Решение №152 от 13.2.2012 по нак. дело №911/911 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 152

гр.София, 13.02.2012г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 967/ 2011г. по описа на ВКС.

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.01.2011г. по гр.д.№ 446/ 2010г., с което АС Велико Търново, е отхвърлил предявения от К. И. К. иск срещу О. Д. на МВР Р. и П. на РБ с правно основание чл..49 ЗЗД.
Жалбоподателят – К. И. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси, които са решение в прогиворечие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците О. дирекция на МВР Р. и П. на РБ в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Постъпили са и частни жалби от К. И. К. и П. на РБ, които обжалват решението в частта му, относно присъдените разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от К. К. иск срещу О. Д. на МВР Р. и П. на РБ.
Съдът е приел за установено, че не се установява противоправност в действията на прокурор К. на 12.02.2004 г. в кантората на ищеца-жалбоподател в настоящето производство. Същата е действала в кръга на законоустановените й правомощия като е посетила кантората на ищеца и му е връчила писмено искане за предоставяне на заверено копие от регистъра във връзка с конкретно посочена в писмото нотариална заверка и действията й са били в резултат на служебна необходимост, за да се представи доказателство по наказателно дело, по което се е провело съдебно заседание същия ден, с оглед оспорване промяната на показанията на основни свидетели, не от личното й отношение към жалбоподателя. Изложени са съображения за това, че действията й не са в противоречие с разпоредбата на чл.28 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, след като ал.3 на чл.28 от ЗННД допуска да се предоставят преписи от документи от служебния архив на нотариуса по нареждане на прокурор. Именно такова е било искането на прокурор К. Съдът е приел, че не се установява от доказателствата по делото при посещението си в кантората на нотариус К. да е крещяла и да е имала арогантно поведение. Обстоятелството, че е възразила на доводите на нотариуса, че не може да й предостави исканото копие, позовавайки се на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за личните данни, не означава че тя е имала твърдяното от ищеца поведение.
Прието е за недоказано и твърдението на жалбоподателя, че К. е употребила интриги и лъжи за да мотивира районният прокурор С. да изпрати следователя Б. да вземе копието, тъй като поведението на жалбоподателя, който не е поискал да предостави исканото копие е мотивирало прокурор К. да потърси съдействие от прокурор С..
Съдът е изложил съображения и затова, че прокурор С. и следователя Б. не е доказано да са извършили противоправни действия по отношение на жалбоподателя, същите са действали по служба и не са нарушили нормативен акт. Прокурорът е изпратил следователя да вземе исканото копие, след като е разбрал от прокурор К., че той отказва да го издаде, позовавайки се на Закона за личните данни и Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Посочено е , че разпорежданията на прокурор С. са в съответствие с чл.133 и чл.135 от НПК/отм./.
Съдът е приел за установено, че и действията на следователя Б. са законосъобразни. При отиването си в кантората на жалбоподателя – ищец Б. отново е поискал да се предостави копието съобразно писмото на прокуратурата. Такова не е било подготвено, а и не е имало данни, че нотариус К. е готов да го предостави. В този случай законосъобразно следователят Б. е заявил, че ще се извърши претърсване и изземване на регистъра-способ за събиране на доказателства, предвиден в чл.135 НПК/отм./
Изложени са съображния и за това, че служителите на МВР също не са извършили виновни и противоправни действия, от които да са настъпили вреди за ищеца. За прекратяване на неправомерните действия на ищеца, целящи да осуетят следственото действие, се е наложило полицейските служители да използват физическа сила спрямо него. Прието е, че използването на физическа сила в конкретния случай е правомерно, тъй като е за оказване на съдействие на следователя, с оглед на това, че ищецът му е попречил да изпълни задълженията си. Същите са действали в рамките на правомощията си по чл.78 т.4 от ЗМВР/отм./
Неоснователно е и твърдението за причинени на ищеца вреди от незаконен арест. Такъв по отношение на ищеца не е осъществен видно от данните по делото. Придружаването му до книжарницата от полицейски служители не е имало характер на задържане.
Образуваното срещу ищеца дознание, по което той не е бил привлечен като обвиняем, и същото впоследствие е било прекратено, не сочи спрямо ищеца да са извършени противоправни действия. Не е установено и същият да е претърпял вреди във връзка с воденото дознание.
С оглед на това, че не се установява някой от посочените от жалбоподателя служители, работещи при ответниците, да са извършили спрямо него виновни и противоправни действия, от които да са настъпили вреди, то съдът е приел, че искът по чл.49 от ЗЗД по отношение на всеки един от двамата ответници се явява неоснователен и го е отхвърлил.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение са разрешени материаалноправи и процесуални въпроси като “ допустимо ли е прокурор и следовател да издават устни нареждания на нотариус,” “допустимо ли е прокурор лично да се яви и да получи препис от документ, след като го е изискал с писмо”, “има ли право прокурор да изисква преписи от нотариални кантори, без да се е снабдил с разрешение на съд за това”, “виновно ли е поведението на длъжностни лица, които поради незнание на правната уредба действуват в противоречие с нея”, както и за точното тълкуване на понятието „законност” на действия при изнасяне на документи от служебния архив на нотариус в изпълнение разпореждане на прокурор с оглед разпоредбата на чл.28, ал.3 и 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и същите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед данните делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по един от поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателя, а именно с оглед точното тълкуване на понятието „законност” на действия при изнасяне на документи от служебния архив на нотариус в изпълнение разпореждане на прокурор с оглед разпоредбата на чл.28, ал.3 и 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. По този въпрос липсва съдебна практика, а същият е от значение за изхода по спора с правно основание чл.49 ЗЗД, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите поставени от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода по спора с правно основание чл.49 ЗЗД и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 – 3 ГПК, с оглед даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :

ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 05.01.2011г. по гр.д.№ 446/ 2010г. на АС Велико Търново, по жалба на К. И. К..

делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 587 лева от К. К., за което да му се съобщи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top