Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
С., 21.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№331 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение от 12.05.2006г. по гр.д.№2719/04г. на С. градски съд.
Жалбоподателите Н. З. С. и Е. З. С. развиват оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при преценка на доказателствата по делото, вследствие което неправилно е бил уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Считат, че съдът е следвало да приеме за съществено обстоятелството, че спорният имот е деклариран през 1949г. само от техния наследодател З. А. С., който по-късно го е внесъл в ТКЗС. Фактът, че към този момент само З. С. е бил собственик се подкрепял и от свидетелските показания на А. Б., който бил съсед на имота и имал впечатления кой го е работил след смъртта на общия наследодател. Вместо това, съдът основал решението си на свидетелски показания за сънаследствения характер на имота, които не били надеждни.
Ж. В. Р. И. обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е бил уважен по отношение на него и на сестра му Л. Р. И.. Счита, че в тази част въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като по отношение на двамата липсва правен интерес от предявения иск. Те не претендират да са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС, а противопоставят права, придобити от техния наследодател чрез възмездна сделка в един по-късен момент – 1981г. Развиват и доводи за неправилност на решението.
Ответниците в производството оспорват касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. За да се произнесе по тяхната основателност, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение е отменено изцяло решението от 14.04.2003г. по гр.д.№8782/01г. на СРС, 40 св. и е постановено друго, с което предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС спорният имот, представляващ нива с площ от 0,300 кв.м., находяща се в землището на[населено място] баня, местността „Над банята”, понастоящем попадащ върху УПИ VІІ-4а, 4б от кв.57 по плана на кв.Г. Б., е бил собственост на всички наследници на бившия собственик С. А. Л., починал на 22.12.1935г. Независимо, че през 1949г. имотът е деклариран само от един от наследниците – З. А. С., който по-късно го е внесъл в ТКЗС, въззивният съд е приел за меродавно обстоятелството, че този имот не е бил поделен след смъртта на общия наследодател и че според свидетелите С. В. В. и К. С. Г., наследниците на С. Л. общо са го ползвали до образуването на ТКЗС.
Настоящият състав счита, че по отношение на Л. Р. И. и В. Р. И., конституирани в процеса по реда на чл.120 от ГПК/отм./ на мястото на първоначалния ответник Е. А. И., въззивното решение е процесуално недопустимо. Е. А. И. не е в кръга на първоначалните ответници по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Тя не е наследник нито на С. А. Л., нито на З. А. С., между наследниците на които е възникнал спорът за материално право. Конституирана е в процеса като ответник въз основа на допълнителна молба от 11.02.02г., в която се сочи, че по силата на нотариален акт от 1981г., тя и брат и И. А. Г. се легитимират като собственици на УПИ VІІ-4а, 4б от кв.57, върху който попада спорният имот. Спрямо нея и брат и районният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес и с решението си е прекратил производството по делото по отношение на тях. Неправилно, без каквито и да е мотиви, отменяйки изцяло първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил отхвърлителен диспозитив и срещу наследниците на Е. А. И.. В тази част въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по лишен от правен интерес иск, ето защо следва да бъде обезсилено.
В останалата част въззивното решение е правилно.
Обстоятелството, че едно лице е декларирало на свое име един земеделски имот през 1949г. и по-късно го е внесло в ТКЗС не означава, че то е било негов собственик. Установено е по делото, че спорният имот произхожда от общия наследодател С. А. Л.. Той е част от един по-голям имот – нива от 4,6 дка в землището на Г. баня, местността „Над банята”, за който С. Л. е притежавал крепостен акт от №1837, дело №2666 от 24.11.1919г. Този имот не е поделен от наследниците с протоколите от 09.06.1938г. и от 08.02.1945г. От втория протокол се установява, че има и други земеделски земи, които са останали неподелени от наследниците. Липсват категорични доказателства, че в изискуемия от закона давностен срок наследодателят на ответниците З. А. С. е владял за себе си спорния имот, затова правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ответниците, установяващи наследствения характер на имота. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато соченото от жалбоподателите Н. С. и Е. С. съществено процесуално нарушение, поради което жалбата им следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението от 12.05.2006г. по гр.д.№2719/04г. на С. градски съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на ответниците Л. Р. И. и В. Р. И..
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения срещу Л. Р. И. и В. Р. И., конституирани по реда на чл.120 от ГПК /отм./ на мястото на първоначалния ответник Е. А. И. и срещу И. А. Г. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.05.2006г. по гр.д.№2719/04г. на С. градски съд в останалата обжалвана част, с която е бил уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: