2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
С., 11,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 620/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавен фонд „ З.” –[населено място] срещу решение № 36 от 09.03.2010г. по гр. д. №5/10г. на В. апелативен съд.
Ответникът по касация-Ч. „ М.” –[населено място] не е заявил изрично становище по искането за допускане до казсационно обжалване на въззивното решение. Поддържа неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Касаторът в своето изложение по реда на чл.285, ал.3, т.1 ГПК е поддържал, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и тяхната относимост към разглеждания случай като е изложил подробното си разбиране за неправилност на мотивите на съдебния акт.Посочено е още, че в случая е и налице специална регламентация на създалите се между страните правоотношения – а именно Закона за подпомагане на земеделските производители. Посочено е още, че тези правни въпроси били разрешени в противоречие с конкретно изброени съдебни актове, а разрешаването им било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Страната не обосновава приложно поле на касационно обжалване съобразно изложеното от нея, с което по-скоро е развила оплакване за незаконосъобразност отколкото доводи относими към специалните хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Но макар и непрецизно формулирано от изложението може да бъде изведено оплакване и за недопустимост на постановения съдебен акт.
С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска, / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/2001г. не е загубила своето значение, поради което неизпълнението на дадените с нея указания установяват и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1012.48лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 09.03.2010г. по гр. д.5/10г. на В. апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- Държавен фонд „ З.” –[населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1012.48лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: