О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1532
София, 10. 11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1236 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 703 от 23.04.2009 година, постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 3531/2008 година е уважен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от И. Д. Б. от гр. Х.. Н. М., Н. И. М. и Н. П. М., всички от гр. Х. против П. Н. М., Н. И. М. и Н. П. М., всички от гр. Х. за прогласяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на 11.10.2004 г. с нотариален акт № 34, том ІV, дело 591/2004 г. В решението е прието за установено, че със запис на заповед, издаден на 01.06.2004 година, ответникът П. Н. М. се е задължил да заплати на ищеца И. Д. Б. сумата 16500 лева. След предявяването му за плащане на 15.07.2004 година, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.), въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 4454/2004 г. на съдебно изпълнителна служба при Пловдивски районен съд. Призовка за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника чрез съпругата му – ответницата Н на 17.09.2004 година. На 11.10.2004 година, П. Н. М. и Н. И. М. са продали на сина си – третия ответник Н. П. М. собствен недвижим имот, съставляващ апартамент в жилищната сграда на ул. “. № 21, гр. Х.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че извършената на 11.10.2004 година сделка уврежда интересите на ищеца кредитор; че длъжникът и лицата, с които е договарял са знаели за увреждането, както и че презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД не е оборена, поради което е признал извършената по нотариален акт № 34, том ІV, дело 591/2004 г. сделка за недействителна спрямо ищеца.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от П. Н. М., Н. И. М. и Н. П. М.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с т. 12 и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК ВКС, тъй като съдът е допуснал събиране на гласни доказателства в нарушение на чл. 281з, ал.3 ГПК (отм.) и не е направил самостоятелна преценка на всички събрани пред първата инстанция доказателства, в т.ч. доказателствата, касаещи липсата на намерение за увреждане (предварителен договор за покупко-продажба, подписан преди поемане на задължението по записа на заповед). Въведени са доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като обуславящия изхода на делото въпрос относно защитата на прехвърления имот по чл. 339, б. “ж” ГПК (отм.) предвид правната му характеристика на имот съпружеска имуществена общност, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и има значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 525 от 03.04.2008 г. по гр.д. № 1926/2007 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в което е прието, че длъжникът отговаря за дълга си със цялото си имущество, включително и с единственото си жилище, с което се е разпоредил; решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/2003 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище също може да уврежда кредитора, като с извършване на сделката, несеквестируемостта на жилището отпада и решение № 1* от 20.05.1982 г. по гр.д. № 805/1982 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което е прието, че не могат да бъдат предмет на отменителен иск разпореждания на длъжника с права, спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение.
Ответникът по касационната жалба И. Д. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 3531/2008 година. По повдигнатият с изложението към касационната жалба въпрос: може ли да има характер на увреждаща сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада ли с извършването и несеквестируемостта на жилището е налице противоречива практика на съдилищата, което дава основание да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Доводите за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК са неоснователни. В т. 12 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС се разглежда въпросът за въвеждане при новото разглеждане на делото на нови фактически твърдения, с които се свързват изгодни за страната правни последици, каквито твърдения не са въвеждани и обсъждани в производството по чл. 218з ГПК (отм.) по гр.д. № 3531/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. Разпитаните в производството пред въззивния съд свидетели са за обстоятелства относно твърдения, въведени при първоначалното разглеждане на делото, т.е. за проверка за събрани доказателства при условията на чл. 218з, ал.3, пр. последно ГПК (отм.). Липсва и противоречие с постановката на т. 19 от ТР № 1/2001 г. ОСГК ВКС предвид извършената от въззивния съд самостоятелна преценка на доказателствения материал и формираните на фактически и правни изводи по съществото на гражданскоправния спор.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 703 от 23.04.2009 година, постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 3531/2008 година.
УКАЗВА на касаторите П. Н. М., Н. И. М. и Н. П. М. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 300 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
Насрочва делото за 11.11.2010 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: