3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 28.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2360/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец”, [населено място] против решение № 1209 от 16.05.2018 г. по гр.д. № 1415/2018г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация- „БНН” ООД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че решението е „очевидно неправилно”. Този довод същият е подкрепил с интерпретиране на изводите на състава, за които е посочил общо, че били неправилни.Касаторът е възпроизвел основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочил лаконично, че макар по делото да е било спорно, че товарът не е доставен на получателят, тъй като композицията била открадната, въззивният съд приел, че отговорността била на въззивника. Така лаконично е обосновано това основание, като по него е поставен въпросът – „ Следва ли пар.17,пар.2 предл. последно от Конвенцията за договора за международен превод на стоки относно освобождаването на превозвача от отговорността, която носи в случаите на пълна липса на товара, поради непреодолима сила да се прилага в случай на кражба на товарната композиция, ведно с приетия за превоз товар”. Общо е посочено още, че се налага тълкувателна дейност поради липса на практика. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение касаторът не обосновава извод за наличие на педпоставките по чл.280, ал. 1 и 2 ГПК. Той е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание, както вече бе отбелязано, касаторът е интерпретирал правните изводи на състава, за които общо е заявил, че били неправилни. При така приетата дефинитивност следователно, той не е обосновал нито една от хипотезите на основанието, като неговите доводи са свързани с оплаквания по чл.281 ГПК и като такива се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Или, дори да бъде приет за релевантен поставеният въпрос, въпреки, че съставът е приел недоказаност на предпоставките по чл.17,ал.2 от Конвенцията, с оглед така приетото със задължителна тълкувателна практика, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1209 от 16.05.2018 г. по гр.д. № 1415/2018г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: