Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
София, 30 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора М. Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 106/2009 година.
Касационното производство е образувано по две жалби на подсъдимия Л. Г. Ч. от гр. С., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1114/2008 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са: за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото, за ново разглеждане или за изменението му с приложение разпоредбите на чл. 66 НК /Вж. писмената защита/.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че оплакванията са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 537/16.12.2008 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е изменил присъда № 3/28.05.2005 г., постановена по нохд № 548/2003 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 19-ти състав, в частта й за присъдените разноски.
Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подсъдимият Л. Г. Ч., е бил признат за виновен в това, че на 18.01.2001 г., в гр. С., ж.к. „Сердика”, бл. 25, вх. „А”, ет. 8, ап. 24, е направил опит да умъртви Г. А. , поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на пет години лишаване от свобода, по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК определено общо наказание по това производство и по нохд №№ 7151/2003 г. на СРС, 5787/2005 г. на СРС и 1531/2000 г. на СГС, в размер на пет години лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим на изтърпяване, зачетено предварителното задържане, на основание чл. 59, ал. 1 НК.
По довода за допуснато нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, се свеждат до твърдението, че неоснователно инстанциите са постановили осъдителна присъда, въпреки липсата на преки доказателства и неправилна преценка на събраните по делото.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на св. А пострадал, В. и П. , приложените писмени доказателства и експертни заключения. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на престъплението, за което е бил обвинен и осъден. Противоречията между данните в доказателствените средства – обясненията на подс. Ч. , показанията на св. С от една страна и показанията на останалите свидетели посочени по – горе, приложените писмени доказателства и експертни заключения от друга, са били обсъдени от този съд съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК и точно са посочени основанията поради които не се приемат доводите изложени в подкрепа на въззивната жалба. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, с оглед на данните за оръжието с което е действувано – нож, силата и мястото на удара – областта на сърцето – жизнено важен орган изводите, че се касае до опит за убийство извършено при пряк умисъл по отношение на пострадалия, са напълно законосъобразни.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са идентични с поддържаните и пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си – л. 4 – 6, подробно се е занимал с твърденията, че липсват преки доказателства доказващи вината му и че неправилно е дадена пълна вяра на показанията на св. А, В. и П. , поради наличие на противоречия между тях и от там, че незаконосъобразно е бил осъден, като е изложил убедителни съображения, защо ги отхвърля. В тази връзка, мотивите са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, поради което се споделят и от настоящата инстанция.
По делото е безспорно, че единственото пряко доказателство за извършеното деяние, са показанията на свидетеля А пострадал, които установяват авторството на извършеното. Това обаче не е пречка при всестранен и задълбочен анализ и на събраните косвени доказателства, какъвто са направили предходните съдилища, да се направи еднозначен извод, че този подсъдим е автор на престъплението. Осъдителна присъда може да се постанови и само на база на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимия. В случая, са налице и свидетелските показания на В. и П. , подкрепящи тези пострадалия, на които е направен подробен и задълбочен анализ, съпоставени са помежду си, вследствие на което е стигнато до законосъобразния извод, че същите са последователни и непротиворечиви и обосновано им е дадена пълна вяра.
Настоящата инстанция счита, че кредитираните преки и косвени доказателства в съвкупност, водят до единствения извод, за виновността на подсъдимия и изключват останалите възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение.
Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Л. Ч. е извършил престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, а. 1 НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
И по това касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Чиров. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Ч. , е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на защитник и да дава обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1-4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на задълженията си по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Обясненията на подсъдимия и свидетелските показания са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Ч. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, на които е дадена пълна вяра, писмените доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че няма нарушения на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.
Твърдението в жалбата, че с не предявяването на веществените доказателства, е било нарушено правото на защита на подсъдимия е неоснователно, тъй като останалите събрани доказателства по делото са достатъчни да обосноват обвинителната теза и направения извод от съдилищата за виновността му в извършване на деянието, за което е бил осъден.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на наказанието за подсъдимия, съдът е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Обоснован е направения извод от второинстанционният съд, че деянието и личността му с оглед на предишните осъждания, са със завишена степен на обществена опасност, поради което не е било следвало да се приложат разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, но поради липса на съответен протест, тази незаконосъобразност не би могла да бъде коригирана.
Настоящата инстанция, възприема тази констатация с оглед на конкретните данни за деянието и дееца и счита, че намаляването размера на санкцията е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия.
С оглед на този извод, е безпредметно обсъждането на искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като съществува законова пречка за неговото приложение – размера на наказанието е над три години лишаване от свобода.
Имайки в пред вид всичко изложено, настоящата инстанция счита и двете жалби за изцяло неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 537/ 16.12.2008 г., по внохд № 1114/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: