1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр.София, 10.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3883/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 789 от 31.05.2016 г. по гр.д.№ 626/ 2016 г. С него (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Карловски районен съд по гр.д.№ 1031/ 2015 г. и по този начин по предявените от С. Т. П. и Ц. П. И. против жалбоподателката искове е признато за установено съществуването на вземане за 10 000 лв – дължима сума по договор за паричен заем, със законната лихва от 05.08.2015 г., която сума е част от сумата 14 000 лв, за която издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 778/ 2015 г. на Пловдивски районен съд.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) процесуалноправни въпроси: допустимо ли е, при наличие на писмен документ, със свидетелски показания да се установяват обстоятелствата, при които е сключен договор за заем, действителната обща воля на страните и смисълът на постигнатите договорености; допустимо ли е със свидетелски показания да се установява връщане на заета сума над 5 000 лв, ако заемът е връщан на части, всяка от които е под 5 000 лв; длъжен ли е въззивният съд да събере поисканите с въззивната жалба доказателства, ако първата инстанция е отказала събирането им при неправилно разпределение на доказателствената тежест и непълнота на доклада; кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че първите три въпроса са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а последният има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни С. Т. П. и Ц. П. И. оспорват жалбата. Поддържат, че въпросите са неотносими към решенията на двете инстанции, тъй като пред тях свидетелски показания са искани само за връщането на сумата 10 000 лв, а не за тълкуване на договора и изясняване на постигнатите договорености. Сочената от жалбоподателката практика на Върховния касационен съд считат за неотносима, тъй като е създадена при различни фактически предпоставки и няма сходство с обстоятелството по настоящето производство. Считат също, че не е обосновано значението на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Жалбата е допустима, а са налице и основанията за допускане на касационното обжалване.
За да уважи предявения иск (в рамките на сезирането си), въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК, като същевременно е направил собствено обсъждане на доводите на страните и на събраните в първата инстанция доказателства (във въззивното производство никоя от страните не е правила доказателствени искания). Окръжният съд е констатирал, че между страните не се спори, че договорът за заем е сключен през 2009 г., когато ищците са предали сумата 10 000 лв на ответницата. Единственото поддържано пред него възражение на ответницата е това за изтекла погасителна давност за вземането, но то е останало недоказано. В съставената разписка за предаването не е посочен падеж на задължението, а давността за вземането тече от този момент, не от момента на възникването му. Като посочил, че доказателствената тежест за падежа на задължението е за ответника, който възразява за изтекла давност, съдът приел възражението за неоснователно.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, процесуалноправните въпроси, свързани с допустимостта на свидетелски показания, не са включени в предмета на делото пред въззивния съд. Искане за допускане на свидетели пред тази инстанция не е правено. Свидетели са искани само пред първоинстанционния съд, но неговите правни разрешения нямат значение за касационното обжалване. На обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, не първоинстанционните. Въззивният съд е такъв по същество, той сам разрешава правния спор дори когато препраща към мотивите на първата инстанция. Затова в производството по чл.288 ГПК се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а в настоящето производство окръжният съд не е разрешавал въпроси, свързани с допустимостта на свидетелски показания, защото пред него никоя от страните не е искала събиране на такива. Въззивната инстанция е ограничена в дейността си от посоченото в жалбата (чл.269 ГПК) и след като от нея не е искано допускане на свидетели, тя не е разрешавала въпроса допустими ли са показанията на такива.
По аналогични съображения необуславящ е и въпросът длъжен ли е въззивният съд да събере поисканите с въззивната жалба доказателства, ако първата инстанция е отказала събирането им при неправилно разпределение на доказателствената тежест и непълнота на доклада. Отговорът на този въпрос няма никакво отношение към настоящия правен спор, доколкото пред въззивния съд жалбоподателката не е искала събиране на доказателства (нито с въззивната жалба, нито в проведеното съдебно заседание).
Обуславящ обаче е въпросът кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност. Този въпрос е разрешен от въззивния съд, тъй като той е разпределил в доказателствена тежест на ответника, направил възражение за давност фактът на изискуемостта и падежа на задължението. Искът е уважен по съображения за неблагоприятните последици от това разпределение на доказателствената тежест и неуспешно проведено доказване от ответника. По този въпрос няма данни за установена съдебна практика, поради което следва да се приеме, че същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Към настоящето дело погрешно е приложена папка с доказателства, които се отнасят към гр.д.№ 3897/ 2013 г. на Пловдивски районен съд със страни Л. А. Ю. и [фирма]. Приложението следва да се изпрати на този съд по компетентност.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 789 от 31.05.2016 г. по гр.д.№ 626/ 2016 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 200 лв (двеста лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Да се изпрати незабавно на Пловдивски районен съд погрешно аташираното към настоящето дело приложение по негово гр.д.№ 3897/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: