О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1538
София, 11.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2599/2008 година по описа на І гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Г., Е. А. Г., А. А. Г. и В. А. М. от гр. С. чрез адв. Д от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, ІV-в отделение от 14.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 4099/2007 г. , с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 57 състав по гр.д. № 1671/2005 г. за отхвърляне на исковете им с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН срещу Б. Н. Б..
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответницата по жалбата Б. Б. чрез адв. А от САК, в който се поддържа, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК. По подробно изложени съображения се поддържа, че жалбата е и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че процесния апартамент на бул. В. Л. № 20 в гр. С. е придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по наредбата на НДИ от 14.ІІ.1991 г. на името на трима титуляри на правото на собственост –, съпругата му М. А. М. и тяхната дъщеря Е. А. М. Първите двама – съпрузите М. са извършили дарение на своите по 1/3 ид.част от апартамента на своята внучка Б. Б. (ответницата по делото, дъщеря на Е. М. ) с нот.акт № 109 /5.VІ.1996 г. На 11.ІІ.2000 г. дарителката М. М. е починала и за свои наследници е оставила съпруга си А. М. и трима низходящи: дъщеря Т. , син В. и дъщерята Е. (първоначална съсобственица на апартамента), последната починала 13 дни след своята майка на 24.ІІ.2000 г. и оставила за единствен наследник дъщеря си Б. Б. (надарената по нот.акт от 1996 г. от своите баба и дядо).
Исковете по настоящото дело с правно основание чл. 30 от ЗН са предявени на 1.ІІ.2005 г. от В. А. М. и Т. А. Г. (починала след предявяване на иска на 13.VІІІ.2006 г. и оставила за наследници съпруг А. В. Г. и низходящи Е. А. Г. и А. А. Г., конституирани на основание чл. 120 от ГПК(отм.), за възстановяване на запазената част от наследството на майка им М. М. срещу надарената Б. Б. С решение на Софийския районен съд, 57 състав от 8.VІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 1671/2005 г. исковете са отхвърлени, тъй като ищците – законни наследници на дарителката М. М. упражняват правото си срещу надарената, която не е призована наследница на М. М. и те не са приели наследството по опис съгласно изискването на чл. 30 ал.2 от ЗН. В тази връзка съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 4.ІІ.2005 г. по гр.д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, обявяващо за загубила сила т. 15 от Постановление на Пленума на ВС № 4/1964 г. Според посочената т.15 на пленумното постановление наследници по закон по смисъла на чл. 14 и 30 ал.2 от ЗН са всички лица, посочени в чл. 5-9 от ЗН. Въззивното решение на Софийския градски съд от 14.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 4099/2007 г. е споделило изложените от районния съд правни съображения и е оставило в сила първоинстанционния съдебен акт.
Поставеният в жалбата процесуално правен въпрос е за правното значение на липсата на приемане на наследството по опис от надарената внучка спрямо наследниците по закон на дарителката дали е равнозначно на процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 30 от ЗН или има само доказателствено значение относно обема на оставеното в наследство имущество от дарителката. Според последователната съдебна практика се е утвърдило като правилно второто разбиране, което не е възприето от съдебните инстанции по настоящото дело. Това налага да се допусне касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГК, ІV-в отделение по гр.д. № 4099/2007 г.
УКАЗВА на касаторите А. В. Г., Е. А. Г., А. А. Г. и В. А. М. всички със съдебен адрес гр. С.,бул. Тен. Тотлебен № 11 ет.3 ап.11 чрез адв. Д да внесат в 7 дневен срок от получаване на съобщението по сметката на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30 лв., като в противен случай производството пред ВКС ще се прекрати.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: