Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
София 19.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2922 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т. чрез пълномощника адв. Н срещу решение № 294 от 14.05.08г.по в.гр.дело № 295/08г.на Смолянския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 249 от 28.02.08г.на Районен съд- Ч. ,постановено по гр.дело № 167/07г.в частта,с което е отхвърлен иска по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване собствеността на наследниците на А. А. Ч. върху 9 бр.гори в ревир”О”.
С определение № 316 от 3.04.09г. ВКС,ІV г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Касаторът поддържа,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и искът – уважен.
Ответниците по касационната жалба Д. л. ,ОСЗГ- Ч. и Р. у. на г. не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че наследодателят на жалбоподателите А. А. Ч. е починал през м.април 1947г.преди одържавяването на горите,от което е направен извод,че правото на възстановяване на тези гори би възникнало по отношение на лицата,от които имотите са отнети,но не и в патримониума на лице,починало преди отнемането им.
По поставения от касатора въпрос наследимо ли е правото на възстановяване на собственост върху гори от наследниците на бившите член-кооператори настоящият състав приема следното:
Ищецът е удостоверил легитимацията си на правоимащо лице по чл.3 ал.1 от ЗВСГЗГФ,като е представил удостоверение за наследници на А. А. Ч. ,починал на 10.04.1947г.,от което е установено,че същият е негов внук-син на починалата му дъщеря М. А. Т. При тези доказателства необосновано въззивният съд е приел,че ищецът няма право да иска възстановяване на собствеността,тъй като процесните гори са национализирани през 1948г.,след смъртта на А. Ч. ,т.е.не е отнета от него. В случая съдът не е съобразил,че след смъртта на А. Ч. неговото имущество по силата на закона е придобито от наследниците му,включително от неговата дъщеря и майка на ищеца М. Т. и по силата на това наследствено правоприемство ищецът Т като един от сънаследниците може да упражни правото на иск по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна.
Данните по делото сочат,че А. Ч. ,жител на с. О.,приживе е притежавал гори в землището на с. О., общ. Чепеларе,част от които внесъл за стопанисване от Г. производителна кооперация”О”,чийто член-кооператор бил и която се занимавала с горското стопанство на ревир „О”.
Съгласно чл.3 ал.2 от ЗВСГЗГФ подлежи на възстановяване правото на собственост в идеална част от ревир на бившите член-кооператори,съдружници и акционери или на техните наследници върху гори и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации и други юридически лица,заличени от регистрите след 9.09.1944г.или преобразувани след тази дата. Налице са предпоставките на цитираната разпоредба да се признае на наследниците на А. Ч. право на възстановяване на собственост върху процесните гори в идеални части от ревира. Ищецът в качеството си на наследник на А. Ч. е доказал с годни доказателства – Дневник за идеалните имуществени дялове на съпритежателите на гори в Г. производителна кооперация”О”с. Орехово право на собственост върху гора в м. Грънчар с площ от 2.3 дка,гора в м. Могилата от 1.7 дка,гора в м. Бабинов трап с площ от 2.5 дка,гора в м. Равонец с площ от 4.5 дка,гора в м. Равонец от 11 дка,гора в м. Садурница с площ от 2.0 дка,гора в м. Селца-планки с площ от 2.33 дка,гора в м. Бабинов трап с площ от 1.75 ска и гора в м. Садурница с площ от 0.75 дка,които не са били държавни към момента на включването им в ГПК”О”,на която общият наследодател е бил член. Неизяснен обаче е останал въпросът на каква идеална част от ревира съответстват посочените по-горе имоти и на колко ид.декара се равняват същите,тъй като лесотехническата експертиза,назначена от първостепенния съд е дала заключение по отношение на всички претендирани с исковата молба имоти,част от които не са предмет на настоящото производство. Като не е изпълнил правомощията си по чл.195 от ГПК/ чл.157 от отм. ГПК/да възложи допълнителна задача на вещото лице въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,което налага отмяна на обжалваното решение. На основание чл.293 ал.3 от ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав,който да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша допълнителна лесотехническа експертиза,която да даде отговор на поставените по-горе въпроси.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 294 от 14.05.08г.на Смолянския окръжен съд,постановено по гр.дело № 295/08г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.