О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1519
София,05.11. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2195 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. К. М. чрез адв. А от АК – Плевен против решение № 112/10.03.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1073/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като М. Н. М. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Отделът “З” към Дирекция “Социално подпомагане” – Плевен /по местоживеене на детето Мартин/ не е изразил становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е необосновано.
С влязло в сила решение по чл. 99, ал. 3 СК /отм./ на Плевенския районен съд е прекратен брака между И. К. М. и М. Н. М.. Съдът е одобрил споразумението между бившите съпрузи, с което родителските права върху малолетното дете М, роден на 19.0.1997 г. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Бащата И. К. М. е подал молба за промяна на мерките по чл. 106, ал. 5 СК.
С обжалваното решение, Плевенският окръжен съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е налице такава промяна в обстоятелствата след влизане в сила решението по чл. 99, ал. 3 СК /отм./, което да налага родителските права върху детето Мартин да бъдат предоставени на бащата.
Въззивната инстанция, като е обсъдила събраните писмени и гласни доказателства, докладите на Отделите „З” по местоживеене на непълнотелния Мартин и по местоживеене на бащата, както и становището на социалните работници, е стигнал до заключение, че е налице промяна в социалния статус и материалното положение на бащата, която, обаче, сама по себе си не е достатъчна за изменение на мерките по отношение на детето. Майката се опитва да създаде подходяща среда за отглеждането на детето, като е подпомагана и от своята майка; обезпечава го финансово и между детето и майката има изградена емоционална близост. Съдът е отчел още и заявеното желание от самото дете при кого да живее, стресът от принудително наложената промяна да живее в друг град, в новото семейство на бащата и откъснато от майката. Охладняването на Мартин към бащата след началото на съдебния процес, е отчетена именно като реакция на детето и страха му от промяната в начина му на живот. Този емоционален стрес и принуда имат много по неблагоприятно отношение към развитието на детето и решително не са в негов интерес, отколкото разликата в доходите, материалните възможности и социалната среда на родителите.
Съдът е изложил и съображения, че преместването на детето в по-голям град /. в Русе/, което е изтъкнато като едно от основанията на иска по чл. 106, ал. 5 СК, не се налага с цел удовлетворяване на негов специфичен интерес или с оглед цялостното му благополучие.
Прието е още, че не са установени пропуски в учебната подготовка на Мартин, които да са по причина лошо възпитание и неполагане на грижи от майката. Още повече, че детето е завършило трети клас с отличен успех.
Не е установено и майката да не поддържа в добра хигиена детето и дома. Цапането на дрешките, отказа на Мартин да си измие ръцете по нареждане на втората съпруга на бащата, предпочитанията към сладките храни,не са обстоятелства, които според въззивния съд да сочат на лоши и неподходящи грижи и възпитание, полагани от майката. Отчетена е възрастта на детето, а и конкретиката на всеки един от случаите, при които са установени горните обстоятелства, включително и реакцията на противопоставяне на Мартин спрямо втората съпруга на баща : „Не ми харесва и затова не я слушам”.
Прието е още, че личния живот на майката не застрашава здравето или психиката на детето, нито неговият интерес налага промяна на родителските права и свързаните с това мерки.
Разрешението на въззивния съд относно групите промени, техния характер и съдържание, които са от значение по иска по чл. 106, ал. 5 СК / отм./, а също и ролята на изразеното от детето предпочитание, не противоречи на цитираните от касатора Постановления на Пленума на ВС № 1/1974 г. и 3/1974 г., нито на Р-402-2003-ІІ ГО, 516-2003-ІІ ГО и 258-2004-ІІ ГО.
Във всички тях основобопагащо е благополучието /интересът/ не детето, установяван според спецификите на всеки конкретен спор. От това се е ръководил и съдът при постановяване на обжалваното решени.
Желанието не детето не задължава съдебния орган, но той е задължен да го прецени в контекста на неговата възраст и конкретното му развитие.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 112/10.03.2008 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1073/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: