О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 17.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 644 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” А. , гр. С., приподписана от процесуалния представител адв. В срещу решение № 62 от 30.06.2008г. по в. гр. д. № 1078/2007г. на Апелативен съд Пловдив, граждански състав, с което след отмяна на решение № 224/24.07.2007г. по т. дело № 151/2007г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от „Е” А. , гр. С. срещу „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. и „С” Е. , гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ за признаване за установено, че извършените от длъжника „К” /в несъстоятелност/, гр. С. на „С” Е. , гр. С. плащания след началната дата на неплатежоспособността в общ размер 23 457,20 лв. по девет броя фактури са нищожни и иск по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от „С” Е. в полза на „К” Е. /в несъстоятелност/ на същата сума.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и приложеното към нея изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за необходимостта от доказване наличието на увреждане на кредиторите, изразяващо се в намаляване на масата на несъстоятелността, в противоречие с практиката на ВКС – решение № 733/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 1984/2003г. на ВКС, V г. о. и решение № 402/01.07.2008г. по т. дело № 115/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. Излага съображения, че посоченият въпрос е решаван противоречиво от различните състави на Пловдивски апелативен съд, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците „К” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. и „С” Е. , гр. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението, следва да се приеме, че същественият материалноправен въпрос е следният: дали намаляването на имуществото на длъжника, на масата на несъстоятелността поради извършено от длъжника плащане на задължение след датата на неплатежоспособността е предпоставка за уважаване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 733 от 13.05.2003г. по гр. д. № 235/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 1209/31.10.2003г. по гр. дело № 376/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 486/20.06.2005г. по т. дело № 695/2004г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 402/01.07.2008г. по т. дело № 115/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. Поради изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Представеното решение № 130/12.03.2008г. по гр. д. № 92/2008г. на Пловдивски апелативен съд не е влязло в сила.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като касаторът не е мотивирал защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато само на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 30.06.2008г. по в. гр. д. № 1078/2007г. на Апелативен съд Пловдив, граждански състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.