P – О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр.София, 25.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 7549 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 831 от 02.08.2013 г. на П. Г. М. чрез пълномощника й адвокат В. И. от АК – [населено място] против решение от 27.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 320/2012 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, с което е отменено решение от 17.08.2012 г. по гр.д. № 778/2011 г. на Районен съд-Берковица и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от П. Г. М. против С. П. А., Н. Д. Н., П. Д. А. и В. М. П. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на собственост на Г. М. И. към момента на образуване на ТКЗС върху нива с площ от 2,300 дка и ливада с площ от 2,500 дка, разположени един до друг в местността „И. пл”, землището на кв.З., [населено място].
В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителката поддържа, че след като се запознала с мотивите на съда, извършила справка в регистрите на храм „Св.В.” в кв.З., [населено място]. От там се снабдила със свидетелство за венчание, от което е видно, че на 17.05.1931 г. нейният баща и наследодател Г. М. И. е венчан с майка й Н. А. З.. Това свидетелство според нея е ново писмено доказателство от значение за правилното решаване на спора, с което при разглеждането му не е разполагала и което установява по несъмнен начин факта на женитбата и момента, от който баща й е започнал давностно владение по отношение на процесните нива и ливада. Владението е с продължителност 20 години по Закона за давността (отм.), срокът му е изтекъл на 17.05.1951 г. и от анализа на свидетелството в съвкупност с показанията на свидетелите Т. и У. се доказва придобиването по давност на процесните имоти в полза на Г. М. И. към датата на внасянето им в ТКЗС. В молба-уточнение вх.№ 3926 от 23.04.2013 г., подадена по реда на чл.306, ал.1 ГПК, молителката е пояснила, че се е снабдила със свидетелството за венчание през м.юли 2013 г. Наред с този документ е представила и удостоверение за раждането си – с оглед установяване, че именно Г. М. И. и Н. А. З. са нейни родители.
В срока по чл.306, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от насрещните страни по молбата за отмяна, а именно С. П. А., Н. Д. Н., П. Д. А. и В. М. П..
В проведеното открито заседание ответникът по молбата за отмяна П. Д. А., чрез пълномощника му адвокат К. Б. от АК – [населено място], е възразил срещу допустимостта на молбата от гледна точка подаването й в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Оспорил е и нейната основателност, като поддържа, че свидетелството за венчание не е включено в доказателствения материал по делото поради липсата на положена от страна на молителката нормално дължима грижа. Не е имало никаква обективна пречка тя да се снабди с него по-рано. Освен това документът не е от съществено значение за изхода на спора, доколкото иска е отхвърлен не поради неустановяване на датата на сключения между родителите на молителката брак, а поради липсата на категорични доказателства, че имотът е получен като зестра във връзка с този брак, доколкото събраните в тази насока гласни доказателства са противоречиви. Претендира направените разноски.
По настоящото дело не е постановено определение по реда на чл.307, ал.1 ГПК, поради което, а и във връзка със заявеното от ответника по молбата за отмяна П. Д. А. възражение срещу допустимостта на молбата, настоящият състав на ВКС, II г.о. намира, че преди да пристъпи към разглеждане на молбата по същество, следва да се произнесе по нейната допустимост.
Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл.305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно.
В случая производството, образувано по молбата за отмяна по чл.303 ГПК, е недопустимо, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Заявените от молителката П. Г. М. обстоятелства сочат на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК в случаите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от (1) деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от (2) деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК под „нови обстоятелства” се имат предвид такива факти от действителността, които са съществували към момента на разглеждане на делото от инстанциите по съществото на спора, но не са били включени във фактическия материал по делото, независимо от положената от страната нормално дължима грижа за добро водене на процеса. Касае се за факти, които не са били известни на добросъвестната страна и именно по тази причина не са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила.
По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК под „нови писмени доказателства” се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. И в тази връзка се поставя изискването непълнотата на доказателствата да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т.е. страната да е положила нормално дължимата грижа за добро водене на процеса и въпреки това делото да е останало непопълнено със съответните релевантни за спора писмени доказателства.
В разглеждания случай молителката не твърди, че е узнала за съществуването на валидно сключен между родителите й брак след приключването на устните състезания пред въззивния съд, т.е. не се твърди съществуването на ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, респ. началният момент на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК не се свързва с деня, в който на молителката й е станал известен факта на брака. Твърденията й релевират към третирането на свидетелството за венчание като ново писмено доказателство, поради което началото на 3-месечния срок за подаване на молбата за отмяна следва да се определи, като се изследва кой е денят, в който П. Г. М. е могла да се снабди с това свидетелство.
Нито в молбата за отмяна, нито в молбата-уточнение от 23.04.2013 г. М. сочи да е съществувала каквато и да е пречка за снабдяването й с този документ в периода на висящност на делото – от образуването му с депозирането на исковата молба на 22.11.2011 г. до приключване на устните състезания пред въззивния съд на 28.01.2013 г. Свидетелството възпроизвежда удостоверяване, направено в църковен регистър още през 1931 г., като нито се твърди, нито се установява самият регистър да е бил недостъпен за молителката (за извършване на справка, съответно – за получаване на извлечение от него) в периода до 28.01.2013 г. Молителката не е установила наличието на препятствие за снабдяването й със свидетелството, което да е отпаднало едва след влизане в сила на атакуваното решение, поради което настоящият състав на съда приема, че като начало на 3-месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК в случая следва да се има предвид датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд-Монтана.
Атакуваното с молбата въззивно решение е постановено по предявените от П. Г. М. искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на собственост на баща й Г. М. И. към момента на образуване на ТКЗС по отношение на нива с площ от 2,300 дка и ливада с площ от 2,500 дка, намиращи се в местността „И. п.”, землището на кв.З., [населено място]. Цената на установителния иск за собственост, включително и по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, се определя съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК – в размер на данъчната оценка на имота, а ако няма такава – в размер на пазарната му стойност. С предявяване на исковата молба П. Г. М. е представила данъчни оценки за всеки от процесните имоти, които възлизат съответно на 65,80 лв. и 512,70 лв. Тези обстоятелства, преценени във връзка с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, налагат извода, че атакуваното въззивно решение не е подлежало на касационно обжалване, както това е прието с влязлото в сила на 29.06.2013 г. определение № 193 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 3782/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. Следователно, на основание чл.296, т.1 ГПК въззивното решение е влязло в сила на датата на постановяването му – 27.02.2013 г.
В обобщение – в случая срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е започнал да тече на 27.02.2013 г. и е изтекъл на 27.05.2013 г. Молбата за отмяна е подадена едва на 02.08.2013 г., към който момент правото да се иска отмяна вече е било погасено. Тъй като това право не е надлежно упражнено от гледна точка спазване на установения в Закона преклузивен срок, молбата на П. Г. М. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено.
За пълнота следва да се посочи още, че в случая действително е налице непълнота на доказателствата, но тя не е невиновна за молителката. Датата на сключването на брака между родителите й е останала неустановена поради пропуските на М. своевременно да въведе твърдение в тази насока и да представи съответното доказателство в подкрепа на едно такова твърдение. При това положение тя следва да понесе неблагоприятната последица от процесуалното си бездействие – влязлото в сила решение, отричащо съществуването на претендираното право.
На следващо място – елемент от фактическия състав на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е съответните документи (новосъздадени/новооткрити за останали недоказани обстоятелства или удостоверяващи съществуването на новоузнато обстоятелство) да са от съществено значение за делото, т.е. да са годни да променят крайните изводи на съда, ако са му били известни. По отношение на свидетелството за венчание тази предпоставка не е налице, защото то само по себе си не е достатъчно да доведе до друго решение на спора. В производството пред първата и въззивната инстанции П. Г. М. е поддържала като придобивно основание упражняването на давностно владение от баща й, в която връзка е ангажирала показанията на двама свидетели. Съпоставката между изложението на свид.Т. и това на свид.У. сочи на противоречие относно поводът, съответно – началния момент на владението: Т. го свързва с даването на двата имота като зестра, в която хипотеза момента на сключване на брака (и удостоверяващия го документ) е от съществено значение за спора, но У. не говори за дадена зестра, а за „делба с останалите”, без да внася уточнение кои са „останалите”, кога е осъществена делбата и оформена ли е документално. Разпитът на двамата свидетели на ищцата е извършен в присъствието на процесуалния й представител, но не са заявени искания за отстраняване на противоречието (за извършване на очна ставка; за изслушване на нов свидетел). При така събраните по инициатива на М. доказателства не може да се приеме за безспорно установено, че баща й е установил владение върху нивата и ливадата в резултат от сключения брак с майка й, което елиминира доказателството за сключения брак от категорията на съществените за крайния изход на спора. Само по себе си свидетелството установява само факта на женитбата; обсъден както самостоятелно, така и съвкупно с всички събрани по делото гласни доказателства, този документ не установява момента, от който бащата на молителката е установил давностно владение по отношение на процесните нива и ливада. Изложеното означава, че дори да бе процесуално допустима, разгледана по същество, молбата за отмяна би била преценена като неоснователна.
Предвид настоящото произнасяне и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по молбата П. Д. А. има право на присъждане на разноски, които са доказани в претендирания размер от 455 лв.
Воден от изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК и чл.81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх.№ 831 от 02.08.2013 г., подадена от П. Г. М. чрез пълномощника й адвокат В. И. от АК – [населено място] против решение от 27.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 320/2012 г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7549/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА П. Г. М. ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А. сумата 455 (четиристотин петдесет и пет) лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: