4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
и при участието на секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4059 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. И. С. от [населено място], представляван от адв. Е. Т. и адв. К. Д., против въззивното решение № 678 от 22 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 10692/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 3512 от 4 май 2015 г., постановено по гр.д. № 5115/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне на исковете на С. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място].
Касационното обжалване е допуснато с определение № 341 от 24 март 2017 г., за да се прецени по въпроса по приложението на чл. 313 ГПК за това кой е моментът на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, допуснато ли е от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 416 по гр.д. № 531/2009 г., ІV г.о. В това решение, при отговор на въпроса за преклузията на правото да се посочват и представят доказателства по дела, разглеждани по реда на бързо производство, ВКС приема, че в производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК – “Бързо производство”, са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес – за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това; съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, докато в бързото производство това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК – арг. от 312, ал. 3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. Тълкуването на поставения въпрос се споделя от настоящия съдебен състав. В същия смисъл е и разрешението на въззивния съд: за неоснователни са счетени доводите в жалбата за приети и допуснати от първата инстанция доказателства при настъпили преклузии по чл. 133 и 313 ГПК – дори и ответникът да не е подал отговор на исковата молба, той не е лишен от правото да оспорва исковете или да представя доказателства във връзка с дадените от съда указания за разпределяне на доказателствената тежест – преклузиите по Глава ХХV ГПК за представяне и посочване на доказателства настъпват с изтичането на едноседмичния срок от получаване на разпореждането за насрочване.
Касационната жалба е неоснователна.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. При въведен от работника довод, че основанието за уволнение по посочения текст не е възникнало (какъвто е въведен в настоящия случай с исковата молба), предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието (така в решение № 251 по гр.д. № 6970/2014 г., ІV г.о., ВКС, и цитираната в него практика). Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор (довод за липса на подбор също е въведен с исковата молба), правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна.
Установява се по делото, че преписът от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адреса на работодателя, посочен в Търговския регистър, но са върнати с отбелязване, че търговецът е напуснал адреса, поради което връчването е било счетено за редовно по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Разпореждането на съда по чл. 312, ал. 1 ГПК с указание, че страните могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаването на препис от разпореждането, е връчено на същия адрес на ответното дружество, и в седмодневен срок „с оглед тежестта за доказване”, са представени доказателства и е поискана съдебна експертиза.
Не е спорно, че заемната от касатора длъжност „инженер иригации” е единствена при работодателя. От представената длъжностна характеристика се изяснява, че основните длъжностни задължения и отговорности са определени като свързани с проучването и проектирането на напоителни системи и съоръжения, консултиране на възложителя и подпомагане при изработване на проектното задание, предварително проучване по заданието, извършване проектирането на напоителните съоръжения и мрежи в съответствие със заданието, съгласувания на изработения проект в съответните относими части, упражняване на авторски надзор и даване на информация при констатирано нарушение на авторските права върху проекта и практическата му реализация, участие при съставянето на актове и протоколи по време на строителството. Следователно, с длъжностната характеристика са възложени задачи по проучване, проектиране и изграждане на напоителни системи и съоръжения на игрището. Посочено е и че работникът следва да изпълнява и други задачи, поставени от ръководството във връзка с възложената му работа. Още с исковата молба ищецът сочи, че трудовите му задължения по време на действие на договора са се изразявали в изграждане и поддръжка на напоителната система на голф игрището, изготвяне и предаване на документация, свързана с проектиране, поддръжка и експлоатация на напоителните системи и съоръжения на игрището, а със становището по представените от работодателя доказателства (л. 119 и сл. от първоинстанционното дело) поддържа, че ищецът е бил назначен на работа при ответника една година след извършена реконструкция на системата, но е бил необходим с оглед поддръжка и опериране на напоителната система – съоръжения и софтуер, каквато необходимост имало и понастоящем. От свидетелските показания се изяснява, че извън поддръжката на поливната система на игрището, ищецът е извършвал поправки на бункери, косене на трева и други дейности, извършвани от озеленителите. В случая следва да се приеме, че освен задачи по проучване, проектиране и изграждане на напоителни системи и съоръжения на игрището, на ищеца са били възложени и функции по управление и поддръжка на поливната система, както и по поддържане на зелените площи (за възможността присъщите трудови функции на длъжността да се установява не само с длъжностна характеристика, сравни решение № 34 по гр.д. № 5826/2014 г., ІV г.о., ВКС).
От неоспорената от страните експертиза се установява, че строително-монтажните работи по игрището са извършени в периода 2010 – 2012 г., а след м. октомври 2013 г. значително са намалени грижите, които е следвало да бъдат положени за зелените площи (вследствие основно на биологичното развитие на площите и използването на по-производителни и специализирани машини за косене), както и грижите за поливната система и съоръжения (възникнали повреди се отстраняват от външна фирма, персоналът е обучен да почиства разпръсквачите, да сменя модули и електрически връзки, наблюдението на работата на софтуера и периодичните тестове също се извършват от външна фирма). Експертът сочи, че напоителната система след съответния период е станала устойчива и грешките в нея са отстранени, софтуерът е актуализиран и допълнен и не дава грешки, а планираното и одобрено разширение на поливната система не е реализирано поради липса на средства. Установено е, че в момента при работодателя не е назначен отделен работник, който да оперира поливната система, а това се извършва от грийнкийпъра, каквато е практиката и на други голф игрища. При това положение следва да се приеме за установено намаляване на обема на работа и то за дейността по изграждане и поддържане на напоителната система и съоръжения при работодателя, която дейност се осъществява и чрез конкретните трудови функции, изпълнявани от ищеца. Намаляването на обема на работа в конкретния случай за съответната дейност е значително, което дава основание за отпадане на щатната бройка на ищеца. Тя, като единствена, е премахната от щатното разписание. За работодателя не е било налице задължение да извърши подбор.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 678 от 22 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 10692/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: