О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№155
София, 23.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4334 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3459/56813 от 28.07.2017 г. на Г. Н. Г. и К. Н. К. чрез пълномощника им адвокат Й. А. против решение от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 8.02.2017 г. по гр.д. № 2751/2016 г. на Районен съд-Монтана за уважаване на предявения от П. К. К. против Г. Н. Г. и К. Н. К. установителен иск за собственост по отношение на УПИ VIII-675, 677 от кв.9 по плана на с.Д-р Й., целият от 1357 кв.м., а по скица 1282 кв.м., заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други подобрения и като последица е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 185, том III, дело № 1462/5.12.1991 г., с който Н. А. К. е призната за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 440 кв.м. /по скица 445 кв.м./, съставляващо имот пл. № 677, включен в парцел VIII в кв.9 по регулационния и кадастрален план на с.Д-р Й..
П. К. К. е подал чрез пълномощника си адвокат Л. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите Г. Н. Г. и К. Н. К. твърдят, че касационното обжалване следва да се допусне за преценка допустимостта на въззивното решение, поради наличие на сила на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 670/1992 г. относно частта от урегулирания поземлен имот, съставляваща имот № 677 и поради липса на правен интерес за частта от урегулирания поземлен имот съставляваща имот № 675.
Въззивният съд е счел, че не може да се приеме наличие на сила на пресъдено нещо за спора за собственост относно частта от УПИ VIII, съставляваща поземлен имот № 677, тъй като от решението по гр.д. № 670/1992 г., с което е отхвърлен предявения от П. К. К. против наследодателката на ответниците Н. А. К. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на имот пл. № 677, представляващ част от парцел VIII за имоти пл. № 675 и 677, е запазен само диспозитива, но не и исковата молба, по която е постановено, нито мотивите му, поради което липсват данни за основанието на иска. Така не може да се съпостави съдържанието им със съдържанието на исковата молба по настоящото дело и съвпадат ли обстоятелствата, които съставляват основанието на иска за собственост по двете дела, поради което не може да се обоснове извод за тъждественост на предмета на двете дела съобразно инидивидуализиращите го белези – правопораждащи факти, съдържание на правото и носителите на правоотношението.
В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с цел преценка допустимостта му в частта с която е разгледан иска за собственост по отношение на частта от УПИ VIII, съставляваща поземлен имот № 677, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на нормата на чл.298, ал.1 ГПК и на практиката на ВКС по приложението й /напр. Решение № 179/26.01.2016 г. по гр.д. № 2207/2015 г., I г.о., Решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 4301/2014 г., IV г.о., Определение № 16 от 30.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4465/2017 г., I г.о. и др./.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение в частта, с която съдът е разгледал иска по отношение на частта от УПИ VIII, съставляваща поземлен имот № 675 и построената в него сграда, доколкото в исковата молба са изложени твърдения само за наличие на спор по отношение на частта от УПИ, съставляваща имот № 677 и ответниците в отговора на исковата молба са претендирали права само върху тази част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 8.02.2017 г. по гр.д. № 2751/2016 г. на Районен съд-Монтана за уважаване на предявения от П. К. К. против Г. Н. Г. и К. Н. К. установителен иск за собственост по отношение на частта от УПИ VIII-675, 677 от кв.9 по плана на с.Д-р Й., целият от 1357 кв.м., а по скица 1282 кв.м., представляваща поземлен имот 677 и като последица е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 185, том III, дело № 1462/5.12.1991 г., с който Н. А. К. е призната за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 440 кв.м. /по скица 445 кв.м./, съставляващо имот пл. № 677, включен в парцел VIII в кв.9 по регулационния и кадастрален план на с.Д-р Й.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 8.02.2017 г. по гр.д. № 2751/2016 г. на Районен съд-Монтана за уважаване на предявения от П. К. К. против Г. Н. Г. и К. Н. К. установителен иск за собственост по отношение на частта от УПИ VIII-675, 677 от кв.9 по плана на с.Д-р Й., целият от 1357 кв.м., а по скица 1282 кв.м., представляваща поземлен имот № 675 заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други подобрения.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване, а при изтичане на срока – на настоящия съдебен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: