О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 25.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 710/ 2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. В. чрез адв. Ст. Х. и адв. Ц. Ц., против решение № 2756 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 8823/2010 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които според жалбоподателката водят до извод за недопустимост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които няма формирана съдебна практика. Формулирани са следните въпроси: може ли въззивният съд да преценява дали едно неприсъствено решение, което е постановено като такова, няма правните последици на неприсъствено решение; може ли въззивният съд да квалифицира подадената молба за отмяна на неприсъствено решение като въззивна жалба; може ли въззивният съд да разгледа молба за отмяна на неприсъствено решение по реда на въззивното обжалване; допустимо ли е така постановеното въззивно решение. Позовава се също на основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, във връзка с които сочи практика на ВКС и други съдилища, в които е разискван въпроса за процесуалния ред за защита срещу неприсъствено решение.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № І ГО- 25-29, постановено на основание чл. 238, ал.2 във вр. с чл. 239 ГПК в съдебно заседание на 25.02.2010 г. по гр.д. № 354199/09 г. на Софийския районен съд са отхвърлени предявените от Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. против Л. И. В. искове с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците Т. Д. Б. е бил собственик на посочения в решението недвижим имот в землището на [населено място], [населено място].
На 12.03.2010 г. Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. са подали до Софийски градски съд молба за отмяна на неприсъственото решение на основание чл. 240, ал.1, т.3 ГПК, по която е образувано гр.д. № 8823/2010 г. по описа на Софийски градски съд. На 01.12.2010 г. е проведено открито съдебно заседание, в което съдът е обявил делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход по същество и го е приел за решаване.
С разпореждане от 14.01.2011 г. въззивният съд е отменил определението си за даване ход по същество от 01.12.2010 г. по съображения, че решението на Софийски градски съд няма характер на неприсъствено решение, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК за постановяването му. Поради това е счел, че молбата за отмяна, с която е бил сезиран, има характер на въззивна жалба и делото следва да бъде разгледано по правилата на глава ХХ от ГПК. След извършване на съответните съдопроизводствени действия по събиране и проверка на доказателствата по делото е постановил обжалваното въззивно решение, с което е отменил решение № І ГО-25-29 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 34199/09 г. на Софийски районен съд и е решил спора по същество, като е признал за установено по исковете на Р. Т. Б., Л. Т. Б. и В. Т. Г. против Л. И. В., че наследодателят на ищците Т. Д. Б., поч. на 27.06.2009 г., към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е бил собственик на нива с площ 2.6 дка, находяща се в землището на [населено място], [населено място], м. ”К.”, идентична с нивата от 3.101 дка в землището на [населено място], м. “И. църква”, съставляваща имот № 021019 по картата на землището.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, при която да се даде отговор на поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси, обобщени по следния начин: може ли въззивният съд да разгледа молба по чл. 240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение по реда на въззивното обжалване, като приеме, че не са били налице предпоставките на чл. 238 и 239 ГПК за постановяването му.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2756 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 8823/2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 183 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: