1
9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
СОФИЯ, 25.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4370/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
С решение № 92 от 15.05.2017 г. по гр.д. № 143/2017 г. на Апелативен съд- Пловдив е потвърдено решение № 375 от 02.12.2016 г. по гр.д. № 114/2016 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора в частта, с което е признато за установено по отношение на „М ДИ СИ” ЕООД, че Община Павел баня е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор …. по КККР на П. б. с площ 12 273 кв.м, ведно с построените в него: сграда с идентификатор …. с площ 974 кв.м; сграда с идентификатор …. с площ 56 кв.м; сграда с идентификатор …. с площ 11 кв.м, който имот по документи представлява УПИ …. – „Плажен и увеселителен комплекс в кв. 2 по плана на [населено място], ведно с построения в имота плувен басейн с площ 1225 кв.м и кабини със застроена площ 100 кв.м; поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], с площ 2 767 кв.м, който имот по документи представлява терен с площ 2909 кв.м, УПИ ….-”Спортен комплекс” в кв. 2, ведно с построеното в имота баскетболно игрище, както и всички сгради и подобрения; поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място] с площ 823 кв.м, който по документи за собственост представлява терен с площ 882 кв.м, УПИ …. „Паркинг” в кв. 2; поземлен имот с идентификатор …. по КККР на П. б. с площ 3349 кв.м, който по документи представлява незастроен терен с площ 3 321 кв.м- УПИ ….- „Балнеохотелски и рекреационен комплекс”; поземлен имот с идентификатор …. по КККР на П. б. с площ 892 кв.м, образуван от разделянето на поземлен имот със стар идентификатор …., с площ 1 784 кв.м, представляващ по документи за собственост незастроен терен с площ 1 879 кв.м, УПИ ….- ”Хотел” в кв.2, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на В. Б. Ч. и Ш. К. Ч., че Община Павел баня е собственик на поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], с площ 1 784 кв.м, представляващ УПИ …. ”Хотел”, образуван от разделянето на поземлен имот със стар идентификатор ….
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: Наличието на решение на общинския съвет по § 5, ал.2 ПЗР на ЗобС представлява ли е абсолютна предпоставка за да придобие един имот статут на публична общинска собственост; Прехвърлянето на недвижим имот общинска – собственост с извънсъдебна спогодба за даване вместо изпълнение представлява ли заобикаляне на закона- чл. 35, ал.1 ЗОбС.
Жалбоподателите „М ДИ СИ „ЕООД, В. Б. Ч. и Ш. Ч. поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че процесните недвижими имоти не са били обявени за публична общинска собственост по реда и сроковете на § 5, ал.2 ПЗР на ЗОбС с изрично решение на общинския съвет. Отсъствието на нарочен акт за обявяване на имотите за публична общинска собственост, преценен във връзка с тяхното предназначение и начин на ползване след 1990 г., според касаторите обосновават извод за частноправен характер на собствеността. На следващо място счита, че договорът за даване вместо изпълнение е допустим способ за разпореждане с недвижими имоти- частна общинска собственост, с който не се заобикалят разпоредбите на чл. 35 ЗОбС.
Ответникът по касация Община Павел баня изразява становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Поддържа, че критериите за разграничаване на публичната и частната общинска собственост са посочени в чл. 3 ЗОбС и се свързват със субекта на правото на собственост, вида и предназначението на вещите, а решението на общинския съвет по § 5 ПЗР на ЗОбС има само декларативно действие. По втория въпрос поддържа тезата си, че в конкретния случай с договора за даване вместо изпълнение се цели правото на собственост да бъде прехвърлено върху търговеца без да се провежда търг или конкурс, поради е налице заобикаляне на закона.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна е установено и не е било спорно между страните, че с Договор за даване вместо изпълнение от 10.11.2008 г. , Община Павел баня и Т. П., действащ като ЕТ „Паун- Павел баня- Теньо Паунов” са сключили извънсъдебна спогодба, по силата на която са признали, че към деня на сключването й Т. П. има вземания към Община Павел баня, произтичащи от сключен между тях договор за наем от 01.08.1994 г. и анекси към него, от споразумение от 16.08.1999 г. и анекс към него, и от влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 427/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в общ размер на 397 109.52 лв., като са се споразумели, че вместо изпълнение на паричното задължение Община Павел баня му прехвърля 1/2 ид. част от описаните по- горе недвижими имоти, като с това задълженията на длъжника към кредитора ще се смятат за изпълнени. Със същото споразумение кредиторът изкупил останалата 1/2 ид. част от недвижимите имоти, като се задължил да заплати на община Павел баня сумата от 758 490 лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът е нищожен, тъй като прехвърлените с него имоти, с изключение на УПИ …. – „Плажен и рекреационен увеселителен комплекс” са били със статут на публична общинска собственост, а съгласно чл. 7, ал.2 ЗОбС имотите- публична общинска собственост не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. По делото е било установено, че теренът е бил отреден за спортен, плажен и увеселителен комплекс, като преди 1974 г. в него е изграден басейн с олимпийски размери и кабини, а по- късно лятна къпалня, стадион и парк. За плувния басейн и кабините е бил съставен АДС № 7382/21.03.1974 г., а по- късно е бил съставен АДС № 1116 от 29.08.1990 г., с който е актуван като държавен терен за лятна къпалня, стадион и парк с обща площ 312 000 кв.м. С две заповеди на Областния управител на област Стара Загора от 2002 г. е било наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост терен и разположените върху него басейн, плаж, който терен е идентичен съответно с парцели ….- за спортен и плажен комплекс в кв. 2, и парцел VІ- за спортен, оздравителен и увеселителен комплекс по действащия към този момент план на [населено място] баня. Заповедта е мотивирана с това, че имотите са престанали да бъдат държавни, тъй като по силата на § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА като отредени за спортно обслужване са преминали са собственост на общината. След отписване на имотите от книгите за държавна собственост е съставен Акт № 613 от 20.12.2002 г., с който терен с площ 9 615 кв.м в УПИ ….- спортен, оздравителен и увеселителен комплекс, терен с площ 19 010 кв.м в УПИ ….- спортен и плажен комплекс, басейн с олимпийски размери, кабини със застроена площ 100 кв. и баскетболно игрище с площ 1 620 кв.м са актувани като публична общинска собственост. През 2004 г. е одобрено частично изменение на ПУП, с което е извършено разделяне на УПИ …. и УПИ …. на няколко нови урегулирани поземлени имота- УПИ …., УПИ …., УПИ …. и УПИ …., за които са съставени нови актове за публична общинска собственост. През 2005 г. е одобрено друго частично изменение на ПУП, по силата на което от УПИ …. са образувани три урегулирани поземлени имота- УПИ …. и УПИ V…., за които са съставени нови актове за публична общинска собственост, и УПИ …., актуван като частна общинска собственост. УПИ …. е разделен също на три нови урегулирани имота- УПИ …., УПИ …. и УПИ …., за които също са съставени нови актове за публична общинска собственост. Така установените обстоятелства във връзка с предназначението на спорните имоти към момента на влизане в сила на ЗМСМА и последващото им актуване са мотивирали въззивният съд да направи извод, че същите са били със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал.2, т.3 ЗОбС към момента на сключване на извънсъдебното споразумение.
По първия от правните въпроси, обусловили допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Критериите за разграничаване на общинската собственост на публична и частна са посочени за пръв път в Закона за общинската собственост, който е в сила от 01.01.1996 г. Съгласно чл. 3, ал.2 от този закон в първоначалната му редакция / ДВ бр.44/1996 г./ публична общинска собственост са: 1/ имотите, предназначени за осъществяване на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; 2/ имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение и 3/ недвижимите имоти и движимите вещи – общинска собственост, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение. Всички други имоти и вещи, извън посочените в ал.2, са частна общинска собственост. В § 5 от ПЗР на ЗОбС е предвидено в шестмесечен срок от влизане в сила на закона да се извърши актуване на имотите, които към този момент са общинска собственост, както и в същия срок общинският съвет да обяви с решение имотите и вещите- публична общинска собственост. Настоящият състав приема, че този срок е инструктивен, а не преклузивен, както и че решението на общинския съвет по ал.2 за обявяване на имотите- публична общинска има декларативно, а не конститутивно, преобразуващо действие по отношение характера на собствеността върху общинските имоти. Статутът на заварените при влизане в сила на ЗОбС общински имоти като публична или като частна общинска собственост се определя от закона въз основа на посочените в чл. 3 обективни критерии. С решението си по § 5, ал.2 ПЗР на ЗОбС общинският съвет само обявява възникналия по силата на закона статут на публична общинска собственост за конкретен имот, за който са налице предпоставките на чл. 3, ал.2 ЗОбС, а не го създава. Да се приеме противното би означавало, че при липса на взето решение по § 5, ал.2 ПЗР на ЗОбС недвижимите имоти, които служат за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, или имоти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение / паркове, градини, площади, спортни съоръжения, автобусни спирки и др./ са частна общинска собственост- извод, който пряко противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗОбС.
По втория въпрос настоящият състав приема, че прехвърлянето на недвижим имот – частна общинска собственост при условията на договор за даване вместо изпълнение, не е забранено от закона. Това следва от разпоредбата на чл. 34, ал.4 ЗОбС в редакция след изменението в ДВ бр. 101/2004 г., съгласно която общината се разпорежда с имоти и вещи – частна общинска собственост, чрез продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, чрез апортиране в капитала на търговски дружества или по друг начин, определен в закон. Доколкото обаче съгласно чл. чл.8, ал.2 ЗОбС редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост се определят с наредба на общинския съвет, възможността за извършване на разпореждане чрез този способ следва да се преценява за всеки конкретен случай в зависимост от предвиденото в тази наредба.
По настоящото дело е безспорно, че недвижимите имоти, предмет на сключения между Община Павел баня и ЕТ ”Паун- Павел Баня- Теньо Паунов” договор от 10.11.2008 г. за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба, са обособени след няколко поредни частични изменения на ПУП [населено място] от терен, с площ 312 000 кв.м в кв.1/ стар/, отреден за лятна къпалня, стадион и парк. С плана от 1992 г. от този терен са образувани УПИ …., отреден за спортен и плажен комплекс, с площ 9 615 кв.м, и УПИ …., отреден за спортен, оздравителен и увеселителен комплекс, с площ 19 010 кв.м. Не е спорно по делото, че в УПИ …. попада плувен басейн с олимпийски размери, а в УПИ …. – кабини със застроена площ 100 кв.м, актувани за държавни с АДС № 7382/162/ от 21.03.1974 г. В УПИ …. попада и баскетболно игрище, отразено в плана от 1992 г. Това отреждане на терените и реализираното върху тях комплексно спортно мероприятие определят предназначението им към момента на влизане в сила на ЗОбС като такова за трайно задоволяване на потребностите на населението от спорт и отдих, което им придава статут на публична общинска собственост по чл. 3, ал.2, т.3/ предишна т.2/ ЗОбС. Законът за общинската собственост допуска отдаването под наем за определен срок и при определени условия на имоти – публична общинска собственост /чл. 14, ал.7/, поради което обстоятелството, че процесните имоти са били отдавани под наем преди влизане в сила на този закон и след това, при липса на доказателства да е настъпила промяна в тяхното ползване и предназначение, не може да служи като аргумент за това, че те са с характер на частна собственост. Затова, като е приел, че имотите са били със статут на публична общинска собственост и разпореждането с тях е извършено в нарушение на императивната норма на чл. 7, ал.2 ЗОбС, поради което договорът за прехвърлянето им при условията на договор за даване вместо изпълнение за 1/2 ид. част и за продажба на останалата 1/2 ид. част е нищожен като сключен в противоречие със закона, въззивният съд приложил правилно материалния закон. При наличието на съставени и вписани актове за публична общинска собственост от 2002 г., 2004 г. и 2005 г. за процесните имоти буди недоумение взетото с единодушие решение на общинския съвет от 30.10.2008 г. за извършване на това разпореждане. Дори и да се приеме, че същите са с невярно съдържание, до опровергаване на вписаните в тях обстоятелства, тези актове имат доказателствената сила на официален документ.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде потвърдено, без да се обсъжда заявеното като евентуално основание за нищожност на договора за даване вместо изпълнение поради заобикаляне на закона.
С оглед този изход на делото жалбоподателят „М ДИ СИ” ЕООД следва да заплати на Община Павел баня на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 987.40 лв., а жалбоподателите Ш. К. Ч. и В. Б. Ч. – в размер на 351.40 лв. /общо 7 338.80 лв./, доказани с приложените към делото договор за правна защита и съдействие № 179422, сключен с адв. Р. Р. и преводно нареждане от 16.11.2018 г.
По частната жалба вх. № 7765 от 06.10.2018 г.
Същата е подадена от адв. М. Б. и адв. С. М. като процесуални представители на „М ДИ СИ” ЕООД, В. Б. Ч. и Ш. Ч., против определение № 349 от 19.07.2017 г. по в.гр.д. № 143/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 92 от 15.05.2017 г. по същото дело в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Община Павел баня разноски по делото за въззивната инстанция общо в размер на 3 400 лв., а Община Павел баня е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 2 269.38 лв. и на физическите лица в размер на 354.16 лв.
Въззивният съд е приел, че в това производство страните са направили разноски за адвокатско възнаграждение както следва: Община Павел баня- в размер на 6 800 лв., дружеството „М ДИ СИ” ЕООД- в размер на 9 950 лв., и В. и Ш. Ч.- в размер на по 9 950 лв. Приел е, че доколкото не е уговорено друго, заплатеното от страните адвокатско възнаграждение е с оглед осъществяване на защита по подадените от тях въззивни жалби и по въззивните жалби на насрещните страни. С оглед изхода на делото – двете въззивни жалби са приети за неоснователни и е потвърдено първоинстанционното решение по исковете по чл. 108 ЗС, съдът е присъдил на Община Павел баня сумата 3 400 лв., съответстваща на заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на насрещните страни. Разгледал е заявеното от процесуалния представител на Община Павел баня възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от „М ДИ СИ” ЕООД и от физическите лица В. Ч. и Ш. Ч. адвокатско възнаграждение, и е намерил същото за основателно до размерите, предвидени в чл. 7, ал.2, т.3 и 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е осъдил Община Павел баня да заплати на „М ДИ СИ „Еоод разноски в размер на 2 269.38 лв., а на В. Ч. и Ш. Ч. общо сумата 354.16 лв.
Основателно е оплакването в частната жалба за това, че ответниците „М ДИ СИ” ЕООД, Ш. Ч. и В. Ч. са осъдени общо да заплатят на Община Павел баня сумата от 3 400 лв. Дружеството и ответниците – физически лица са ответници по обективно съединени искове за ревандикация на различни имоти, поради което същите дължат разноски разделно, съразмерно на цената на уважените против тях искове. При цена на уважените против дружеството искове 150 438 лв., а на уважения против В. и Ш. Ч.- 7 556.40 лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК дружеството следва да заплати на Община Павел баня сумата 3 237.20 лв., а В. и Ш. Ч.- солидарно сумата 162.80 лв. Последните двама са съпрузи и в процеса имат качеството на необходими другари.
Основателно е и оплакването за това, че дължимите на жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение са намалени до минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. С оглед правните въпроси, касаещи статута на спорните имоти и спецификата на договора, с който е извършено разпореждане с тях, както и липсата на практика на ВКС по тези въпроси, настоящият състав не намира основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК по отношение на заплатеното от „М ДИ СИ” ЕООД адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на Община Павел баня, възлизащо на 4 975 лв. В този размер възнаграждението не надхвърля значително минималния размер от 4 358.76 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото по исковете срещу този ответник.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска против В. и Ш. Ч., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 2004 г. е в размер на 708.32 лв. и съгласно чл. 78, ал.5 ГПК не може да бъде присъдено под този размер.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което „М ДИ СИ” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Община Павел баня разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 3237.20 лв.; Ш. К. Ч. и В. В. Б. Ч. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Община Павел баня разноски за въззивното производство в размер на 162.80 лв., Община Павел баня следва да бъде осъдена да заплати на „М ДИ СИ” ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 4 975 лв., а на Ш. и В. Ч. – по 708.32 лв. Независимо от това, че същите са необходими другари, всеки от тях има самостоятелно право на адвокатска защита, заплатил е отделно адвокатско възнаграждение и има право на разноски.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 15.05.2017 г. по гр.д. № 143/2017 г. на Апелативен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „М ДИ СИ” ЕООД, ЕИК 201479317, да заплати на Община Павел Баня разноски по делото пред ВКС в размер на 6 987.40 лв.
ОСЪЖДА Ш. К. Ч. и В. Б. Ч. да заплатят на Община Павел баня разноски по делото пред ВКС в размер на 351.40 лв.
ОТМЕНЯ определение № 349 от 19.07.2017 г. по в.гр.д. № 143/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, вместо което ПОСАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М ДИ СИ” ЕООД, ЕИК201479317, да заплати на Община Павел баня разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 3 237.20 лв.
ОСЪЖДА Ш. К. Ч. и В. Б. Ч. да заплатя на община Павел баня разноски за въззивното производство в размер на 162.80 лв.
ОСЪЖДА Община Павел баня да заплати на „М ДИ СИ” ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 4 975 лв.
ОСЪЖДА Община Павел баня да заплати на Ш. К. Ч. и на В. Ч. по 708.32 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :