О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 15.03. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 60364/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1398 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2022/2016 г. Софийският апелативен съд потвърдил решението от 05.02.2016 г. по гр. д. № 19107/2014 г. на Софийския градски съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на В. Г. Х. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, причинено на 28.12.2012 г. от водача на лек автомобил марка „М. Ц180”, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2012 г. до окончателното плащане, като за разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 80 000 лева искът е отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната част на иска е подадена от ищцата, която иска отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по иска – ответник по касация, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, не подада в изключенията от касационен контрол по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, с оглед липсата на въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 30 000 лева, че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: наличе към датата на пътно-транспорното произшествие на валидна закстраховка „гражданска отговорност” на автомобилисти между собственика на лекия автомобил и ответното застрахователно дружество, осъществяване на непозволено увреждане от водача на автомобила, който поради нарушение на правилата за движение по пътищата причинил на ищцата травматични увреждания – счупване на три ребра, луксация на лявата раменна става, счупване на пета дланна кост и фисура на четвъртия пръст на дясната ръка. Единствено спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата вследствие получените увреждания. При определяне на размера съдът съобразил спецификата на вида и характера на причинените на пострадалата увреждания, които са няколко и са засегнали снагата и двата горни крайника, обстоятелството, че уврежданията са довели до изпитване на силни болки и страдания и невъзможност за самостоятелно битово обслужване за период от около два месеца, като след него постепенно са затихнали, а счупванията са зараснали и самостоятелното движение на пострадалата и функциите на двата крайника са напълно възстановени. Взето е предвид и обстоятелството, че негативни последици за пострадалата, с оглед младата й възраст – 22 години, за в бъдеще не се прогнозират. Определеният размер от 40 000 лева зачита изцяло принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД и се явява адекватен с оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Поддържа, че разпоредбата е приложена формално, в противоречие с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд и задължителната съдебна практика, формирана с представените решения по чл. 290 ГПК, изискваща решаващият съд не само да посочи, но и да обсъди в тяхната съвкупност всички релевантни обстоятелства, като изходи от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатият от жалбоподателката въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди обуславя крайния правен извод на въззивния съд, а преценката за противоречие със задължителната съдебна практика изисква разглеждането на касационната жалба по същество.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК жалбоподателката – ищца по делото, е освобедан от внасяне на държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1398 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2022/2016 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която предявеният от В. Г. Х. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 40 000 до 80 000 лева.
Делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: