2
определение по гр.д.№ 3890 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 29.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3890 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. срещу решение № 2478 от 22.05.2018 г. по в.гр.д.№ 190 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 441 от 20.01.2017 г. по гр.д.№ 1010 от 2014 г. на Разложкия районен съд и делото е прекратено по предявения от Н. Г. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на Н. К. М., че е собственик по наследство и покупко-продажба на 26 кв.м., разположени от югоизточната страна на ПИ с идентификатор …… по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД-18-33 от 15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед КД-14-01-409 от 10.04.2013 г. на Началника на С.- Б., с адрес на имота: [населено място], [улица], целия с площ 403 кв. м. и за осъждане на Н. М. да предаде на Н. Т. владението върху процесната реална част. Решението е обезсилено и в частта, с която районният съд е отхвърлил, като неоснователни, откритите на основание чл.193 ГПК производства по оспорване истинността на представените по делото удостоверение изх.№ 466 от 10.12.2014 г. и изх.№ 409 от 06.12.2012 г. на Община Разлог.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Според жалбоподателката, обжалваното решение е очевидно неправилно и противоречи на посочена от нея практика на ВКС /т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 100 от 02.08.2017 г. по гр.д.№ 3560 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 86 от 30.07.2018 г. по гр.д. № 2685 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о. на ВКС, решение № 11 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 166 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 254 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 4 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 438 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 76 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 280 от 05.07.2012 г. по гр.д.№ 298 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр.д.№ 700 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 247 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 449 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 280 от 05.07.2012 г. по гр.д.№ 298 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 20 от 20.02.2017 г. по гр.д.№ 6179 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 213 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 2127 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 222 от 29.11.2016 г. по гр.д.№ 2125 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните посочени от жалбоподателката и доуточнени от ВКС правни въпроси:
1. Може ли, когато спорът е за реална част от недвижим имот, предмет на иска по чл.108 ЗС в установителната му част да не е целия имот, а само тази спорна реална част от него и съответно допустима ли е претенция само за реалната част от имота ?
2. По какъв начин следва да е индивидуализирана спорната реална част от имота по предявен иск за собственост, за да е редовна исковата молба ?
3. Длъжен ли е съдът, преди да упражни правомощията си по чл.129, ал.3 ГПК, да даде ясни, прецизни и изчерпателни указания на ищеца за констатираната нередовност на исковата молба ?
Ответницата Н. К. М., в писмен отговор от 09.10.2018 г. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за обезсилване на първоинстаниционното решение, въззивният съд е приел, че в хипотеза като настоящата, когато ищцата твърди, че е собственик на целия имот с идентификатор ….. и площ 403 кв.м., а ответницата ползва неоснователно само реална част от този имот с площ от 26 кв.м., предмет на защита по ревандикационния иск в установителната част е правото на собственост върху целия имот, но искането за предаване на владението се съсредоточава само до спорната реална част от 26 кв.м. В този случай исковата молба следвало да съдържа искане със сила на пресъдено нещо да се установи правото на собственост върху целия имот, а не само върху претендираната реална част. Налице било несъответствие между обстоятелствена част и петитум, когато се заявява право на собственост върху целия имот, но се претендира то да бъде установено само върху реалната част, владяна от ответника. Това несъответствие било недостатък на исковата молба по конкретното дело и тъй като въпреки указанията на въззивния съд този недостатък не бил отстранен от ищцата, той е основание за обезсилване на първоинстанционното решение.
При тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК втория поставен от жалбоподателката въпрос: По какъв начин следва да е индивидуализирана спорната реална част от имота по предявен иск за собственост, за да е редовна исковата молба ? Това е така, тъй като видно от мотивите на въззивното решение, основание за обезсилване на първоинстанционното решение е неотстраняването на нередовност на исковата молба, изразяваща се, според съда, в противоречие между обстоятелствената част и петитума на тази искова молба /в обстоятелствената част се твърди, че ищцата притежава целия имот с идентификатор ….. и площ 403 кв. м., а в петитума се заявява искане да се признае за установено, че е собственик на част от този имот с площ на частта от 26 кв.м./. Относно дадените указания за индивидуализация на спорната реална част по местонахождение и граници, въззивният съд е приел, че същите са изпълнени и в тази част нередовността на исковата молба е отстранена.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по първия поставен въпрос: Може ли, когато спорът е за реална част от недвижим имот, предмет на иска по чл.108 ЗС в установителната му част да не е целия имот, а само тази спорна реална част от него и съответно допустима ли е претенция само за реалната част от имота ? По този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, включително и на задължителната такава, обективирана в т.2, т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, в която се приема, че предмет на защита по ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд следва да се допусне.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2478 от 22.05.2018 г. по в.гр.д.№ 190 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на Н. Г. Т. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и да представи документ за внесената такса в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на Н. Т., че при неизпълнение на тези указания, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея дело на ВКС- прекратено.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба за 12.06.2019 г. от 10,00 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.