О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4255 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК
Образувано е въз основа на подадената от Х. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. касационна жалба против въззивно решение № 198 от 15.06.2018г. по в.гр.д. № 1151/2018г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 624 от 22.12.2017г. по гр.д.№ 1889/2016г. на Районен съд Казанлък като е отхвърлен предявения като частичен иск от Х. Т. Г. иск против Г. Г. Г. и П. К. Г., за осъждането им да заплатят сума в общ размер от 5 100лв., представляваща част от дължимата по спогодба от 2.04.2015г. парична сума от 17 150лв.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Изводът си за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е мотивирал с това, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът не е установил релевантните за спора факти – извършен от него паричен разход за процесните подобрения, извършени в имота, собственост на ответниците. Приел е, че от сключената спогодба не можело да се установи „какви подобрения са извършени” „по вид, стойност и време на извършване, от кого” и „дали това е осъществено с или без съгласието, или противопоставянето на собствениците на имота”.
Съобразно тези мотиви, касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставяйки въпроса: По какъв начин следва да се преценява изходащо от страната по спора извънсъдебно признание на факт и следва ли то да бъде кредитирано от съда? Счита, че същият е разрешен от въззивният съд в противоречие с приетото в решение № 249 от 27.12.2011г. по гр.д.№ 1037/2010г.на ІІ г.о., съгласно което писмено направеното признание на факт не подлежи на доказване с други доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав намира, че по така поставения от касатора въпрос, който е от значение за решаването на спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда, следва да допусне касационно обжалване, тъй като същият е разрешен в противоречие с установената съдебна практика относно значението на постигната между страните спогодба, при която страните свободно уреждат изцяло или отчасти съществуващия помежду им спор, чрез взаимни отстъпки.
С оглед на изложеното,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 15.06.2018г. по в.гр.д. № 1151/2018г. на Окръжен съд Стара Загора.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 104 лева /сто и четири лева / и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.