Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София, 27 юни 2017 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 481 по описа за 2017г.г.
Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим чрез защитника му срещу въззивно решение № 62/08.03.2017г. по ВНОХД № 509/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
В жалбата се релевират всички касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от НПК – като се твърди, че решението е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така е наложено и едно явно несправедливо наказание на подсъдимия.
Излагат се доводи, че по делото няма доказване на обвинителната теза, оспорва се извънпроцесуалният способ за събиране на доказателства чрез т.н. „оперативна беседа“, както и показанията в тази връзка на свидетелите Н. Г. и Д., полицейски служители. Оспорва се възприемането на показанията на св.Ш. А., като се прави позоваване и на използваните специални разузнавателни средства. Тяхното съдържание противоречало на показанията на св.А., които пък от друга страна били кредитирани. Излага се тезата, че решението на въззивната инстанция е в противовес с правилото съдебния акт (присъдата) да не почива на предположения. Според защитата не се установява подсъдимият да е предавал торбичка с наркотици, тъй като при проследяването той е бил изгубен за няколко минути. Защитата се позовава на установените по делото дактилоскопни следи, които изключвали участието на дееца, а и на показанията на св.Г., които водели до установяването на една съмнителна теза. Защитата оспорва също така използването на телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства, свързването им с влизанията и излизанията в страната на подсъдимия, както и с извънпроцесуалните обяснения, като твърди, че въз основа на тази съвкупност от решаващите по същество инстанции са направи изводи във вреда на подс.Х., без да бъдат обсъдени изтъкваните противоречия.
Изтъква се обстоятелството, че липсвали преки доказателства за елемент от състава на престъплението, като по същество се релевира нарушение на закона относно обвинението за разпространение.
Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на дееца, алтернативно се иска като втора алтернатива – прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наложеното наказание с приложение на чл.66 от НК.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационната жалба е неоснователна, решението на въззивния съд е съобразено с изискванията на предишната касационна инстанция. Позовава се на подробен анализ и мотиви на съда, деянието според него е доказано чрез доказателства от различни източници, като освен полицейските служители има и други свидетели, както и дактилоскопни следи. Наложеното наказание е към минимума, като разликата с останалите подсъдими в това производство е сключването от последните на споразумение с държавното обвинение. Моли да се остави без уважение касационната жалба, като посочва, че при постановяване на първото по ред касационно решение е изцяло отменено въззивното решение, с което е прекратено производството по отношение на починалия С. Р. С. (С. Кая). Новото въззивно решение не съдържа такъв диспозитив, поради което прокурорът иска да се приложи чл.24 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и се представлява се от подалия касационната жалба защитник. Последният пледира, като поддържа посочените касационни основания и повтаря изложените съображения. Акцентира на липсата на обсъждане в пълнота на всички налични доказателства, на противоречията в показанията на полицейски служители, провели оперативни беседи и тези на св.Г. и Д., както и на позоваването от въззивната инстанция на показанията на свидетеля А.. Твърди, че придобиването на наркотичното вещество се установявало само със специалните разузнавателни средства, което противоречало на изискването фактите по делото да не се установяват само с такива средства. Държането на наркотичното вещество също не било установено по категоричен начин и поради това решението било незаконосъобразно и недопустимо. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като алтернатива иска намаляване на наказанието и приложението на чл.66 от НК.
Подс.Х. в своя защита заявява, че иска да се преразгледа делото, защото бил предал два стека с цигари и нямал нищо общо с предмета на делото.
При последната си дума подс.Х. заявява, че разчита на съда.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 6/14.04.2015г. по НОХД № 61/2014. по описа на Окръжен съд – Кърджали подс.С. С. Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по 354а, ал.2, изр.1-во, във връзка с ал.1, пр.3,4 и 5, вр.чл.20, ал.2 от НК за периода от началото на месец февруари 2013г. до 19.02.2013г. в Република Турция и в [населено място],Република България. Наложено му е наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпява при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 12 000лв.
С този акт е бил признат за виновен в същото престъпление и С. Р. С., като му е наложено наказание лишаване от свобода и е приложен чл.68 от НК.
С решение № 120/10.05.2016г. по ВНОХД № 192/2015г. на Пловдивски апелативен съд присъдата е потвърдена по отношение на подс.Х., а производството по отношение на подс.С. е прекратено на основание чл.24, ал.1 т.4 от НК, като е отменена и осъдителната присъда.
С решение № 166 / 21.09.2016г. на ВКС,3-то наказателно отделение въззивното решение е отменено изцяло и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, с оглед възприемането на процесуално нарушение, ограничило правото на защита и доближаващо се до липса на мотиви на предходната апелативна инстанция.
С атакуваното решение първоинстанционната присъда отново е изцяло потвърдена.
Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна.
