О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 18.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 10.11 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3768 /14 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 482 от 18. 07.2014 год., по в.т.д.№ 252014 г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд № 121 от 16.10.2013 год., по т.д.№ 230/2012 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу [община] иск по чл.55, ал.1, пр.1 за сумата 261 617.27 лв., като произтичаща от неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 06.12.2012 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси и въпрос на материалното право, а именно: 1.” Следва ли въззивният съд при наличие на въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила относно доклада по делото, да даде указания на страните да предприемат съдопроизводствени действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали са извършат в първоинстанционното производство, поради непълнота и неточност в доклада и дадените им указания?”; 2. “Следва ли въззивният съд, на осн. чл.266, ал.3 ГПК, да допусне онези доказателства, които страната не е представила в първата инстанция, поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК – да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и да укаже на страните за кои от твърдяните факти не сочат доказателства?”; 3. Следва ли въззивният съд при направени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения при обсъждане и преценка на доказателствата и извращение на данните по делото, съответно необоснованост на фактическите изводи, при твърдение за нищожност, съответно приложимост на правна норма от императивен порядък и след като е останал неизяснен въпрос, за който са били необходими специални знания, да назначи служебно съответната експертиза?”; 4.” Следва ли въззивната инстанция в изпълнение на задълженията си по чл.272 ГПК във вр. с чл.273 и чл.236, ал.2 ГПК, препращайки към мотивите на първата инстанция да изложи собствени мотиви по всички повдигнати в жалбата оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушение?” Следва ли въззивният съд в съответствие с чл.272 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, за да формира собствени доказателствени и от там правни изводи и може ли да обсъжда доказателство, което не е посочено по делото?”; 5. “Чия е доказателствената тежест за твърдян от страната отрицателен факт?” и 6.”Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? “ Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?”
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани: по първия от поставените правни въпроси – № 307 от 20.03.2012 год., по гр.д.№ 284/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и т.2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 2 – решение № 108 от 10.07.2013 год. по гр.д.№ 814/2012 год. на І г.о.; по третия формулиран правен въпрос – т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, по въпрос № 4 – ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 198 от 08.01.2014 год., по гр. д. № 1619/2013 г. на ІІ г.о. № 120 от 0403.2013 г., по гр.д.№ 964/2012 г. на ІV-то г. о., № 157 от 08.11.2011 год., по т.д.№ 823/2010 г. на ІІ т.о., № 166 от 15.07.2013 г., по гр.д.№ 1285/2012 г. на ІІІ г.о.; № 149 от 03. 07. 2012 год., по гр.д.№ 1084/2011 год. на ІІІ г.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежаща на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционният съд по предявения от касатора иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД до размера на претендираните суми въззивният съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че в случая елементите от фактическия състав на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД в конкретните визирани в исковата молба основания за нищожност, не са осъществени и твърдяната от ищеца недействителност на договор за наем на земеделска земя от 11.05.2012 год., сключен между ответната Община и третото на настоящия правен спор лице И. А. не е доказана. Изложени са съображения, че предмет на процесния наемен договор, са земеделски земи, собственост на Община-Б., поради което същият, имащ смесен фактически състав – включващ административноправен и гражданскоправен елементи наистина е подчинен на специалните изисквания, въведените със ЗОбС и ЗМСМА, на които се позовава касаторът, но те са били спазени към релевантния за възникване на облигационната връзка момент. Обстоятелството, че с решение № 93 от 30.03.2012 год. Общински съвет [населено място] е дал съгласие за отдаване без търг и конкурс на конкретните имоти – частна общинска собственост, изчерпателно посочени в приложение № 1 – неразделна част към същото, между които и процесните земеделски земи и с него е възложено на кмета на [община] да сключи съответните договори за същите, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акта, обосновава правен извод, че императивните изисквания на чл. 21, ал.1, т.8 ЗМСА относно представителната власт на последния са спазени.
Счетено е, че доколкото при определяне на земите от общинския поземлен фонд, които могат да бъдат отдавани под наем без търг или конкурс в размер на 85% за тях, по заключението на изслушаните специализирана съдебно- техническа и агротехническа експертизи, са налице изискванията на чл.24а, ал.5,т.2 ЗСПЗЗ, то това означава, че наемното правоотношение в неговата цялост, по силата на законовото правило на чл.26,ал.4 ЗЗД, според което “нищожността на отделните клаузи не води до нищожност на договора, като цяло” е валидно възникнало. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разрешение решаващият състав на П. апелативни съд е самата възложената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствената тежест на ищеца за евентуалната частична нищожност на процесния, поради противоречието му със закона – чл. 24а, ал.5, във вр. с ал.6 и ал.7 ЗСПЗЗ, поради което при отсъствие на успешно проведено, съобразно последната, доказване на твърдяните в исковата молба пороци по отношение на наемането на конкретни земеделски земи, индивидуализирани по вид, площ и местонахождение, предназначение и граници, то дадените във вр. с обезпечаване на процесния наем суми по издадената от [фирма] безусловна банкова гаранция, със срок на валидност 01.03.2013 г., не подлежат на връщане, поради начална липса на основание за тяхното получаване от ответника.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси : ”Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? “и “Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?”, ката включващ се в премета на спора и обусловил правите изводи на съда, довели до отхвърляне на предявената искова претенция обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Основателно по отношение на тях е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото с цитираното от касатора решение № 100 от 31.07.2013 год., по гр.д.№ 443/2012 год. на ІV г.о. е разрешен правен въпрос различен от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, т.е. отсъства изискуемия идентитет за приложението на първото въведено селективното основание – противоречие със задължителната съдебна практика, обективирано в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, според задължителното тълкуване в т.2 на ТР № 1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 482 от 18. 07.2014 год., по в.т.д.№ 25/ 2014 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 5 232.35 лв./ пет хиляди двеста тридесет и два лева и тридесет и пет ст./, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания в срок, касационното произвоство ще бъде прекратено.
ПРИ внасяне на определената държавна такса в указания от съда срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: