Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
С., 05.12. 2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 1691 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба на П. В. Б. от [населено място], за отмяна с вх. № 10480 от 01.10.2015 г., на основание чл. 304 ГПК, на влязлото в сила решение № 40 от 22.08.2013 г. по гр.д. № 305/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е отменено решението на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, № 1443/03.08.2011г. по гр.д № 1255/2011г. в частите по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, по установителните искове за собственост, както и по претенциите за предаване на владението по отношение на Р. Н. и Л. Г., и е прогласена нищожността поради противоречие със закона на сключените между МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНАТА ОТБРАНА под. 38420 и [фирма] С., договори за продажба по реда на чл.9а от Указ № 463/1950г. за създаване на военножилищен фонд при МНО на следните недвижими имоти, находящи се в С., ж.к „О. купел-1”: 1. от 21.12.1991г. рег. № 78 том 29 – на магазин № 1 вх.А ет.1, жил.блок 411-А/Ж-1/260-А с площ 62.95 м.кв. и 3.04% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2. от 21.12.1991г. рег. № 77 том 29 – на магазин № 2 вх.А бл.411-А/Ж-1/260-А с площ 43.89 кв.м и 2.13 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 3. от 21.12.1991г. рег. № 76 том 29 – на магазин № 3 вх.А ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А с площ 85.40 кв.м и 4.13% ид.части от припадащите се общи части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 4. от 02.12.1991г. рег. № 20 том 29 – на магазин 1 вх.Б ет.1 бл. 411-А/Ж-1/260-А с площ 58.96 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 5. от 02.12.1991г. рег. № 19 т.29 – на магазин № 2 вх.Б ет.1 в блок 411-А/Ж-1/260-А/, с площ 49.70 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 6. от 22.12.1991г. рег. № 71 том 29 – на магазин № 2 вх.В ет.1 в блок 411-А/Ж-1/260-А с площ 49.70 кв.м и 3.21% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; 7. от 21.12.1991г. рег. № 71 том 29 – на магазин № 1 вх.Г ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 58.95 кв.м и 3.81% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; 8. от 02.12.1991г. рег. № 23 том 29 – на магазин № 2 вх.Г ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 49.7 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 9. от 21.12.1991г. рег. № 70 том 29 – на магазин № 1 вх.Д ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 24.66 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 10. от 02.12.1991г. рег. № 24 том 29 – на магазин № 3 вх.Д ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 83.17 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 11. от 02.12.1991г. рег. № 22 том 29 – на магазин № 1 вх.Е ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 53.29 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 12. от 21.12.1991г. рег. № 74 том 29 – на магазин № 2 вх.Е ет.1 в жил. Блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 101.2 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 13. от 21.12.1991г. рег. № 75 том 29 – на магазин № 3 вх. Е ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 69.60 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, по исковете, предявени от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА срещу [фирма] С. /в ликвидация/, С. И. П., П. П. С., Р. В. Н., В. В. П., А. Д. П., Г. К. Б., Л. Г. Г., М. К. Б. и С. К. Паунова, всички от С., при участието на Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и е признато за установено по отношение на [фирма] С. /в ликвидация/, С. И. П., П. П. С., Р. В. Н., В. В. П., А. Д. П., Г. К. Б., Л. Г. Г., М. К. Б. и С. К. Паунова, всички от С., че МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в С.,[жк]: 1. магазин № 1 вх.А ет.1, жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 62.95 м.кв. и на 3.04% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 21.12.1991г., рег. № 78, том 29 ; 2. магазин № 2 вх.А бл.411-А/Ж-1/260-А, с площ 43.89 кв.м и на 2.13 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на договор от 21.12.1991г., рег. № 77, том 29 ; 3. магазин № 3 вх.А ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 85.40 кв.м и на 4.13% ид.части от припадащите се общи части на сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на договор от 21.12.1991г., рег. № 76, том 29 ; 4. магазин 1 вх.Б ет.1 бл. 411-А/Ж-1/260-А с площ 58.96 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на договор от 02.12.1991г., рег. № 20, том 29; 5. магазин № 2 вх.Б ет.1 в блок 411-А/Ж-1/260-А/, с площ 49.70 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г., рег. № 19, т.29; 6. магазин № 2 вх.В ет.1 в блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 49.70 кв.м и на 3.21% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 22.12.1991г., рег. № 71, том 29; 7. магазин № 1 вх.Г ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 58.95 кв.м и на 3.81% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 21.12.1991г., рег. № 71, том 29; 8. магазин № 2 вх.Г ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 49.7 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г., рег. № 23, том 29; 9. магазин № 1 вх.Д ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 24.66 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 21.12.1991г., рег. № 70, том 29; 10. магазин № 3 вх.Д ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 83.17 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г., рег. № 24, том 29; 11. магазин № 1 вх.Е ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 53.29 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г., рег. № 22, том 29; 12. магазин № 2 вх.Е ет.1 в жил. блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 101.2 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 21.12.1991г., рег. № 74, том 29; 13. магазин № 3 вх. Е ет.1 в жил.блок 411-А/Ж-1/260-А, с площ 69.60 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор 21.12.1991г., рег. № 75, том 29, като са осъдени Р. В. Н. и Л. Г. Г., и двамата от С., да предадат на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА владението върху магазин № 2 ет.1 вх.В, бл.411-А/Ж-1/260-А, находящ се в С., ж.к „О. купел-1”.
Молителката П. В. Б. от [населено място] иска отмяна на влязлото в сила решение, в частта му относно магазинно помещение № 2, вх. Б, ет.1, в блок 411-А в[жк], [населено място], с площ 49.70 кв.м, на основание чл. 304 ГПК, като поддържа, че то има сила и спрямо нея, тъй като тя се явява приобретател на този магазин по време на висящия процес, предмет на установителни искове за нищожност на 13 договори за продажба на магазинни помещения по чл. 26 ЗЗД и искове за собственост по чл. 97 ГПК/отм./ и по чл. 108 ЗС, между страните – Министерство на отбраната [населено място] и КФ”А. – П. с-ие” [населено място] и физически лица. Предмет на молбата за отмяна е съдебното решение в частта му относно магазинно помещение № 2, вх. Б, ет.1 в блок 411-А в[жк], [населено място], с площ 49.70 кв.м, предмет на договор от 21.12.1991 г., рег. № 19, сключен между Министерство на отбраната [населено място] и КФ”А. – П. с-ие” [населено място]. Позовава се на представени писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, т.ІІ, рег. № 19324, н.д. № 238/2007 г. на нотариус К. С., вписан под № 111 в Р., с район на действие Софийски районен съд; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, т.ІІІ, рег. № 6531, н.д. № 500/2006 г. на нотариус М. Г., вписана под № 303 в Р., с район на действие Софийски районен съд, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176, т.LXLVІ, д. № 19301/1995 г. на нотариус В. М. при Софийски районен съд; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 87, т.ХХІІІ, д. № 4816/1992 г. на нотариус И. Г. при Втори районен съд – С. и решение от 02.12.1993 г. по гр.д. № 371/1993 г. на Софийски районен съд, 84 с-в. В съдебно заседание пълномощникът на молителката адв. Р. Р. от АК-С. поддържа молбата за отмяна на заявеното основание и моли тя да бъде уважена като постановеното решение на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, в частта относно процесното магазинно помещение, да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответникът по молбата за отмяна Министерство на отбраната [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. М. Я., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание юриск. Я. моли молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Ответникът по молбата за отмяна С. И. П. лично и в качеството му на ликвидатор на СД/КФГ/А. – П. и с-ие”/в ликвидация/ [населено място], в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за основателност на молбата. В съдебно заседание поддържа, че молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът по молбата – Държавата като заинтересована страна чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството [населено място], не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК, е неоснователна.
С решение № 40 от 22.08.2013 г. по гр.д. № 305/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е отменено решение № 1443/03.08.2011г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, по гр.д № 1255/2011г. в частите по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, по установителните искове за собственост, както и по претенциите за предаване на владението по отношение на Р. Н. и Л. Г., и е прогласена нищожността поради противоречие със закона на сключените между МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНАТА ОТБРАНА под. 38420 и [фирма] С. договори за продажба по реда на чл.9а от Указ № 463/1950г. за създаване на военножилищен фонд при МНО на 13 недвижими имота – магазинни помещения, находящи се в С., ж.к „О. купел-1”, в т.ч. и на процесния имот – магазин № 2 вх.Б ет.1 в блок 411-А/Ж-1/260-А/, с площ 49.70 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г., рег. № 19, т.29, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ по отношение на [фирма] С. /в ликвидация/ и С. И. П. от [населено място], че МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА е собственик на този недвижим имот – магазинно помещение. От представените с молбата за отмяна писмени доказателства – н.а. № 87/1992 г. за покупко-продажба, н.а. № 176/1995 г. за дарение, н.а. № 174/2006 г. за продажба и н.а. № 113/2007 г. за продажба на недвижим имот, се установява, че [фирма] С., представлявано от С. И. П. и К. В. М. са продали процесното магазинно помещение на П. Т. П. като ЕТ с фирма „П. – П. П.”. По силата на постигнато споразумение между П. Т. П. и съпругата му Р. А. П. при прекратяване на брака им по взаимно съгласие през 1993 г./влязло в сила решение по гр.д. № 371/1993 г. на СРС/, процесният имот е останал в изключителен дял на Р. П., която през 1995 г. го е дарила на сина си П. П. П., който пред 2006 г. го е продал на Б. А. М.. Последната от своя страна и нейният съпруг са го продали на молителката по настоящото дело П. В. Б. на 18.12.2007 г. Производството по делото е образувано по искова молба на Министерство на отбраната срещу десет ответника, в т.ч. и срещу [фирма] [населено място] и С. И. П. от [населено място], подадена на 07.10.1993 г. с вх. № 11293.
Право да искат отмяна на основание чл. 304 ГПК имат тези трети лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като имат качеството на необходими другари със страна по делото и не са взели участие в производството по същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ГПК/чл. 121 ГПК отм./, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение има действие и спрямо приобретателя. При тази хипотеза прехвърлителят и приобретателят не придобиват качеството на необходими другари. От тук следва извода, че приобретателят няма правната възможност да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като трето, неучастващо по делото лице. Приобретателят разполага с правната възможност за защита да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща страна, или да замести праводателя със съгласието на двете страни.
В настоящият случай молителката твърди, че е придобила през 2007 г. правото на собственост върху процесното магазинно помещение на основание договор за продажба, извършена в хода на делото, за което производство тя не е знаела и не е била уведомена, а като собственик на имота, упражняващ фактическата власт върху него, тя е следвало да бъде конституирана като ответник по исковете, с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 97 ГПК/отм./. В случая обаче молителката се явява последващ приобретател на процесното магазинно помещение и не притежава качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Съгласно нормата на чл. 304 ГПК, отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. В конкретния случай молителката не е страна по делото, решението по което е предмет на молбата й за отмяна. Тя не е и трето лице по см. на чл. 304 ГПК, тъй като не се явява необходим другар по спора с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 97 ГПК/отм./ относно процесния недвижим имот между ищеца Министерство на отбраната и ответниците [фирма] и С. И. П., защото е последващ приобретател на процесното магазинно помещение. Това е така, тъй като необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса, които условия за молителката като трето лице на процеса по гражданския спор с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 97 ГПК/отм./ между страните по делото, не са налице. Конкуренцията на правото на собственост по отношение на един и същ обект не предполага общност/неделимост/ на спорното право, нито необходимост от еднакво установяване на правно-релевантни за спорното право факти. Взаимовръзка между правата на неучаствалата по делото страна и участвалите лица – ищец и ответник, няма. Претендираното право на собственост за всяка една от страните има различен източник – наследствено правоприемство, прехвърлителна сделка, т.е. за всяка страна правопораждащият юридически факт е различен, поради което не са налице предпоставките на чл. 216, ал. 2 ГПК на молителката да се признае качеството на необходим другар по приключилото с влязло в сила решение гражданско дело. В конкретния случай молителката може да защити вещните си права по исков ред.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна с вх. № 10480 от 01.10.2015 г. на П. В. Б. от [населено място], с искане на основание чл. 304 ГПК, да се отмени влязлото в сила решение № 40 от 22.08.2013 г. по гр.д. № 305/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: