5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 23.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7177/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
А. Д. М. е обжалвала чрез процесуалния си представител адвокат Е. В. Д. въззивното решение № 5065 от 09.07.2014 г. по в. гр. д. № 4701/2010 г. на Софийския градски съд /поправено с протоколно решение от 22.10.2014 г. по същото дело/ в частта, с която е отхвърлен иск за делба на 10 броя недвижими имоти, подробно описани, както и в частта относно дела на жалбоподателката в допуснатите до делба два имота с довод, че делът й следва да бъде 4/12 ид. ч. вместо 3/12 ид. ч.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1-3 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, поради което е допустима.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. Р. П., Н. Й. П., Й. Й. П. и А. Й. П., които считат касационната жалба за неоснователна в частта за неправилност на извода, че жалбоподателката не е наследник по закон на С. Й. П.; присъединяват се към жалбата в частта, с която за неоснователни са счетени възраженията за нищожност на договори за покупко-продажба поради привидност и на саморъчно завещание.
От ответницата Р. А. П. не е постъпил писмен отговор.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че А. Х. П., починал на 02.02.1955 г., и С. Й. П., починала на 01.12.2001 г., имат родени от брака си три деца – ищцата, ответницата Р. П. и Й. А. П., починал през 2005 г. и наследен от ответниците М. П. – съпруга, и Н. П., А. Й. П. и Й. Й. П. – деца.
Въззивният съд е приел, че ищцата А. Д. М. – сега касатор, е осиновена през 1956 г. от Д. М. Д. при режим на непълно осиновяване съгласно чл. 81 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС-отм/. Осиновяването е заварено от Семейния кодекс от 1968 г. /СК – отм./ и тъй като не е установено страните по осиновителното правоотношение да са се възползвали от възможността по чл. 105 от ПЗР на кодекса – при постигнато съгласие между осиновителя, осиновената и майката на последната да е направено искане пред съда за прилагане разпоредбата на чл. 55 за непълното осиновяване в законоустановения едногодишен срок, то се прилагат правилата на чл. 54 СК от 1968 г. /отм./ за пълното осиновяване. Така правата и задълженията спрямо роднините й по произход са прекратени и ищцата не притежава правото да наследи рождената си майка, поради което и не се легитимира за съсобственик на недвижими имоти в [населено място], [община], и в [населено място],[жк], по т.т. 1-5, т. 7 и т.т. 9 и 10 от исковата молба, възстановени на С. П. по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ.
Съобразно така приетото съдът счел, че исканията на ищцата по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за намаляване на универсално саморъчно завещание от 20.10.1993 г., оставено от С. П. в полза на ответницата Р. П., и за намаляване на дарението от наследодателката в полза на същата ответницата на имота по т. 6 от исковата молба, не следва да бъдат обсъждани. Искане за намаляване на дарението на същия имот, сключено с н. а. № 80/1993 г., е направено и от ответниците М. П., Н., А. и Й. П.. Въззивният съд приел, че макар и легитимирани в качеството им на наследници на С. П., те не са упражнили правото си по чл. 30, ал. 1 ЗНсл в законоустановения 5-годишен срок, изтекъл на 01.12.2006 г. /считано от датата на смъртта на наследодателката на 01.12.2001 г./, а след това – на 11.02.2008 г., и същото е погасено по давност, в какъвто смисъл е противопоставеното от надарената възражение. Договорът за дарение е породил транслативен ефект, имотът е индивидуална собственост на ответницата Р. П. и искът за делба е отхвърлен.
Искът за делба е отхвърлен и за имотите по т.т. 1-5, т. 7 и т.т. 9 и 10 от исковата молба. Въззивният съд приел, че с тях С. П., придобила собствеността чрез възстановяване по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, се е разпоредила валидно в полза на ответницата Р. П. и на трето, неучастващо в делото лице, чрез договори за покупко-продажба. За неоснователни съдът приел възраженията за нищожност на сделките като: 1. привидни, прикриващи дарения, 2. сключени при липса на съгласие предвид твърденията за влошено здравословно състояние на прехвърлителката и неспособност да съзнава действията си /което, ако е основателно, е недопустимо за разглеждане в рамките на делбения процес, защото би довело до унищожаемост съгласно чл. 31 ЗЗД/ и 3. при липса на основание.
Въззивният съд прел за недоказано да е налице съсобственост и отхвърлил иска за делба на имота по т. 8 от исковата молба по съображения, че не е представен н. а. № 171/1992 г., нито друг титул за собственост.
Постановеното от първоинстанционния съд решение за имота по т. 11 от исковата молба е обезсилено като недопустимо по съображения, че има прекратително определение, препятстващо възможността искът за делба да бъде разгледан.
Въззивният съд приел, че произхождащи от наследодателя А. П., починал през 1955 г., са имотите в [населено място], С. община, по т.т. 11 и 12 от исковата молба /неправилно посочени, вместо като имоти по т.т. 12 и 13/, възстановени през 1999 г. по реда на ЗСПЗЗ. Към момента на възстановяването наследници по закон са С. П. – съпруга, и три деца – ищцата, ответницата Р. П. и Й. П. – наследодател на останалите четирима ответници, и всеки е придобил по 1/4 ид. ч. Със саморъчно универсално завещание от 20.11.1993 г. С. П. се разпоредила в полза на ответницата Р. П. с цялото си движимо и недвижимо имущество и пари, включващо и така получената част от наследството на А. П.. Завещанието е прието за валидно като направено с благодарствен мотив, който не нарушава безвъзмездния характер на сделката /чл. 42, б. „в” ЗНсл/, и е намалено с размера на запазената част от 1/3 на наследника по закон Й. А. П., по възражение на неговите наследници, основано на чл. 30, ал. 1 ЗНсл. Съобразно изложеното и като счел за нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗНсл делбата на тези имоти между Р. П. и Й. П., извършена на 25.02.2005 г. без участието на ищцата, въззивният съд допуснал делба при квоти 3/12 ид. ч. за ищцата, 5/12 ид. ч. за ответницата Р. П. и по 1/12 ид. ч. за всеки от останалите ответници.
В касационната жалба ищцата А. Д. М. излага оплаквания, че изводът да е налице заварено осиновяване, преуредено в пълно съгласно чл. 105, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./, е неправилен, тъй като не е установено дали към 22.05.1968 г. осиновителят Д. М. Д. е жив. Според жалбоподателката по въпроса дали притежава качеството наследник на С. П. съдът се е произнесъл при допуснати процесуални нарушения, тъй като не е зачел доказателствената сила на удостоверение за наследници № 601/23.04.2007 г. на Столична община, район „К. село”, което не е оспорено в първото по делото заседание на 05.12.2007 г., нито са събрани доказателства, опровергаващи удостоверените с него обстоятелства; без обсъждане са останали всички възражения, приети за разглеждане в заседанието на първоинстанционния съд от 31.03.2008 г., не е разгледано оспорването на разпореждането с н. а. № 80/1993 г. и н. а. № 197/1994 г. с имотите по т.т. 6 и 8 от исковата молба, които освен това произхождат от съпруга на прехвърлителката и наследодател на ищцата-А. П.; съдът изцяло без мотиви е отказал да обсъжда дали е налице съсобственост по отношение на втория имот поради непредставянето на констативен нотариален акт от 1992 г., въпреки че е представен н. а. № 197/1994 г. /неправилно посочен, вместо н. а. № 22/1997 г. на л. 85 от първоинстанционното дело/, оспорен от ищцата; необосновани и противоречащи на събраните по делото доказателства са изводите за неоснователност на възражението за нищожност сделките за покупко-продажби поради привидност, а мотивите за отхвърляне на възражението за нищожност на завещанието като такова с характер на възмездност, са недопустимо кратки и необосновани.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси: 1. опровергана ли е доказателствената сила на удостоверение за наследници и доказано ли е обстоятелството, че ищцата няма качеството на наследник на своята рождена майка поради осиновяване, извършено при действието на ЗЛС, в случая, когато от ищцата е представено удостоверение за наследници на рождената родителка, неоспорено от ответниците, в което ищцата е посочена като наследник. По този въпрос се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, І-во г. о.; 2. чия е доказателствената тежест да се установи, че са настъпили последиците на чл. 105 СК от 1968 г. /отм./ по отношение на заварените осиновявания и по-специално да установи, че към влизането в сила на тази разпоредба – 23.05.1968 г., е било налице заварено осиновяване на ищцата А. М. от Д. М., т. е., че осиновителят и осиновеният са живи към този момент. По този въпрос жалбоподателката счита, че не е налице задължителна съдебна практика, а от друга страна, по силата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ страната, която извлича за себе си благоприятни последици от опровергаването на удостовереното в официален документ обстоятелство, е тази, която твърди, че е налице осиновяване и че то е заварено по смисъла на чл. 105 СК от 1968 г./ отм./, и тя следва да установи това обстоятелство.
Според решение№ 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието му не изключва допустимостта на други доказателства относно факти във връзка с гражданското състояние на лицата – например акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя; прието е също, че и без изрично оспорване на удостоверението верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни за релевантните факти и обстоятелства. Изводът е обоснован с процедурата по издаване на удостоверението, регламентирана в Закона за гражданската регистрация, и характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността.
В разглеждания случай освен удостоверението за наследници по делото е представен и препис от влязло в сила определение № 72 от 09.08.1956 г. по ч. гр. д. № 7184/1956 г. на С. народен съдия за осиновяване на ищцата от Д. М.. Налице е и отбелязване за това по предвидения законов ред отстрани на акта за раждане № 4482/27.09.1939 г., представен в първоинстанционното производство. Ето защо, като е съобразил и другите доказателства по делото във връзка с гражданското състояние на ищцата, а не само удостоверение № 601/23.04.2007 г., въззивният съд е процедирал не в противоречие, а в съгласие със задължителната съдебна практика, макар и удостоверението за наследници да не е оспорено от насрещната страна. По тези съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
Вторият поставен от жалбоподателката въпрос касае по-общия процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и разпределянето на доказателствената тежест. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като по приложението на нормата е налице многобройна съдебна практика, включително и задължителна, формирана по реда на чл. 290 ГПК – например решение № 670/15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г., решение № 724/30.11.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г., решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г., всичките на ВКС, IV-то г. о. Прието е, че според чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Страната, чиято е доказателствената тежест за установяване на съответните факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти – за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си.
В разглеждания случай разрешението, дадено от въззивния съд на довода за наличие на осиновително правоотношение, прекратило правоотношенията по произход между ищцата и рождената й майка, е обуславящо изхода на заявения за разрешаване спор и същевременно следва да бъде преценено от гледна точка на посочената задължителната съдебна практика, което налага касационното обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5065 от 09.07.2014 г. по в. гр. д. № 4701/2010 г. /поправено с протоколно решение от 22.10.2014 г. по същото дело/ на Софийския градски съд.
Указва на жалбоподателката А. Д. М. да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 40 /четиридесет лв./ лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса в срок – за насрочване, или при неизпълнение на указанията – за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: