О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1519
гр. София, 02.12.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1428 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 23.11.2010 г. по гр. д. № 3249/2006 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „Б” състав е :
– отменено решението от 05.12.2005 г. по гр. д. № 11537/2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав в обжалваната от Д. П. П. част, в която е отхвърлен предявеният от нея против Н. В. В. (починал в хода на делото и заместен от неговите наследници – В. Н. В., Г. Н. В. и А. Н. В., последната действаща чрез нейната майка и законна представителка Л. Д. Н.) иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора от 16.02.1995 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 90/1995 г. на нотариуса при Софийски РС в частта, в която Г. П. А. е прехвърлил на Н. В. В. (съпруг на приобретателката по договора Ю. Г. В.) 1/12 идеална част от недвижимия имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № *, находящ се на шестия етаж от вход * в блок ** на [улица][жк]– [населено място], ведно с принадлежности, като вместо това е постановил друго такова в посочената му част, с което договорът е развален, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за така прехвърлената 1/12 идеална част от имота;
– отменено решението от 05.12.2005 г. по гр. д. № 11537/2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав в обжалваната от Ю. Г. В. част, в която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален описаният по – горе договор в частта, в която Г. П. А. е прехвърлил на дъщеря си Ю. Г. В. 1/12 идеална част от посочения недвижим имот и вместо това е постановено друго такова в тази му част, с което предявеният от Д. П. П. против Ю. Г. В. иск за разваляне на договора в съответната му част (1/12 ид. ч.), е отхвърлен;
– оставено в сила решението от 05.12.2005 г. по гр. д. № 11537/2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав в останалата му обжалвана от Д. П. П. част, в която искът й против Н. В. В. и Ю. Г. В. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора е отхвърлен за прехвърлените 5/12 идеални части от имота;
– констатирано, че решението от 05.12.2005 г. по гр.д. №11537/2004г. на Софийския районен съд, ГК, 47 състав е влязло в сила, като необжалвано, в частта, в която е развален договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане относно отчуждената от Г. П. А. на Н. В. В. 1/12 ид. част от имота.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че извършената в брачния процес между приобретателката по договора (Ю. В.) и нейния съпруг тогава Н. В. делба – спогодба на придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество, включващо процесните 4/6 ид. ч. от недвижимия имот, няма правно действие. Това е така, защото предмет на спогодбата не могат да бъдат идеални части от имота, които да бъдат поставени в дял и изключителна собственост на единия от съпрузите – от една страна и защото се касае за прехвърляне на притежаваните от съпруга Н. В. 2/6 ид. части от имота, чийто транслативен ефект може да бъде осъществен само чрез нотариална сделка – от друга страна. Счел е, че валидността на спогодбата в бракоразводния процес е предпоставена от това дали нейн предмет е имота в неговата цялост или не, тъй като крайната цел на делбата е да ликвидира съсобствеността върху една имуществена общност, което в случая не се постига. Липсва предписаната от закона (чл.18 ЗЗД) форма на прехвърлителната сделка, която одобреното от съда по реда на чл. 101 от СК (отм.) споразумение не може да замести и не може да обоснове настъпване на правните последици по преминаване на имуществото в обем от 2/6 ид. ч. (след трансформацията му от СИО в обикновена съсобственост), от съпруга към съпругата. По съображения, че срещу първоинстанционното решение в частта, в която е постановено разваляне на договора относно притежаваните от Н. Врана права върху 1/12 ид. ч. от процесния имот не е постъпила жалба от последния въззивният съд е счел, че атакуваното пред него решение в тази му част, е влязло в сила. Съдът е намерил за неоснователен иска за разваляне на договора, поради неизпълнението му от страна на приобретателката Ю. В. в частта на придобитите от последната права върху имота. Приел е, че Н. В. (съпруг на дъщерята на прехвърлителя към датата на сделката) не е изпълнявал задълженията си по договора (наред с Ю. В.), изпълнението от страна на която не го освобождава от дължимия от него резултат (грижа и издръжка – лично или чрез трето лице, към прехвърлителя) при условие, че бракът помежду им бил прекратен през време на действието на договора. Затова искът, предявен срещу ответника Н. В., е уважен с разваляне на договора в частта на прехвърлянето на 1/12 ид. ч. от имота.
Против решението на Софийски градски съд са постъпили касационни жалби от всяка от страните по спора.
Изложени са оплаквания за нищожност на решението – като напълно неразбираемо, чиито смисъл не може да се извлече при тълкуване (основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 1 ГПК); за недопустимостта му – поради произнасяне „свръх петитум” (основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 ГПК); и за неговата неправилност – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В жалбата на ищцата Д. П. П. се поддържа, че въззивното решение подлежи ИЗЦЯЛО на касационно обжалване, защото същото страда от много тежки пороци, обосноваващи допускането му до касационен контрол – като нищожно и недопустимо. Нищожността се извлича от факта, че било абсолютно неразбираемо – липсвали мотиви за цената на продажбата, какъвто характер имал процесния договор в частта на прехвърлянето срещу положени до датата на сделката грижи за прехвърлителя; както и за стойността на грижите и издръжката занапред с оглед определянето на идеалните части на страните по делото. Недопустимостта се свързва с произнасянето „свръх петитум” както в уважената, така и в отхвърлителната част от решението, заради включването на идеалните части, притежавани от страните по договора за продажба; несъобразяване на решението с притежаваните идеални части от страните по наследство от починалата на 07.10.1992 г. наследодателка Д. – съпруга на прехвърлителя Г. А..
Сочи се, че съществуващата вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо обосновава необходимостта от допускането му до касационно обжалване.
В жалбата на Ю. Г. В. се сочи наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради произнасянето му по материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора, за вещно-прехвърлителното действие на спогодбата между съпрузите, обективирана в одобрено от съда споразумение помежду им за уреждане на имуществените отношения, с което идеална част от недвижим имот се поставя в дял и става изключителна собственост на единия от съпрузите. Този въпрос се поддържа да противоречи на практиката на ВКС – ТР № 60/1987 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 7/1973 г. – т. 8, б. „б” – т. е. основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се сочат и са приложени Решение № 363/20.04.1992 г. по гр. д. № 191/91 г., І г.о. на ВС и Решение № 657/06.10.1992 г. по гр. д. № 474/92 г., І г.о. на ВС – т. е. основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Заявява се също, че с обжалваното въззивно решение е решен процесуалноправния въпрос относно пределите на решаващата дейност на въззивния съд при отсъствие на жалба от лице, което, след като е придобило в качеството си на съпруг на приобретателка по договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане едно имуществено право се е разпоредило в последствие – при прекратяване на брака със съпругата, със съответната част от него в полза на последната. Поддържа се, че за този жалбоподател (т.е. съпругата) е налице правния интерес да атакува ИЗЦЯЛО съдебното решение, тъй като засяга придобитите права от нея – както по процесната сделка, така и в резултат на спогодбата, обективирана в одобреното от брачния съд споразумение за уреждане на имуществените отношения между съпрузите. По тази причина недопустимо въззивният съд е ограничил предмета на своята проверка на първоинстанционното решение, като е приел, че в съответната му част то е влязло в сила, като необжалвано от страната (Н. В.).
В жалбата на Г. Н. В. В. Н. В. и А. Н. В., последната действаща чрез нейната майка и законна представителка Л. Д. Н. се поддържа идентично оплакване за произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за прехвърлителното действие на спогодбата между съпрузите, обективирана в одобрено от съда споразумение помежду им за уреждане на имуществените отношения, с което идеална част от недвижим имот се поставя в дял и става изключителна собственост на единия от съпрузите.
От ответниците по жалби Ю. В. изразява становище за допускане до касационно обжалване на жалбата на Г. Н. В., В. Н. В. и А. Н. В. и намира, че жалбата на Д. П. П. не следва да се допуска до касационен контрол. От своя страна Г. Н. В., В. Н. Врана и А. Н. В. изразяват становище за допускане до касационно обжалване на жалбата на Ю. В. и считат, че тази на Д. П. П. не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 23.11.2010 г. по гр. д. № 3249/2006 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „Б” състав по жалбите на Ю. В., Г. Н. В., В. Н. В. и А. Н. В., последната действаща чрез нейната майка и законна представителка Л. Д. Н..
Повдигнатият в изложението към касационната жалба на посочените лица правен въпрос за прехвърлителното действие на спогодбата, одобрена от брачния съд чрез споразумението по реда на чл. 101 СК (отм.), обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 7/1973 г. – т. 8, б. „б”. Изложеното обосновава приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Тълкувателно решение № 60/1987 г. на ОСГК на ВС е извън обхвата на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата (вж. разясненията дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК), тъй като служи само за ръководство на съдилищата. Затова соченото противоречие с него не обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за предметните предели на произнасянето на въззивния съд, очертани от правния интерес на лице, което е придобило в пълен обем правата, предмет на защита по делото, да атакува изцяло решението по делото, с което придобивното основание се заличава с обратна сила, обуславя изводите на въззивната инстанция за обхвата на търсената защита. Затова, постановяването на съдебния й акт при констатацията, че част от първоинстанционното решение е влязло в сила, създава вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо в тази част – относно отчуждената от Г. П. А. на Н. В. В. 1/12 ид. част от имота. Ето защо, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК в този случай Върховният касационен съд е длъжен да допусне въззивното решение до касационен контрол, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Изведените от касаторката Д. П. П. основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не обосноват разглеждане на жалбата й по същество. Постановеното решение е напълно разбираемо, изложени са безпротиворечиви изводи по спорните въпроси и се констатира, че идеалните части в обхвата на съдебното произнасяне съответстват на спорните. По тази жалба въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.11.2010 г. по гр. д. № 3249/2006 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „Б” състав по жалбата на Д. П. П..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.11.2010 г. по гр. д. № 3249/2006 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV – „Б” състав по жалбите на Ю. Г. В. и на Г. Н. В., В. Н. В. и А. Н. В., последната действаща чрез нейната майка и законна представителка Л. Д. Н..
УКАЗВА на Ю. Г. В., Г. Н. В., В. Н. В. и А. Н. В., последната действаща чрез нейната майка и законна представителка Л. Д. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер на 163 лв. за разглеждане на всяка една от жалбите, като в противен случай те ще бъдат върнати.
След представяне на вносния документ за платена държавна такса по всяка от жалбите делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.