Твърдението за допуснато съществени нарушения на процесуалните правила не може да бъде споделено. Втората поред въззивна инстанция е изложила твърде пространни и детайлни мотиви относно възприетите от нея доказателства. Единствените противоречиви на обвинителната теза доказателства (фактически данни) се съдържат само в обясненията на дееца, който твърди, че е предал два стека цигари на подс.А.. Съдът от предходната инстанция е дал убедителен отговор защо не следва да се възприема изложената защитна теза, който не е необходимо да се повтаря. Всяко едно отделно доказателство е посочено и подложено на съответен анализ. Изпълнена е повелята на закона в чл.305, ал.3, изр.2-ро от НПК и от двете предходни инстанции, като са изложени съображения защо се възприема обвинителната теза и доказателствата, които я подкрепят, а се отхвърля защитната такава. Касационната инстанция не открива логическо несъответствие с възприетите по делото доказателства. Показанията на св.А. са напълно последователни по време на наказателното производство, а позоваването от защитата на записаните разговори между св.А. и В. за уговорки за пренасяне на наркотично вещество хероин, което противоречало на показанията му в съдебното заседание, е напълно във вреда на подс.Х., за да бъде възприето като допуснато от инстанциите по същество нарушение, ощетило именно този подсъдим.
Защитната теза на подс.Х. за пренасянето на два стека с цигари е изследвана изключително детайлно от апелативния състав, като е опровергана дори и минималната възможност твърдението на подсъдимия да е истинно.
Всички разговори по делото, записани със специални разузнавателни средства са били предмет на пунктуално обсъждане от въззивната инстанция, като е необходимо да се отбележи, в противовес на възраженията на защитата, че те са анализирани и са били възприети с останалите гласни доказателствени средства и веществени доказателства и доказателствени средства. От съществено значение е позоваването на въззивната инстанция на проведен разговор на св.В. и С. на 16.02.2013г. в 17.14ч., разговор № 29. Този разговор недвусмислено установява познанството на подс.Х. с подс.В. и С., както и повода за тяхната среща- на Х. и С. в Република Турция. Няма друго логическо обяснение на възторжените заявления на св.В. за отчитане на общия приятел, който е св.А., както и на отговора на подс.Х., че вече знае това. И тези уговорки и плащане нямат никаква връзка с пренасянето на два стека с цигари, а имат единствено и само с пренасянето на намереното по делото наркотично вещество. Разбира се, чл.177, ал.1 от НПК въвежда забрана за основаване на обвинението и осъдителната присъда само на данните от специалните разузнавателни средства, но в случая това далеч не е така.Свидетелските показания на св.А. не могат да бъдат отхвърлени само въз основа на особеното му положение в процеса. Неговият интерес за облекчаване на наказателноправното му положение е приключил със сключеното споразумение с държавното обвинение и признаването му за виновен. За разлика от св.В. обаче, той не е се е ползвал от нормата на чл.121, ал.1 от НПК, чието приложение впрочем не се изчерпва с приключването на наказателното производство срещу него. Този свидетел е имал напълно последователна процесуална позиция и не може да бъде обвинен в преднамереност и желание да утежни положението на своя познат, подс.Х.. Неговите показания, освен че са последователни, са в пълна хармония с проведения и цитиран по-горе разговор. По делото е очевидна причината за извършването на престъплението в съучастие, особено що се отнася до подс.Х. и св.А. – да получат съответно заплащане и пренасянето на цигари не е стоката, за която им се заплаща.
Неоснователни са възраженията относно непълното според защитата проследяване на подс.Х. и св.А.. Житейски оправдано е полицейските служители да не са били сигурни, че подс.Х. ще изпълни докрай и в този момент уговорките си с В.,А. и С. с простото предаване, но от това обстоятелство не могат да се направят желаните от защитата изводи за противоречия в показанията на полицейските служители и за непълнота на доказателствения анализ. Всъщност, по делото е извън всякакво съмнение, че св.А. не е получавал два стека с цигари. Това е така, защото този свидетел няма никакъв интерес, но и възможност също така (обяснено добре в оспорвания доказателствен анализ, извършен на самостоятелно основание от въззивната инстанция), да укрие такъв предмет, какъвто не е и намерен. Намерено е само наркотичното вещество, като са намерени и дактилоскопни следи именно от подс.Х., макар и само по плика, който той е носел, не и по вътрешното съдържание. Това обаче не е необходимо, за да може да се направи извод, сторен от съдилищата по същество – че подсъдимия Х. е придобил, държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество. Уговарянето на излизанията, срещата със С., поредицата от разговори, които уточняват предаване, плащане („отчитане“), финалната среща между Х. и А., намирането у последния на предмета на престъплението, създават една стройна верига от факти, които водят до един единствен извод-че деецът е извършил престъплението в което е обвинен. За защитната теза няма изискване да е житейски правдоподобна, да е единствено възможна като установен факт, и тя не е такава в този конкретен казус. Предаването е установено освен със специалните разузнавателни средства и с факта на последващото държане. Логически е обусловен изводът, че за да държи наркотичното вещество подс.Х., той трябва да го е придобил. Освен това принципа на чл.117, ал.1 от НПК е приложим по отношение на престъплението като цяло, а не само по отношение на една отделна форма на изпълнителното деяние или етап от деянието. Забраната на посочената норма е приложима само тогава, когато обвинителната теза се основава само на такива данни, но не и тогава, когато засяга отделни моменти от доказателствената верига. Косвените доказателства в случая играят съществена роля за изграждане на последователна и непоколебима обвинителна теза, а получените данни от специалните разузнавателни средства запълват липсващите моменти от логическата верига, без да играят единствена роля в нарушение на закона.
Въззивната инстанция е дала задълбочен и убедителен отговор за процесуалната годност на използваните доказателствени средства в процеса, както и относно начина на осъществяване на комуникация на съучастниците в процеса, прилагането на определена конспиративност и ползване на множество мобилни телефонни номера, включително и на чуждестранни оператори. Тази част от доказателствения анализ не се засяга от касационната жалба, но тя е твърде съществена, тъй като показва взаимовръзките на съизвършителите, тяхната мотивация (тяхното пълно осъзнаване също така на укоримостта на поведението им) и отговаря защо обвинителната теза е единствено възможната. Ако за защитата е допустимо да използва избирателно доказателствата за обосноваване на тезата си, то това за съдилищата не е възможно, въззивната инстанция не е пропуснала нито едно доказателство, обсъдила е всяко едно възможно противоречие, като неотдаването на исканото от защитата значение на отделни такива противоречие далеч не означава, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В тази връзка касационната инстанция намира, че не е допуснато и нарушение на материалния закон. Доказателствената съвкупност, след преценката й, разкрива характеристиките на формите на изпълнителното деяние, за което е предявено съответното обвинение, възприето в цялост от инстанциите по същество. Количеството на наркотичното вещество, начина на пренасянето му, проведените в тази връзка разговори, говори единствено в подкрепа на тезата, че то е било предназначено за разпространение, което е и било реализирано от подсъдимия. Разбира се, може да се уточни, че законодателят е имал предвид разпространение в мащаб, засягащ общественото здраве, но не може да се пренебрегне фактът, че и предаването на участник във веригата до неограниченото разпространение крие същата опасност и е част от предоставянето на широк кръг от хора на достъп до тази увреждаща здравето субстанция. В този смисъл възраженията на защитата относно това касационно основание следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на визираното трето касационно основание, предложено като алтернатива, съдът намери, че не са налице основание за възприемането на такъв довод. Наложеното наказание е твърде тежко, доколкото е наложено към минимума на предвидената в закона санкция. Не бива да се пропусне обстоятелството, че в установените факти се съдържат признаците на поведение, което не е намерило отражение в обвинението, но могат да бъдат субсумирани в значително по-тежко обвинение. Подсъдимият е част от трансгранична престъпна верига, контрабандираща високорискови наркотични вещества, а това обстоятелство, макар да не е отчетено от обвинителната власт, не е от естество да намали степента на обществена опасност на дееца, а напротив.
Размерът на наложеното наказание не е явно несправедлив, тъй като при него липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието. Чистото съдебно минало на дееца не намалява степента на обществената опасност на деянието и риска за общественото здраве, нито пък обуславя, както вече се посочи, ниска степен на обществена опасност на дееца с оглед начина на цялостното извършване на престъплението. Предвид и размера, приложението на чл.66 от НК не е възможно, намаляване на наказанието до степен на приложението на института на условното осъждане – също, тъй като конкретният размер не е несъразмерно тежък, а в определена степен и снизходителен.
По отношение на производството срещу подс.С., изложените от прокурора от ВКП съображения са основателни. По делото е установено, че лицето е починало в Република Турция, като това е наложило първият по ред въззивен състав да отмени осъдителната му присъда и да прекрати производството в тази част. С отмяната на това въззивно решение предходната касационна инстанция не е уточнила, че в тази част въззивното решение трябва да остане в сила, тъй като липсват основания за отмяна. Контролираната от настоящия състав въззивна инстанция е пропуснала да се произнесе отново при наличната цялостна отмяна на първото по ред въззивно решение. Този пропуск може и трябва да бъде отстранен от касационната инстанция, доколкото основанията по чл.24, ал.1, т.4 от НПК са и неотменимо нейно задължение – чл.354, ал.1, т.2 от НПК.
Що се отнася до останалата част от присъдата и решението срещу подс.Х. за разноските по делото, които следва да заплати, както и относно веществените доказателства в цялост, съставът на ВКС не намери основание да се произнесе, изводите на съдилищата са правилни и законосъобразни в тази връзка, поради което те следва да бъдат потвърдени, като се остави в сила въззивното решение.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 62/08.03.2017г. по ВНОХД № 509/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта по отношение на подс. С. С. Х..
ОТМЕНЯВА решение № 62/08.03.2017г. по ВНОХД № 509/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд и присъда № 6/14.04.2015г. по НОХД № 61/2014. по описа на Окръжен съд – Кърджали по отношение на починалия подс. С. Р. С. (С. Кая).
Прекратява производството в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове