О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр. София, 11.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4105 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 7061 от 30.06.2016 г., подадена от М. А. М. и М. А. К. чрез адвокат Н. Ш. от САК, против въззивно решение № 223 от 12.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 190/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ІІ въззивен граждански състав.
Ответникът по касация К. Ц. Ц. чрез особен представител – адвокат Я. Д. от АК – П. е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Претендира се заплащането на възнаграждение по чл. 9, ал. 3 НМРАВ за особения представител.
Ответниците по касация Г. С. Г. и К. Н. Г. не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон при обсъждане на събраните по делото доказателства.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 1738 от 09.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 2603/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен в частта му, с която поради недопустимост на иска е прекратено производството по делото по предявения от М. А. М. и М. А. К. срещу К. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че Ц. П. Ц. не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху земеделски имот (овощна градина) – масив 22, парцел – 003 в м. П. (съгласно Заповед № РД 15-1831 от 03.11.2000 г. на Кмета на [община]), нов № 56722.714.3 по ПНИ на [населено място], като вместо това Окръжният съд се е произнесъл по съществото на посочения иск и го е отхвърлил като неоснователен. Решението на РС – Плевен е потвърдено в останалата обжалвана част, с която като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения от М. А. М. и М. А. К. против Г. С. Г. и К. Н. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че са закупили процесния имот, описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, т. 1, рег. № 163, дело № 19/2011 г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 919 от 26.01.2011 г., Акт № 52, т.III, рег.№ 919, дело 478/2011 г. от несобственик и не са станали собственици.
За да постанови този резултат, въззивният съд на първо място е обсъдил основателността на въззивната частна жалба срещу решението на районния съд в неговата прекратителна част, в която то има характер на определение. Окръжният съд е приел, че въззивната частна жалба е основателна и предявения от настоящите касатори иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу К. Ц. Ц. следва да бъде разгледан по същество. Посочил е, че тъй като на практика РС е събрал всички доказателства за произнасяне по съществото на иска и едва с решението си е прекратил производството в тази му част, това налага произнасяне по съществото на спора от въззивната инстанция. Изложено е, че двата предявени отрицателни установителни иска са обективно свързани помежду си, като произнасянето по първия (този срещу К. Ц. Ц.) има значение за решаване на спора по същество и по втория иск, предявен срещу ответниците Г. С. Г. и К. Н. Г.. Извършил е самостоятелна оценка на събраните доказателства относно релевантните за спора факти и е приел, че с решение на ОбПК № 18-11 от 01.10.1992 г. в полза на наследодателката на двамата ищци (сега – касатори) Л. А. К. (починала на 26.12.2000 г.) е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници по отношение на недвижим имот, представляващ лозе от 4 дка, пета категория, в местността „П.”, находящ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на [населено място]. Поземлената комисия е отказала реалното възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници по отношение на процесния имот, тъй като същият попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗС. Със заповед на Кмета на Община – [населено място] № РД 15-1831 от 03.11.2000 г., издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е признато правото на ползвателя Ц. Ц. да придобие собствеността върху предоставения за ползване земеделски имот (масив 22, парцел – 003 в местността „П.”) по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Ц. Ц. е починал, а ответникът по първия отрицателен установителен иск (К. Ц. Ц.) е негов син и единствен наследник по закон. Окръжният съд се е произнесъл по наведените с исковата молба доводи, че Ц. Ц. не е бил легитимиран като ползвател по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, респ. – срещу наличието на предпоставките за изкупуване на процесния имот, в която връзка е обсъдил наличните по делото документи, включително представените с исковата молба в ксероксни копия, между които и Предложение към Решение № 161 на ИК на ОбНС – [населено място], отразено в Протокол № 20 от 22.12.1982 г. Установено е, че процедурата по § 4а е започнала по молба на Ц. Ц. от 13.01.1998 г., въз основа на която е издадена Заповедта по § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ № РД 15-1831 от 03.11.2000 г. Този индивидуален административен акт е съобщен на посочените в § 62, ал. 3, изр. трето ПЗР ППЗСПЗЗ лица, включително майката на касаторите. По делото не е било спорно, че Заповед № РД 15-1831 от 03.11.2000 г. не е отменена по реда на обжалването. Последното е отчетено като пречка да се оспорва наличието на предпоставките по отношение на Ц. Ц. да се приложи § 4а ПЗР ППЗСПЗЗ. Със заповед на Кмета от 04.03.2008 г. (влязла в сила след отхвърляне на подадената от настоящите касатори жалба срещу акта) е извършена и оценка на земята; последвало е заплащането й, както и издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на Ц. Ц.. В обобщение е формиран извод, че е осъществен сложният фактически състав по придобиване правото на собственост от страна на ползвателя Ц. Ц. по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, респ. – закупилите от него процесния имот ответници по втория отрицателен установителен иск (Г. С. Г. и К. Н. Г.) са придобили собствеността върху вещта. С това е обосновано отхвърлянето и на двете претенции.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите :
(1) Има ли материална доказателствена сила ксероксно копие на документ, за който са представени доказателства, че не се съхранява в оригинал ?
(2) Какъв документ представлява ксероксно копие, което не е заверен препис, ако оригиналът на този документ не съществува и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 183 ГПК и да го изключи от доказателствата по делото ?
(3) Извършил ли е Окръжен съд – Плевен нарушение на съдопроизводствените правила, представяйки Предложение към Решение № 161/1982 г. като заверено копие, когато в действителност то няма заверка, за което са представени доказателства ?
(4) Следва ли в производство по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде направено изрично искане към ответната страна за представяне на документ в оригинал, когато са представени доказателства, че той не съществува и документът е представен от ищците, но не е подписан от тях, не е заверен от тях и му е оспорена доказателствената сила с исковата молба ?
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването.
Поставените от касаторите питания практически детайлизират оплакването им за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, а не съставляват правни въпроси по смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Освен това те нямат и обуславящо значение за изхода на спора, тъй като същественият решаващ мотив на окръжния съд за отхвърляне на исковете е наличието на влязлата в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, с която е признато наличието на право по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ в полза на Ц. Ц., което обстоятелство налага извод, че е преклудирана възможността да се оспорва наличието на предпоставките по отношение на наследодателя на ответника К. Ц. Ц. и частен праводател на ответниците Г. С. Г. и К. Н. Г. да се приложи § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Това означава, че и четирите поставени от касаторите въпроси не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване, което прави безпредметно изследването дали по отношение на някой от тях е налице допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Независимо от изложеното, касационното обжалване следва да бъде допуснато служебно по отношение частта от въззивното решение, с която окръжният съд се е произнесъл по същество по първия обективно съединен иск – за да се провери неговата допустимост. Това се налага предвид констатацията на касационната инстанция, че в решението на РС не се съдържа произнасяне по съществото на този иск, съответно – въззивният съд нито е бил сезиран с въззивна жалба срещу такъв акт, нито е бил налице предмет на обжалване по смисъла на чл. 258 ГПК. Допускането на касационното обжалване по посочената част на въззивното решение не обуславя допускане на обжалването и по отношение частта, в която съдът се е произнесъл по иска, предявен срещу ответниците Г. С. Г. и К. Н. Г.. Това е така, защото с исковата молба са съединени за общо разглеждане обективно съединени искове, като К. Ц. Ц. (от една страна) и ответниците Г. (от друга страна) помежду си се явяват обикновени другари и основанието за съединяване на делата им не изисква постановяването на общо решение с идентичен правен резултат.
При допускане н касационното обжалване касаторите дължат заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 70,81 лева. Освен това, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК касаторите следва предварително да внесат и разноските за възнаграждение на особения представител на ответника К. Ц. Ц., които възлизат на сумата 684 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 223 от 12.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 190/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ІІ въззивен граждански състав в частта му, с която окръжният съд се е произнесъл по съществото и е отхвърлил предявения от М. А. М. и М. А. К. срещу К. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че Ц. П. Ц. не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3, защото не са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху земеделски имот (овощна градина) – масив 22, парцел – 003 в м. П. (съгласно Заповед № РД 15-1831 от 03.11.2000 г. на Кмета на [община]), нов № 56722.714.3 по ПНИ на [населено място].
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2017 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите М. А. М. и М. А. К., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Ш. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесени по сметка на ВКС: (1) държавна такса в размер на 70,81 (седемдесет лева и 81 стотинки) лева, както и (2) депозит за заплащането на възнаграждение на особения представител на ответника К. Ц. Ц. – адвокат Я. Д. от АК – П. в размер на 684 (шестстотин осемдесет и четири) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА касаторите, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса и депозит производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 223 от 12.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 190/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ІІ въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено Решение № 1738 от 09.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 2603/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен в частта, с която като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения от М. А. М. и М. А. К. против Г. С. Г. и К. Н. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че са закупили процесния имот, описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, т. 1, рег. № 163, дело № 19/2011 г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 919 от 26.01.2011 г., Акт № 52, т.III, рег.№ 919, дело 478/2011 г. от несобственик и не са станали собственици.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: