1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
СОФИЯ, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3895/2017 г. година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на въззивно решение № 52 от 17.02.2017 г. по в.гр.д. № 664/2016 г. на Окръжен съд – Враца, обжалваната му част, с която е обезсилено е решението на Районен съд – Оряхово, постановено на 25.04.2016 г. по гр.д. № 103/2015 г. в частта, с която е уважен предявен от Ц. П. Ц. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, и е прекратено производството по делото, по въпроса от кой момент започва да тече преклузивният срок по чл. 33, ал.1 ЗС за предявяване на иска за изкупуване.
Жалбоподателката Ц. П. Ц. чрез нейния пълномощник адв. Л. В. е обжалвала въззивното решение в тази част с оплакване за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че въззивният съд е обсъждал свидетелските показания в нарушение на нормата на чл. 172 ГПК, като не е изложил съображения защо дава вяра на показанията на едни свидетели, а не кредитира показанията на други; пренебрегнал е и не е обсъдил редица други доказателства, в това число и обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 ГПК относно обстоятелствата във връзка със сключената сделка. По този начин е направил необоснован и незаконосъобразен извод относно началния момент на срока по чл. 33, ал.2 ЗС, като го е свързал не с момента на узнаване на сделката, а с узнаване на намерението на останалите съсобственици да се разпоредят с притежаваните от тях идеални части.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. П. П. изразява становище, че въззивното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката Ц. П. Ц. е един от наследниците по закон на Г. Ц. Б. и на Р. А. Б., на които с две решения от 28.01.1998 г. ОСЗ- [населено място] е възстановила с план за земеразделяне общо 6 земеделски имота в землището на [населено място]: нива от 82.357 дка в м. „Х.”, съставляваща имот № ….; нива от 14.144 дка в м. ”Х.”, съставляваща имот № ….; нива от 7.999 дка в м. „Г.”, съставляваща имот № ….; нива от 33.674 дка в м. „Х.”, съставляваща имот № ….; нива от 50.347 дка в м. „Х.”, съставляваща имот № …. и нива от 14 дка в м.” Х.”, съставляваща имот № ….. Не е било спорно по делото, че правата на ищцата в съсобствеността възлизат на 1/8 ид. част. С нотариален акт № …, т…, дело № …. г. наследниците продали на „Превеста” ООД имоти №№ …., …., …., …, за сумата 24 377.30 лв. При сключване на договора ищцата Ц. П. Ц. е била представлявана от М. И. В., който се легитимирал като неин пълномощник с пълномощно № …. от …. г., заверено от М. Н. – завеждащ нотариалната служба при кметство [населено място].
Твърдението на ищцата е било, че пълномощникът е действал извън обема на учредената му представителна власт, тъй като е бил упълномощен от нея да я представлява във връзка с извършване на доброволна делба на възстановените земеделски имоти, а не за тяхната продажба.
Въззивният съд е приел, че пълномощникът М. В. е действал в рамките на предоставената му представителна власт, но самото пълномощно е нищожно поради липса на форма-нотариално заверен е само подписът, но не и съдържанието, както изисква разпоредбата на чл. 37, предл. 2 ЗЗД. Оттук съдът е направил извод, че пълномощникът е действал без представителна власт и с оглед изявлението на ищцата, че не потвърждава действията му, разпоредителната сделка за нейната част от висящо недействителна се трансформирала окончателно в недействителна. Поради това тя не е породила желаното правно действие и не е прехвърлила собствеността върху притежаваните от Ц. идеални части от имотите. С тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която договорът за продажба, сключен от Ц. П. Ц. като продавач е бил обявен за недействителен за 1/8 ид. част от продадените имоти; в частта, с която на основание чл. 124, ал.1 ГПК е било признато за установено по отношение на „Превеста” ООД, че Ц. Ц. е собственик на 1/8 ид. част от тези имот; в частите, с които е бил уважен искът на Ц. Ц. против ЕТ ”Светослав Илчовски” за ревандикация на 1/8 ид. част от имот № …. /образуван чрез обединяване на имоти №№ …. и …. / и от имот № …., и против И. И. К. за ревандикация на 1/8 ид. част от имот № ….. В тези части въззивното решение е влязло в сила като необжалвано – чл. 296, т.2 ГПК.
За да направи извод, че искът за изкупуване е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал.2 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата е узнала за сделката към датата на изповядането й, тъй като тя е знаела, че земите ще се продават. При формиране на този извод съдът се е позовал на изявленията на ответниците С. Н. и С. П., според които те лично са уведомили ищцата още през 2012 г., че всички наследници искат да продадат наследствената земя. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че ищцата е знаела за предстоящата в близко време продажба съдът е посочил дадените от нея пълномощни на М. В., както и обстоятелството, че исковата молба е била подписана от внучката на Ц., и това е наложило последната да потвърждава извършените от нейно име процесуални действия, без да е установено по категоричен начин, че е наясно какви искове са предявени и какво потвърждава.
По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав възприема практиката, обективирана в решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 1430/2010 г. и решение на 209 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 750/2010 г. на ВКС, І г.о., според която срокът по чл. 33, ал.2 ЗС за предявяване на иск за изкупуване започва да тече от момента на узнаване на продажбата с нейните съществени параметри. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС дава право на заинтересования съсобственик, в случаите, когато не е бил поканен да изкупи идеалната част на друг съсобственик, както и когато декларацията по ал.1 е невярна или продажбата е извършена при привидно по- тежки условия, да изкупи тази част при действително уговорените условия. Законът изисква съсобственик, който продава своята идеална част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия, т.е. предложението трябва да визира съществените елементи на договора за продажба – предмет и цена. Когато собственикът изобщо не е поканен да изкупи имота, срокът по чл. 33, ал.2 ЗС не може да започне да тече от извършване на продажбата, тъй като този съсобственик не е страна по договора и не е длъжен сам да следи дали някой от другите съсобствениците не се е разпоредил със своята идеална част в полза на трето лице. Не представлява покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал.1 ЗС доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на другите съсобственици да продадат своите идеални части на неопределена датата, на неопределен купувач и за неопределена цена.
Затова като е приел, че в случая срокът по чл. 33, ал.2 ЗС е започнал да тече от момента на извършване на продажбата, тъй като ищцата Ц. Ц. била узнала от случайни срещи с някои от другите сънаследници, че те имат намерение да продадат сънаследствените имоти, респ. че към момента на предявяване на иска този срок е изтекъл, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Недопустимо е съдът да обосновава изводите си за недопустимост или неоснователност на предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС с това, че исковата молба не била лично подписана от ищцата и това е наложило потвърждаване на извършените от нейно име процесуални действия, без ищцата да е била наясно какви искове са били предявени и какво потвърждава. Ако за съда е имало съмнение, че не е сезиран редовно, е следвало да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняване нередовностите на искова молба по предвидения за това ред.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество на предявения от Ц. П. Ц. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 52 от 17.02.2017 г. по в.гр.д. № 664/2016 г. на Окръжен съд- Враца, обжалваната му част, с която е обезсилено е решението на Районен съд – Оряхово, постановено на 25.04.2016 г. по гр.д. № 103/2015 г. в частта, с която е уважен предявен от Ц. П. Ц. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: