О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
С.,15.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1189 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Д. от[населено място],П. област срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 16.06.2010г. по гр.д.№1047/2010г.,в частта с която е отменено решението на първоинстанционния съд ,с което е отхвърлен искът за делба по отношение на Л. К. Г. и в частта,с която са определени квотите от допуснатия до делба имот в[населено място] и вместо това е допуснал делбата при квоти 3/6 ид.части за Н. К. Т.,2/6 ид.части за Я. Г. Д. и 1/6 ид.част за Л./Л./ К. Г.,както и в частта,с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлено искането за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на К. Т. Д. от 20.07.1994г. и производството по делото е прекратено в тази част.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК като поддържа,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.39 ЗН и чл.42 ЗН,т.е. по въпроса дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имота,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно и дали последващо завещание,което е нищожно по причина,че касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно /стая от жилище/ може да доведе до отмяна на предхождащото го. Поставя и въпроса за допустимостта на обжалваното решение,като поддържа,че съдът е основал извода си за наличие на съсобственост и за размера на делбените права на констатацията си,че саморъчното завещание от 20.07.1994г. следва да се счита отменено с последващото нотариално завещание от 19.02.1999г., каквито доводи в делбеното производство не са били наведени.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. К. Т. и Л. К. Г. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че съставеното от наследодателя К. Т. саморъчно завещание от 20.07.1994г.,с което същият е завещал на съпругата си Я. Г. Д. ? идеална част от парцел ІV-737 по регулационния план на[населено място] и от построената в него жилищна сграда, не е произвело правно действие,съдът е приел,че същото е било отменено с последващо нотариално завещание от 19.02.1999г.,с което К. Т. Д. е изразил воля за завещае в общ дял на Н. К. Т.,Л. К. Г. и Я. Г. Д. една стая в западното крило на жилищната сграда.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено решение №172/1958г. по гр.д.№7739/1957г. на ІV ГО на ВС,в което е прието,че последващо завещание на един имот отменя по-раншното такова за същия имот,както и че завещанието,което е отменено с последващо такова остава отменено даже когато последващото завещание не произвежда действие.
Посочено е и решение №1301/20.12.1991г. по гр.д.№1978/1991г. на І ГО на ВС,в което е прието,че завещателните разпореждания са нищожни не само когато нарушават разпоредбите на ЗН,но и тогава,когато са налице основанията,посочени в ЗЗД за нищожност,както и решение №2974/1982г. на І ГО на ВС и решение №158/20.02.1992г. по гр.д.№1290/1991г. на І ГО на ВС,в което е прието,че частните завещателни разпореждания,които имат за предмет една стая от жилище са нищожни и не могат да породят присъщите правни последици след смъртта на наследодателя,тъй като правни сделки съгласно чл.62 З. за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключат само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект.
С оглед изразеното в обжалваното решение становище по поставените от касатора въпроси и посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения настоящият състав приема,че по въпросите дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имота,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,а по въпроса дали последващо завещание,което е нищожно може да доведе до отмяна на предхождащото го-по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,като в производството по чл.290-293 ГПК съдът ще се произнесе и по наведения довод за недопустимост на решението.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.06.2010г. по гр.д.№1047/2010г. по описа на П. окръжен съд по подадената от Я. Г. Д. касационна жалба с вх.№17250/26.07.2010г.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25.00 лв./двадесет и пет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: