Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
София, 27.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 418 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Ч. от АК-Кърджали, против въззивно решение № 234 от 14.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 135 по описа за 2015 г. на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 24 от 06.02.2015 г. по гр.д. № 300/2014 г. на Златоградския районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от И. А. М. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Подробни съображения са изложени в писмено становище от пълномощника на касаторката адв. М. Ч. от АК-Кърджали.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], представлявано от М. К. К. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна.
С определение № 290 от 16.03.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, обусловил изхода на делото – може ли в случай на уговорен срок за изпитване в основния срочен трудов договор клаузата „срок за изпитване” да запази действието си и при допълнително споразумение между страните, отнасящо се до завършване на определена работа по друг договор, сключен между работодателя и трето лице с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ.
В отговор на поставения правен въпрос от материално естество, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Трудовият договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор за неопределено време. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза, или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза, но промяната на една клауза като тази за завършване на определена работа по друг договор, сключен между работодателя и трето лице, не може да обоснове извод за мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване. Такова тълкуване не отговаря на действителната обща воля на страните да променят точно определена клауза. След като в допълнително споразумение към основния срочен трудов договор е постигнато изрично съгласие между страните, отнасящо се до завършване на определена работа по друг договор, сключен между работодателя и трето лице, преди да е изтекъл срокът по предходния договор за извършване на определена работа и е потвърдено уговореното в трудовия договор времетраене на договора, то това означава, че няма валидно съгласие за отпадане на клаузата за изпитване. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Със сключване на допълнително споразумение към основния срочен трудов договор клаузата на изпитване продължава да действа, а не се сключва нов договор със срок за изпитване. Страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Те са различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има различни законови изисквания. Срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка. Това значи, че в уговореното време за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят не е изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложената работа.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 КТ, въззивният съд е приел, че страните са се намирали в трудовоправни отношения по силата на трудов договор от 25.03.2014 г., сключен на основание чл. 70, ал. 1 КТ и чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа по договор от 18.05.2011 г. на работодателя с трето лице и с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, като с допълнително споразумение от 29.05.2014 г. е изменено индивидуалното трудово правоотношение с ищцата – до завършване на определена работа по договор от 28.05.2014 г., като останалите условия по трудовото правоотношение остават непроменени. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е законосъобразно, тъй като е извършено от работодателя в шестмесечния срок на изпитване. В случая съдът е съобразил разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ, съгласно която в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е правилно. Правилно въззивният съд е приел, че страните са сключили трудов договор на 25.03.2014 г. с шестмесечен срок за изпитване, който е срочен трудов договор до завършване на определена работа по договор от 18.05.2011 г. на работодателя с трето лице, както и че с допълнително споразумение от 29.05.2014 г. е изменено индивидуалното трудово правоотношение с ищцата – до завършване на определена работа по нов договор от 28.05.2014 г. на работодателя с трето лице за същата работа, като останалите условия по трудовото правоотношение остават непроменени. Договор № [ЕГН] от 18.05.2011 г., сключен между [фирма] [населено място] и [фирма], с който се възлага изпълнението на дейностите, предмет на трудовия договор с ищцата, е сключен за срок от 24 месеца, считано от 01.06.2011 г., с възможност за продължение още една календарна година, т.е. срокът му изтича на 01.06.2014 г., като на 28.05.2014 г. за същите дейности е сключен нов договор № [ЕГН] между работодателя и третото лице [фирма], въз основа на който между страните по спора е подписано допълнително споразумение от 29.05.2014 г., считано от 01.06.2014 г., с което е изменено индивидуалното трудово правоотношение с ищцата – до завършване на определена работа по новия договор от 28.05.2014 г., като останалите условия по трудовото правоотношение са останали непроменени, в т.ч. и клаузата за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 109/04.11.2014 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 05.11.2014 г. В случая процесния трудов договор не е в зависимост от сключените договори на работодателя с третото лице, въз основа на които е сключен и срочният трудов договор с ищцата до завършване на определена работа, който се явява един, тъй като се отнася до завършване на определена работа, предмет на двата договора с третото лице, които времево се и застъпват. В тази връзка правилен е изводът на въззивния съд, че в случая между страните е сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа/предмет на двата договора с третото лице/, с уговорена клауза за срок от шест месеца за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ в полза на работодателя. Предвид посоченото в отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, трудовият договор със срок за изпитване е самостоятелен вид трудов договор и той може да се уговори при всички видове трудови договори – както при срочни, така и при договори за неопределено време. В случая в трудовия договор между страните е уговорено, че същият се сключва за определено време – до завършване на определена работа, която е предмет на двата договора между работодателя и трето лице, като независимо от времетраенето на тази работа и срока за нейното завършване, страните са уговорили в рамките на срока за извършване й и клауза относно определен срок за изпитване в полза на работодателя, поради което в случая не е налице нито противоречие, нито недействителност на така уговорените клаузи в срочния трудов договор – основния и допълнителното споразумение между страните. В тази връзка неоснователен се явява доводът на касаторката, че при сключване на допълнителното споразумение работодателят не е имал право да включи отново клаузата за срок за изпитване. В случая с допълнителното споразумение се променя само срока на договора по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, не се сключва нов договор и в този смисъл не се включва нова клауза за срок за изпитване, което би било нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ; срокът за изпитване по трудовия договор в този момент не е изтекъл; в допълнителното споразумение изрично е посочено, че всички други условия по трудовия договор остават непроменени. Неоснователен е и доводът й, че уволнителното изявление е извършено след изтичане на уговорения срок за изпитване. Срокът за изпитване започва да тече от момента на реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка. Работните дни, през които работникът или служителя не е изпълнявал работата, не се включват в този срок, а същият се удължава с реалното време, в което работникът не е изпълнявал трудовите си функции. В конкретния случай срокът за изпитване е шестмесечен, започва да тече от 01.04.2014 г. и изтича на 01.10.2014 г. В неговите рамки от 03.05.2014 г. до 04.12.2014 г., ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност и тези дни не могат да бъдат включени в срока за изпитване. На 04.11.2014 г., считано от 05.11.2014 г., т.е. в рамките на уговорения срок за изпитване работодателят е издал писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Към датата на прекратяване на трудовия договор – 05.11.2014 г., ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, което обстоятелство не прави заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна. Ищцата не се ползва и с предварителната закрила съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение чл. 71, ал. 1 КТ, не е сред тези, ползващите с такава. Освен това по този въпрос по реда на чл. 291 ГПК е уеднаквена и практиката на съдилищата, че договорът със срок за изпитване може да бъде прекратен и в случаите, когато работникът е в отпуск поради временна неработоспособност/решение № 620 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 1716/2009 г. на ВКС, ІV г.о./.
Следователно, волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.71, ал.1 КТ не страда от твърдяните от касаторката пороци и прекратяването на правоотношението с нея е извършено законно, поради което искът за отмяна на уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на ищцата на заемана преди уволнението длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, които са обсъдени при спазване на съдопроизводствените правила. Въззивното решение е законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 234 от 14.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 135 по описа за 2015 г. на Смолянския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :