1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155/2017
София, 22.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 678/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
К. И. Х. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 383 от 17.03.2016г. по въззивно гражданско дело № 2835/2015г.
Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл. 288 ГПК № 400 от 03.07.2017г. и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос: как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници – чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата.
Ответниците Л. И. С. и Ф. И. Р. изразяват становище в писмения отговор и писмената защита, че касационната жалба е неоснователна и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Поддържат, че с исковата молба К. И. Х. претендира собственост към минал момент – от построяването на сградата до момента на откриване на наследството на общите наследодатели съответно 1993 и 2002г. при твърдения за придобиване на права от тях по наследствено правоприемство. От събраните по делото доказателства е установено, че самостоятелно помещение освен магазина не е съществувало на първия приземен етаж и поради това приживе на наследодателите са прехвърлили целия първи етаж на сградата. След като се претендира собственост към минал момент, не може да се поддържа пред ВКС право на собственост към настоящия момент , тъй като по същество това е недопустимо изменение на иска. По тези съображения ответниците по касационната жалба считат, че няма основание да се изследва статутът на помещението към настоящия момент. Според тях фактическите обстоятелства по делото са изяснени и обжалваното решение, с което е прието че предявения иск е неоснователен, е правилно.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:
К. И. Х. е предявила срещу сестрите си Л. И. С. и Ф. И. Р. иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за установяване правото й на собственост на 1/3 ид.ч., придобита по наследствено правоприемство от родителите й, на самостоятелен обект от 27 кв.м., сега магазин за промишлени стоки с идентификатор № 00702.522.115.1.6 в приземния етаж на сградата с идентификатор №00702.522.115.1.1 по КККР на [населено място].
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, четвърти граждански състав №289 от 28.07.2015г. по гр.д.№1974/2014г. , с който установителният иск за собственост е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че договорът, сключен с нот.акт №1032/1991г. на нотариуса при Районния съд А., с предмет магазина от триетажната жилищна сграда, построена в парцел І-2048 кв.123 по плана [населено място] , състоящ се от 212 кв.м., който наследодателите М. И. Р. и И. Г. Р. са дарили на дъщеря си Л. И. С. и на внука си К. И. С., не сочи на прехвърлянето на два обекта, а само на един-магазин, което налага извод, че целият магазин с обща площ от 82кв.м. е бил един и не е имало обособен втори такъв. Данни за обособяването на втори обект има към 2006г., когато е издадено разрешение за преустройство на магазина на името на К. И. Х., Л. И. С. и Ф. И. Р.. Видно от заключението на вещото лице площта на целия магазин е 82кв.,поради което следва да се приеме,че няма наличен втори обект в размер на 27кв.м. за какъвто претендира ищцата. Оттук съдът е направил извод, че волята на прехвърлителите по нот.акт № 1032/1991г. е била Л. И. С. и К. И. С. да придобият целия магазин,а не отделна част от него. Съдът е приел за неотносим за спора фактът, че е издадено разрешение на трите сестри за преустройството му, както и сключване на договори за наем от тях с трети лица, тъй като К. И. Х. и Ф. И. Р. не са притежавали вещни права върху обекта.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд първо гражданско отделение намира следното: Когато предмет на прехвърлителната сделка е самостоятелен обект от сграда, извън индивидуализирането на дворното място, в което се намира сградата, трябва самият обект да е описан с посочване на неговия вид, етажа, на който се намира , квадратурата и неговите граници. При липса на достатъчно индивидуализиращи признаци, действителната воля на страните подлежи на тълкуване на основание чл. 20 ЗЗД. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК /срв.решение по гр.д.№ 680/2011г. на ВКС, ІІ г.о./ се приема, че при тълкуването на договорите може да се излиза и извън текста на самия договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на обектите, предмет на договора и др. Когато обектът, който се прехвърля е само един от съответния вид /напр.гараж, ателие, магазин/, волята на страните може да бъде установена точно и без да е посочена неговата квадратура и граници. Когато спорът е за квадратурата на този обект, при тълкуването на договора следва да бъдат съобразени архитектурният проект, въз основа на който е построена сградата, както и последващите преустройства на първоначално съществуващите помещения.
По основателността на касационната жалба.
Твърденията на ищцата в исковата молба са, че в приземния етаж освен магазина е имало още едно помещение , останало в наследство от родителите й /неразпоредено от тях приживе/ , от което на основание чл. 5 ал.1 ЗН тя притежава 1/3 ид.ч. , толкова колкото е квотата и на двете й сестри – ответници по делото.
От съдържанието на нотариален акт № 1032/1991г. е видно, че прехвърленият обект – магазин не е описан с граници, нито с площ, а е посочено само неговото предназначение – „магазина от триетажната жилищна сграда“, което поражда необходимост от тълкуване на договора за установяване на действителната вола на страните.
Разпитаните по делото свидетели са установили, че на партерния етаж от сградата е имало една стая с вход откъм двора, която се е отдавала под наем, а откъм главната улица е имало още едно помещение , което сега е фотоателие. Назначеното от съда вещо лице е дало заключение, че в момента съществуват два отделни самостоятелни обекта с два отделни входа. Единият е откъм [улица]и в момента е фотоателие , а вторият обект е с вход откъм [улица], като за него има достъп от дворното място с коридор и санитарен възел. Към момента на огледа това помещение е било необитаемо. От събраните писмени доказателства е установено, че по кадастралната карта , одобрена през 2004г. партерният етаж е заснет като самостоятелен обект с предназначение за търговска дейност с площ от 82 кв.м. По делото е представено разрешение за строеж от 24.03.2006г. за преустройство на част от приземния етаж в сградата в магазин за промишлени стоки. Този обект – магазин за промишлени стоки , състоящ се от стая, коридор и санитарен възел е отдаван под наем от страните по делото в периода 2011-2013г. Със заповед № КД 14-16-1189 от 18.07.2013г. на основание чл. 64 ал.1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със заповед № 300 -5-52 от 08.07.2004г. с нанасяне на нови обекти , включващи схема на самостоятелен обект № 00702.522.115.1.5 с площ от 57 кв.м. и схема на самостоятелен обект в сграда с площ от 27 кв.м. с идентификатор 00702.522.115.1.6. Тази заповед е отменена с решение на Пловдивския административен съд от 27.02.2014г. по а.х.д. 2874/2013г. поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила – произнасяне от органа без да е валидно сезиран и при липса на снования за служебно произнасяне и при лишаване на право на участие в административното производство на заинтересованите от неговия изход лица. При тези доказателства и доводите във въззивната жалба, че процесният обект е съществувал към момента на прехвърлянето на магазина през 1991г. с нот.акт № 1032/1991г. , въззивният съд е следвало да допусне допълнителна техническа икспертиза, която да се произнесе какви обекти е имало в партерния етаж на сградата според архитектурния проект при построяването й и кое е помещението, което е било преустроено в магазин за промишлени стоки. Изясняването на тези обстоятелства е необходимо, за да се установи каква е била квадратурата на магазина към момента на прехвърлянето и дали спорното помещение от 27 кв.м., преустроено в магазин за промишлени стоки през 2006г. е било самостоятелен обект или е част от магазин с площ от 82 кв.м., така както е заснет по действащата кадастрална карта. С оглед на изложеното поради нарушение на закона и процесуалните правила, обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд за изслушване на допълнителна техническа ексретиза.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 383 от 17.03.2016г. по въззивно гражданско дело № 2835/2015г. изцяло и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: