Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
София, 24.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2075 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за частична отмяна на влязлото в сила решение № 384 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 1102/2016 г. на Горнооряховския районен съд.
С атакуваното решение е уважен предявеният от Д. Д. Д. срещу [фирма] [населено място] иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/27 ид. част от нива от 4,000 дка в местността „З.“, представляваща имот № 069005 по плана за земеразделяне на [населено място], [община]. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната нива е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Д. Т.. Според представеното по делото удостоверение наследниците на Д. Т. са от три колена: от Д. Д. Д., Ц. Д. Д. и Н. Д. С.. Един от наследниците от коляното на Ц. Д. Д. – К. Ц. Д. е продал през 2004 г. процесната нива на [фирма] [населено място], а през 2006 г. купувачът е продал нивата на [фирма] [населено място]. Продажбата има вещен прехвърлителен ефект само по отношение на притежаваната от първоначалния продавач идеална част от имота. С тази продажба не се засягат правата на наследника Д. Д. Д., от коляното на Д. Д. Д., върху 1/27 ид. част от нивата. Прието е за недоказано направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност.
Молбата за отмяна се основава на твърдения за допуснато процесуално нарушение при призоваването на [фирма], което го лишило от възможност да участва в делото, както и за наличие на новооткрито писмено доказателство – удостоверение за наследници на наследодателя Д. Д. Т., издадено на 14.04.2004 г. от [община] – основания по чл.303, ал.1, т.5 и чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Молителят не отрича, че е упълномощил адвокат, който да го представлява по делото и неговият представител реално е участвал при разглеждането на предявения иск по чл.108 ЗС. Счита обаче, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като за първото съдебно заседание е призовал дружеството само чрез упълномощения адвокат, а не на вписания адрес в търговския регистър. По същия начин било съобщено и изготвеното решение. Според молителя личното участие на страната в процеса осигурява нейната защита в пълнота, тъй като тя е запозната най-добре с фактическата обстановка по делото. В случая съдът лишил страната от такова лично участие. На следващо място – едва след влизане в сила на решението по спора за собственост молителят се снабдил с удостоверението за наследници на Д. Д. Т., послужило като основание за разпоредителните сделки, обсъждани от съда. Това било ново доказателство, което е от значение за изхода на спора и което молителят не могъл да представи своевременно в хода на висящия процес по спора за собственост.
Ответникът в производството Д. Д. Д. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение по чл.307 ГПК № 134/07.06.2018 г. молбата е допусната до разглеждане по същество от ВКС.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Това основание съдържа три хипотези, при общата предпоставка съдът да е допуснал процесуално нарушение: 1. страната да е била лишена от възможност да участва в делото; 2. да не е била надлежно представлявана и 3. да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които да не е могла да преодолее. В настоящия случай се поддържа първата хипотеза – лишаване на страна от възможност да участва в делото.
Съставът на ВКС приема, че съдът не е допуснал процесуално нарушение при призоваването на ответника [фирма], нито пък той е бил лишен от възможност да участва в делото. Съгласно чл.45 ГПК съобщението се връчва лично на адресата, като връчването на представител се смята за лично връчване. В настоящия случай ответникът [фирма] е получил съобщение за делото с приложен препис от исковата молба на 17.11.2016 г. чрез управителя си Н. Д. (по делото дружеството се представлява от управител Д. Н. Д.). На 14.12.2016 г., в едномесечния срок по чл.131 ГПК, в съда е получен писмен отговор от дружеството чрез адвокат Н. С. А., с приложено пълномощно, изходящо от Д. Н. Д., в качеството му на управител на [фирма]. След този момент дружеството е призовано за първото съдебно заседание чрез адв. Н. А., с призовка, получена на 27.04.2017 г. На това заседание, както и на следващото, пълномощникът се е явил и е осъществил процесуално представителство. Пълномощникът е получил и съобщение за изготвеното решение. При това положение следва да се приеме, че дружеството е било призовано редовно и лично, при условията на чл.45 ГПК, като му е осигурено личното участие в делото. От преценката на управителя на дружеството зависи дали да се яви лично по делото, или да участва само чрез своя процесуален представител. Процесуалният закон не изисква едновременното участие на страната и на нейния представител, затова не може да се приеме, че участието само чрез представител осъществява основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Реално дружеството е взело участие в делото и не може да се твърди, че въпреки това постановеното решение е опорочено.
Не е налице и второто поддържано основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представеното с молбата за отмяна удостоверение е непълно, тъй като не съдържа данни за всички наследници на общия наследодател Д. Д. Т.. В него са вписани като наследници само Ц. Д. Д., с отбелязване, че е починал на 13.03.1994 г., както единствен негов наследник е К. Ц. Д.. При разглеждане на спора по чл.108 ЗС е било представено пълното удостоверение за всички наследници на Д. Д. Т.. Ето защо представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници, дори да се приеме за новооткрито доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, не е от съществено значение за изхода на делото, тъй като не би могло да промени изводите на съда относно действителните наследници на общия наследодател и относно правото на собственост върху процесната нива.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 350 лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018 г.
Призованите за участие в настоящото производство Н. Д., С. Д., Д. Д., Ж. Д. и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, са страни по гр. д. № 1102/2016 г. на Горнооряховския районен съд, но в частта, която не е предмет на отмяна по реда на чл.303 ГПК, тъй като не засяга правата на молителя [фирма] и изрично е изключена от него от предмета отмяната.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 384 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 1102/2016 г. на Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, представлявано от Д. Н. Д., да заплати на Д. Д. Д. от [населено място], [улица] сумата от 350 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: