ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
гр. София, 16.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1459 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. И. С. срещу решение № 93 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 520/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация К. К. И. и С. К. И. оспорват жалбата.
Ответниците по касация Б. Г. С., И. Г. С., Е. И. С. и Н. М. С. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 93 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 520/08 г. Окръжен съд гр. Б. е оставил в сила решение № 4* от 10.11.2006 г. по гр. д. № 931/05 г. Районен съд гр. Б. в обжалваната му част, в която е признато за установено по отношение на Е. С. , че не е собственик на 5/9 ид. ч. от стая за живеене на приземния етаж с площ 13.64 кв. м. и на стая за живеене под приземния етаж с площ 11 кв. м. от жилищна сграда построена в УПИ * на кв. 11 по плана на гр. Б. и е отменил нот. акт № 112/01 г. досежно 5/9 ид. ч. от двете стаи.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателствата по делото съгласно чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ и материалноправен въпрос за възможността имот да бъде придобит от един от съсобствениците му по давност. Формулирани са и материалноправни въпроси дали липса на отстъпено право на строеж е достатъчно основание за да се приеме че построеното е приращение и дали когато спомагателните складови помещения са изградени с отклонение, следват статута на жилището. Посочено е основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
За да постанови решението съдът е приел, че наследодателят на страните им учредил право на строеж в парцел **** ХІХ-268 по плана на Б. с площ 367.50 кв. м., сега УПИ *. С договора Е. С. получила право да изгради приземния етаж, а К. Я. получил право да построи първи етаж над приземния. През 1970 г. наследодателят отстъпил на Е. правото да построи още две стаи към приземния етаж, на сина си К. отстъпил правото да построи две стаи към първи етаж. Сградата била построена на два етапа – през 1959 г. и през 1970 г. Съдът приел, че процесната стая от 13.64 кв. м. била незаконно изградена от Е. , но била узаконена като собственост на всички наследници. Другата стая от 11 кв. м. не отговаряла на строителните правила и норми за стая и за нея не е била учредена суперфиция. Затова съсобствениците на земята получили право на съсобственост върху тези два обекта, съобразно квотите им на съсобственост. Изложил е и съображения, че тези помещения не могат да се придобият по давност от Е. , тъй като не са обособени като самостоятелни обекти.
Настоящият състав на ВКС счита, че е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване предвид противоречието между даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулираните въпроси с практиката, изразена в решение № 3* от 11.12.1972 г. по гр. д. № 1817/72 г. на ВС I ГО. Според това решение, собствеността върху пристроеното към сградата помещение, когато архитектурно е изградено като част от старо жилище, принадлежи на собственика на това жилище, а не на собствениците на мястото. Разпоредбите на чл. 92 ЗС не са от значение, щом пристрояването на стаята е станало с присъединяването й към жилището в партера. Ако архитектурното изграждане на тази стая е станало така, че тя е включена в жилището на партерния етаж, тя не представлява отделен обект на реална собственост и следва етажните собственици само по реда на чл. 40 ал. 2 ЗС да си уредят отношенията досежно размерите на идеалните части от общите части, като стаята се третира като съставен елемент на етажа или частта от етажа, към който е изградена. В решение № 1* от 07.07.1995 г. по гр. д. № 1439/94 г. на ВС IV ГО съдът е приел, че е допустимо е да се придобие по давност избено помещение в сграда, в която страната притежава жилище. Според решение № 2* от 19.01.2005 г. по гр. д. № 613/02 г. на ВКС IV ГО, складовите помещения винаги следват правата на собственост на жилището, което обслужват и нямат самостоятелен правен статут. В решения № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/2003 г. на ВКС IV ГО и № 1* от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/2005 г. на ВКС ІV ГО е прието, че решаващият съд е длъжен да изследва пълно всички събрани по делото доказателства.
Решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр. д. № 332/91 г. на ВС I ГО няма отношение към спора. С него е прието че съсобственикът може да придобие по давност собствеността на постройка върху съсобствен терен, а в случая се касае за отделни стаи, а не за цялостна постройка. Решение № 2* от 07.10.1971 г. по гр. д. № 1455/71 г. на ВС I ГО е също неотносимо към формулираните въпроси.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 520/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
УКАЗВА на Е. И. С. в едноседмичен срок да внесе 37.38 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: