Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. София, 05.08.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 05 май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 127 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл.ГПК/отм./ вр.пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците П. Г. Г. и Л. Г. Г. срещу решение № 147/19.03.2007 г. по гр. дело № 255/04 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 403/04.07.2003 г. по гр.дело № 156/2001 г. на Петричкия районен съд и вместо него е признато за установено по отношение на жалбоподателите и Г. Л. Г., Е. К. Г. и С. К. Г., че ищците А. С. У., Д. Н. Б., Е. И. И., З. И. Н., И. В. С., К. И. О., К. Н. Б., С. И. У., Т. Н. Б. и Ц. С. У. са собственици по наследство на общо ? ид.част от недвижимия имот – дворно място, съставляващо УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 1987 г. заедно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда и е отменен нот.акт № */97 г. и нот. акт № */97 г. в частта им за над ? ид.част от описания имот.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Искат отмяната му и постановяване на друго решение, с което предявеният установителен иск за собственост се отхвърли като неоснователен.
Ответниците по жалбата не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 218в,ал.1 от ГПК/отм./ от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящото производство пред ВКС е второ по ред след постановена отмяна на решение № 1434/30.12.2008 г. по гр.дело № 4482/2007 г. на ВКС II г.о., постановена с решение № 847/26.11.2010 г. по гр.дело № 945/2010 г. на ВКС I г.о. на осн. чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците и ответницата С. Т. Д., починала в хода на делото на 15.06.2003 г. са наследници по закон на Т. Д. П., починал на 23.09.1944 г.
Първоначалният ищец Т. Н. Б. е починал в хода на делото на 15.01.2007 г. и е заместен от наследниците му – съпруга В. Т. Б., Р. Т. Б. – син, В. М. Б.-последната съпруга на починал син на Т. Б. Л. Т. Б. – починал на 11.01.2008 г. Наследник по закон на Л. Б. е и синът му Т. Л. Б., починал на 18.01.2001 г., наследен от майка си В. Т. Б..
Прието е, че с нот.акт № */1946 г./1946 г. дъщерите на общия наследодател Т. П. – И. Т. П., С./С./ Т. Д., П. Т. Г., А. Т. Б. и М. Т. У. закупили от държавата процесното дворно място.
Една от дъщерите на общия наследодател И. Т. П. със саморъчно завещание от 20.08.1975 г. завещала на племенника си Г. Л. Г. 1/5 ид.част от процесното дворно място и 1/5 ид.част от построената в него жилищна сграда.
Съдът е приел, че с нотариален акт № */97 г. първоначалната ответница С. Д. е призната за собственик на процесното дворно място и построената в него сграда на основание давностно владение. С нот. акт № */97 г. С. Д. продала недвижимия имот на ответниците П. Г. и Л. Г.. С н.акт № */2001 г. последните продали имота на А. А. И..
Като е обсъдил събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че в имота живеели двете дъщери на общия наследодател И. Т., починала през 1986 г. и първоначалната ответница С. Д.. Част от ищците складирали в дворното място строителни материали през 1983-1984 г., които престояли там до 1994 г. Същите засаждали и зеленчуци в имота.
От правна страна съдът е приел, че С. Д. е упражнявала фактическа власт върху процесния имот за период от време повече от десет години, като не е установено същата да е имала намерение да го свои само за себе си. Прието е, че намерението да свои имота не е демонстрирано по отношение на останалите наследници на общия наследодател, съответно същото да е стигнало до тях. Прието е, че саморъчното завещание на И. Д. е породило действие и ищците се легитимират като собственици на 32/60 ид.части на имота, а ответниците на 28/60 ид.части. Според въззивния съд предявеният иск е основателен до размер на ? ид.част от имота, така както е заявено искането в исковата молба.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Същото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – чл.218б,ал.1,б.”в” ГПК/отм./.
В настоящият случай е установено по делото, че процесния имот е придобит след смъртта на общия наследодател от петте му дъщери с нот. акт № */1946 г. Следователно между тях имотът не е имал сънаследствен характер. В този случай са приложими разпоредбите на чл. 69 ЗС, съгласно които се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При тези факти въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ответниците по иска, които са се позовали на придобивна давност следва да докажат, че С. Д. е имала намерение да владее частите на сестрите си, съответно на наследниците им като свои. В случая ищците е следвало да доказват, че С. Д. е държала имота за тях.
С въззивното решение съдът не е изложил фактически и правни доводи относно правата на страните върху имота. Не е отразено в решението всяка от петте дъщери на общия наследодател Т. П. кога е починала, съответно кои са наследниците им и техните права. С оглед на това съдът намира, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.188,ал.1 и чл. 208,ал.1 ГПК/отм./, което води до невъзможност да се извърши проверка на решението в тази част.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло на осн.чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 147/19.03.2007 г.,постановено по гр.дело № 255/2004 г. на Благоевградския окръжен съд.
Връща делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: