Р – О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр.София, 19.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 659/2008 година
Производството е по чл. 213 и сл. ГПК /отм./, образувано по частната касационна жалба на Д. Н. П. от гр. Д. против решение № 50/27.12.2007 год. по гр.дело № 54/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 155/27.04.2005 год. по гр. д. № 13/2005 год. на Хасковския окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова настоява за отмяната му.
Ответникът по частната жалба „Н” А. , Д. не изразява становище по нея.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на чл. 214, ал. 1 и 2 ГП/ /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: видно от исковата молба на Д. П. тя е предявила претенция за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 2 КТ, в размер на 3406, 92 лв. и искът е частично уважен, в размер на 3100 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2004 год. По въззивна жалба на ищцата е образувано въззивно производство, под № 13/2005 год. пред Хасковския окръжен съд, който е извършил корекция на първоинстанционното решение, само досежно началния момент на дължимата се върху главницата лихва.
Ищцата е сезирала с касационна жалба срещу въззивното решение Пловдивския апелативен съд, съгласно неговата компетентност, на основание пар. 2, ал. 4, изр. 2 ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./отм./, който е констатирал недопустимост на касационната жалба, позовавайки се на действащата към момента на подаване на касационната жалба процесуална разпоредба на чл. 218 а, ал. 2 ГПК /отм./, която ограничава касационния контрол по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, с изключение на тези, които са с цена на иска над 5000 лв. Жалбоподателката е предявила иска си по чл. 224, ал. 1 КТ, чиито размер е под 5000 лв. и се изключва от обсега на касационния контрол, затова правилно Пловдивският апелативен съд, изпълняващ функцията на касационен съд е оставил без разглеждане недопустимата й жалба и прекратил производството по нея.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна частната касационна жалба срещу прекратителното определение на Пловдивски апелативен съд, което е правилно и съобразено с процесуалния закон, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/27.12.2007 год. по гр.дело № 54 по описа за 2007 год. на Пловдивски апелативен съд, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Н. П. от гр. Д. против решение № 155/27.04.2005 год. по гр.дело № 13 по описа за 2005 год. на Хасковски окръжен съд и производството по делото е прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: