O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 04.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3820 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6061/19.05.2008 на О. Е. срещу въззивно Решение Nо 74 от 11.04.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 882/2007 година на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 39 от 12.06. 2007 година по гр.д. Nо 249/2005 г. на районен съд гр. Е. по отхвърления иск срещу К. К. И. и К. К. И. , заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на недвижим имот от 1 .195 дка , в строителните граници на гр. Е., имот пл. Nо 619 по КП от 1953 година, а по действащия план имот пл. Nо 1156 в кв. 109 , а с частна жалба се обжалва и решението , в частта за разноските.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по квалификацията на доказателствата по делото, касаещи въпроса за характера на процесния недвижим имот, като земеделска земя , подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ на бившите собственици, а не като територия със селищен характер, както и в нарушение на процесуалните правила , поради отказа на съда да се произнесе по релевираното възражения за нищожност на решението на ПК, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, отменителни основание по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят О. Е. , чрез процесуалния представител адв. В. К. , мотивира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 ГПК.
Поддържа се , че същественият процесуално правен въпрос е този за отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, разрешен с противоречие с константната практика на съдилищата-Р Nо 158/10.02.2002 година по гр.д. Nо 1132/1999 година на ВКС IV отд., , Р Nо 293/28.02.1994 година по гр.д. Nо 537/1993 г. на IV отд..
С изложението се поддържа , че е налице и съществен материално- правен въпрос – за възможността да се извърши реституция на собствеността на основание ЗСПЗЗ на недвижим имот , който има селищен характер и никога не е губил този характер, също разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС , като се сочи и представя Р Nо 1835 /2.11.1995 година по гр.д. Nо 2186/1994 година на ВС IV отд.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация- К. К. И. , с което се оспорва наличието на посочените основания за допустимост на касационното обжалване,като се поддържа , че имотът не е общинска собственост и не е бил , тъй като не е актуван като такъв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид вещния характер на заявения иск, неговата площ и местонахождение.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на О. Е. , е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск срещу К. К. И. и К. К. И. , заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на недвижим имот от 1 .195 дка , в строителните граници на гр. Е., имот пл. Nо 619 по КП от 1953 година, а по действащия план имот пл. Nо 1156 в кв. 109, след като е приел : имотът има земеделски характер, правото му на собственост е възстановена по реда и на основание ЗСПЗЗ в полза на ответниците К, като наследници на Й. /Юрдана/ К. , че издаденото Решение на ПК е стабилен административен акт, който може да се обори само с установителен иск по реда на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и е отказал да се произнесе по релевирания довод за нищожност на решението на ПК поради нарушена материално-правна компетентност.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата по посочените съществени процесуален и материално-правен въпроси .
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос за отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е съществен по см. на закона и ,видно от решенията , представени с изложението, е разрешен в противоречие с трайно установена практика на съдилищата и е налице основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Релевираният материално- правен въпрос – за възможността да се извърши реституция на собствеността на основание ЗСПЗЗ на недвижим имот , който има селищен характер и никога не е губил този характер, също следва да бъде квалифициран като съществен по см. на закона, и , видно от решенията , представени с изложението, е разрешен в противоречие с трайно установена практика на съдилищата и е налице основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Основанията за допустимост на касационното обжалване предполагат предмет на последното да бъде изцяло решението на въззивния съд , в това число и постановеното допълнително определение за дължимите разноски, поради което с решението по същество, настоящият състав ще се произнесе по дължимостта на признатите и присъдени суми за разноски и законосъобразността на допълнителното определение.
Общините по исковете за защита на вещни права- в случая частна общинска собственост, на основание чл. 84 ГПК дължат ДТ, поради което и при липса на представена данъчна оценка на имота , съдът определя дължимата пропорционална такса в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 6061 / 19.05.2008 на О. Е. срещу въззивно Решение Nо 74 от 11.04.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 882/2007 година на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 39 от 12.06. 2007 година по гр.д. Nо 249/2005 г. на районен съд гр. Е. по отхвърления иск срещу К. К. И. и К. К. И. , заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на недвижим имот от 1.195 дка , в строителните граници на гр. Е., имот пл. Nо 619 по КП от 1953 година, а по действащия план имот пл. Nо 1156 в кв. 109 , включително и в частта за разноските.
Определя дължимата от О. Е. пропорционална държавна такса в размер на 100 лв. / сто лева/ , която следва да се внесе по сметка на ВКС в 7-дневен срок от съобщението до страната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на……………………………………………………………….., за която дата да се призоват страните.
Указва на жалбоподателят- О. Е. , се с оглед на постъпилите данни за смъртта на К. К. И. , че следва да се представи своевременно удостоверение за нейните наследници за тяхното конституиране като страни по делото.
Служебно да се изисква удостоверение за наследниците на КИНА КЪНЧЕВА ИВАНОВА , родена 1922 година с последен адрес София,кв. „Л” ул.”М” Nо5 бл. 74 вх. А”ет.7 община ‘Триадица”/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :