1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 152/17 г.
СОФИЯ, 10.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 52/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 270 от 15.11.2016 г. по в.гр.д. № 154/2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията във въззивната жалба, и в частност – възражението за нищожност на решението на ОСЗ, когато то има значение за съществуването или несъществуването на спорното право, и по въпроса има ли конститутивно действие решението на ОСЗ за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи в съществуващи /възстановими/ реални граници, в което възстановеният имот е индивидуализиран съобразно стар кадастрален план, ако същото не е придружено от скица по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ.
Касаторът П. С. Б. поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и не е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК- К., от което черпи права ищцата, макар такова възражение да е била направено още с отговора на исковата молба. Неправилно е приел, че решението на ОбСЗ-К. от 22.03.1993 г., с което е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост на неговите праводатели С. и А. П. върху ливада с площ 4 дка и овощна градина с площ 1. 500 дка в м. ”До к.” в землището на [населено място], не е породило конститутивно действие и не легитимира праводателите му като собственици на този имот, тъй като не е било придружено със скица съгласно изискването на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, без да вземе предвид, че в това решение възстановеният имот е бил индивидуализиран съобразно стар кадастрален план.
В отговора на касационната жалба ответницата по касация Е. С. Ч. изразява становище, че въззивното решение правилно, обосновано и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 406 от 24.06.2016 г. по гр.д. № 25/2016 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която П. С. Б. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Е. С. Ч.- И. владението върху 385 кв.м, оцветени с жълт цвят на скицата към заключението на в. лице Л. В., принадлежаща към собствения й недвижим имот № 024014 по картата на землището на [населено място], общ. К., целият с площ 1 403 кв.м, с начин на трайно ползване- зеленчукова култура, находяща се в м. ”До к.”.
Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 73 от 24.09.2003 г., т.ІІ, дело № 73 на нотариус с рег. № 146 по регистъра на Нотариалната камара, ищцата Е. С. Ч. е закупила от Е. С. С. недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от поземлен имот- зеленчукова култура, находящ се в м. ” До к.” в землището на [населено място], съставляващ имот № 024014, целият с площ от 1 403 кв.м. Приел е, че този имот е бил възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници с решение № 56-Р от 16.11.1994 г. в полза на наследниците на С. К. Ч.. Намерил е за неоснователно възражението на ответника П. Б., че държи спорната част на правно основание като част от имота, закупен от него с нотариален акт № 87, т.ХV, н. дело № 6199/97 г., който имот е бил възстановен на праводателите му А. Н. М. и С. Г. П. с решение на ОбСЗ- К. от 1993 г., и за който последните са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 166, т.І, н.дело № 292/1995 г. Мотивирал е извода си с това, че ответникът не е представил скица към решението на ОбСЗ, пораждаща неговото конститутивно действие.
По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
В своята практика ВКС многократно е имал повод да посочи, че правното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ бр. 45/1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници да се прилага скица. Съгласно действащата през този период редакция на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване на собственост в съществуващи или възстановими реални граници се описват размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с основанията за тях. По смисъла на чл. 18а и чл. 18 б ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и др.,
а възстановими- които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината. С оглед на това се приема, че до изменението на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 45/1995 г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи/ възстановими/ реални граници. Нещо повече, в своята практика ВКС приема, че и след въвеждането на това изискване, липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи / възстановими/ реални граници, ако в текстовата част на решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението подробен устройствен план. В този смисъл решение № 93 от 07.06.2013 г. по гр.д. № 883/2012 г. на ВКС, І г.о.; решение № 59 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 4359/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 807/2010 г. на ВКС, І г.о. и др.
По втория въпрос настоящият състав споделя изцяло като правилна практиката, обективирана в решение № 15 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1302/2009 г. на ВКС, І г.о., според която при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ въззивният съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното право.
Предвид изложеното, основателен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при постановяване на решението. Правният спор между страните е породен от наличието на две решения на ОбСЗ- К., с които процесният имот е възстановен в съществуващи реални граници като част от имот на праводателите и на двете страни. С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение, че решението на ПК- К., от което черпи права ищцата, е нищожен административен акт, тъй като на нейните праводатели е възстановен имот, част от който вече е била възстановена на праводателите на ответника. По този довод въззивният съд не е взел становище и не е упражнил косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на решението, като провери дали са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяването му на наследниците на С. К. Ч..
По делото е представена скица – извадка от отменен регулационен план на [населено място] от 1933 г., в който са нанесени границите на б. имот пл.№ 269 в кв. 39 и 40, възстановен на праводателите на ответника. Представено е и удостоверение, издадено от [община], съдържащо данни за изключване на имоти в двата квартала през 1961 г. Тези доказателства изобщо не са обсъдени от съда в двете инстанции и не е проследен регулационния статут на спорния имот. Не е изяснено каква е била площта на б. имот пл.№ 269, дали с плана от 1933 г. спорната част от него не е представлявала придаваема част към съседен имот, ако това е така- кой е бил неговия собственик /и собственик на парцела, към който е придадена тази част/, приложена ли е регулацията, дали с последващо решение на органа по поземлена собственост е била променена конфигурацията на възстановения на праводателите на ищцата имот и на какво основание, както е поддържал ответникът. Вместо да изиска от вещото лице да даде заключение по тези въпроси, съдът е назначил експертиза за изясняване на обстоятелства, които не са били спорни между страните и за които не са били необходими специални знания – къде минава границата между имот № 024014, възстановен на праводателите на ищцата, и имот № 024016, записан на името на праводателите на ответника, и дали спорният имот е част от имота на ищцата или от имота на ответника.
В нарушение на материалния закон съдът е приел, че решението за възстановяване на правото на собственост в реални граници, от което черпи права ответникът, не е породило конститутивно действие, тъй като не било придружено със скица, съгласно чл. 14, ал.1,т.1 ЗСПЗЗ. Освен че това решение е постановено при действието на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 45/1995 г., по съображенията, изложени по- горе, наличието или липсата на скица само по себе си не обуславя рестуционния му ефект. Дори решението да не е породило реституционно действие, от това не следва извод, че са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността на праводателите на ищцата, респ. че същата се легитимира като собственик на спорната част на твърдяното от нея деривативно придобивно основание.
По изложените съображения въззивното решение като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. За изясняване на делото от фактическа страна при новото му разглеждане е уместно назначаване на съдебно- техническа експертиза, която да проследи регулационния статут на спорния имот по плана от 1933 г. до момента, както и да бъдат изискани от ОЗС- К. преписките, образувани по заявлението за възстановяване на земеделски земи на наследниците на С. К. Ч. и на С. и А. П..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 270 от 15.11.2016 г. по в.гр.д. № 154/2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: