ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
София, 30. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5761 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 182/02.04.2013 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 103/2013, с което е потвърдено решение № 1865/14.12.2012 на Плевенския районен съд по гр.д. № 2096/2012, като е отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите И. В. Н. и В. В. Н., представлявани от адв. Н. Н. от ПАК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос възможен ли е предметът на договора, ако към момента не сключването му вещта, предмет на разпореждане не отговаря на изискванията за самостоятелен обект по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответниците по жалбата П. Г. Б., Б. Г. П., К. Л. Б. и В. В. Б., представлявани от адв. В. С. от ПАК я оспорват, като считат, че повдигнатият така общо правен въпрос не обуславя решението по делото, а конкретното разрешение на въззивния съд не противоречи на даденото разрешение в цитираното решение № 158/08.04.2010 на Върховния касационен съд, ІІ ГО по гр.д. № 4017/2008.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предметът на оспорвания договор за продажба на процесното жилище на втория етаж от сградата с принадлежащите две избени помещения в източната част на сутеренния етаж и две тавански помещения в източната част на таванския етаж е възможен, тъй като таванските помещения са принадлежност към жилището и невъзможността за обособяването им не може да повлече нищожност на целия договор, но независимо от това таванските помещения са изградени и съществуват в таванския етаж.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на посоченото решение № 158/08.04.2010 на Върховния касационен съд, ІІ ГО по гр.д. № 4017/2008. В него се приема, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане не съществува фактически или не или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, като следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелен обект е било възможно. По делото ищецът не е доказал невъзможността съществуващите тавански помещения да бъдат обособени в подпокривното пространство на сградата като принадлежност към процесното жилище.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 182/02.04.2013 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 103/2013.
ОСЪЖДА И. В. Н. и В. В. Н. ОТ П. да заплатят на П. Г. Б., Б. Г. П., К. Л. Б. и В. В. Б. от П. сумата 350,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.