснователното обогатяване или регресен такъв предявен по реда на чл.74 ЗЗД. Представя решение от 18.12.2006г. по гр.д. №621/2006г. на ТК на ВКС, даващо отговор на въпроса какво може да се получи от лице, което е изпълнило едно чуждо задължение като е имало интерес да направи това, решение от 07.07.2008г. по гр.д. №3703/2007г. на ГК на ВКС даващо отговор на въпроса за приложното поле на института на неоснователното обогатяване и съпоставката му с института на суброгацията, както и решение от 24.12.1973г.по гр.д. №2131/1973г. на ВКС, в което е прието, че заплатилия чужд дълг има право да го търси от пряко задълженото лице.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил съществен материално правен въпрос, касаещ възможността да се получи правна защита при допуснато разместване на ценности от една правна сфера към друга, било като това стане ч. иск, основан на неоснователното обогатяване или регресен такъв предявен по реда на чл.74 ЗЗД, като в противоречие с практиката на ВКС е отрекъл възможността на жалбоподателя да получи въобще правна защита. Ето защо се налага Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се постигне разрешаване на правния спор в съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на решение от решение от 10.04.2009г. по гр.д. №126 / 2009г. на Пернишки ОС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалба на О. П..
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание, като се съобщи на О. П. че в седмичен срок следва да внесе 26 лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: