О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София 11.12.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 332 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47 ЗМТА и е образувано по искова молба на [фирма] за отмяна на арбитражно решение от 30.05.2011г., постановено по арб.дело № 641/2010г. на Б.. Позовава се на основанията по чл.47, т.3, т.4 и т.6 ЗМТА. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът [фирма] – София поддържа становище, че ако съдът приеме, че е спазен срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, предявения иск да бъда отхвърлен като неоснователен. Представя списък на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира за установено следното:
С атакуваното арбитражно решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 19 425.09лв. представляваща сбор от : наемната цена за ползването на магазин по договор за наем от 12.10.2009г. за времето от м.декември 2009г. до м. август 2010г. ; такса за услуга по управлението поддръжката и експлоатацията на общите части на ТРЦ, в който се намира наетия магазин за времето от м.декември 2009г. до м.септември 2010г.; такса разходи във връзка с официалното откриване на търговско-развлекателния комплекс; консумативни разходи, направени в периода до окончателното предаване на наетия магазин с приемателно-предавателен протокол, законната лихва върху главницата считано от 11.11.2010г. до окончателното й заплащане и арбитражни разноски в размер на 2855 лв.
Преди да се произнесе по съществото на исковата молба и по заявените в нея основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.3, т.4 и т.6 ЗМТА, настоящия състав на ВКС, ТК извърши проверка дали е спазен преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск за отмяна на арбитражно решение.
Съгласно чл. 32, ал.1 ЗМТА уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява то да бъде предадено. Арбитражното решение е изпратено на ищеца-ответник в арбитражното производство с пощенска пратка на дружеството “Пощенски услуги” на адрес [улица], ет.4. Това е адреса на регистрация на ответното дружество, видно от представеното на стр. 76 на арбитражното дело удостоверение за актуално състояние. Пощенската пратка е върната на АС при Б. на 1.07.2011г., с отбелязване, че лицето е “непознато”. Исковата молба е подадена на 16.02.2012г. , т.е. сред преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. При тези данни решението на арбитражния съд се явява връчено на ответника по делото, сега ищец, при условията на чл.32, ал.1 ЗМТА на 1.07.2011г. – на актуалния адрес на управление на търговеца, вписан в търговския регистър чрез дружеството “Български пощи”. Към датата на връчване на арбитражното решение ответникът не е имал друг актуален адрес, такъв не се сочи от самия ищец. Решението не е могло да бъде връчено на ищеца на адреса на наетото помещение в [населено място], тъй като по делото има данни, че то е било освободено от наемателя към датата на провеждане на първото арбитражно заседание. С изтичането на тримесечния срок, считано от 1.07.2011г., правото на ищеца да иска отмяна на арбитражното решение се преклудира. Образуваното производство е недопустимо.
Твърдението на ищеца, че е узнал по –късно за постановеното срещу него арбитражно решение – чрез връчената покана за доброволно изпълнение, не е основание за даване на ход на исковата молба. В представеното ксерокопие на покана за доброволно изпълнение, на втора страница, има също отбелязване на дата 16.11.2011г. на призовкар Д., че адресатът / ищецът/ не пребивава на посочения адрес [улица], ет.4 и че на същия се намира “Гаранционен фонд”. Установената в чл.32, ал.1 ЗМТА фикция за призоваване и връчване на книжа, когато търговецът не може да бъде намерен на последния посочен в регистъра адрес, има същите правни последици, както при получени от представител на търговеца книжа.
В обобщение на изложеното, образуваното исково производство се явява недопустимо и следва да се прекрати. На основание чл.78,2 ал.4 ГПК на ответника ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1320 лв.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определението за даване ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №332/2012г. по описа на ВКС, ТК.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] разноски 1320 лв.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: