1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
Гр.София, 27.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1878/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу решение № 900/19 април 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9 състав, постановено по т.д.№ 3845/2016 г., с което е потвърдено Решене № 647/12 април 2016 г. по т.д.№ 5719/2014 г. на СГС, VІ ТО, 21 състав, за отхвърляне на иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен от дружеството-касатор срещу [фирма] за установяване несъществуването на ипотечно право на банката по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.201.1.159 в [населено място] на [улица], вх.3-4, ет.0, предназначена за търговска дейност. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради неподсъдност на спора на СГС и евентуално неправилно. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване приложното му поле е обосновано с предпоставките по чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на САС и се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на СГС, с което установителният иск е отхвърлен, въззивнят съд е приел, че процесният недвижим имот е придобит от праводателя на ищцовото дружество на основание чл.37 ал.1 ЗОЗ. [фирма] го е придобил с нотариален акт № 23 от 20.02.2014 г. чрез покупко-продажба от заложен кредитор. За частично обезпечаване на вземания по договори за кредит на 11 април 2011 г. са били учредени договорни ипотеки върху имота в полза на „Ю. и ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ“ – предишно наименование на ответната банка, с нотариални актове с номера 179, 180 и 181 от 11 април 2011 г. Тезата на ищеца за придобиването на имота по реда на ЗОЗ необременен от ипотеки, не е възприета от съдилищата.
Въззивният съд намира, че продажбата на недвижим имот, включен в активите на търговското предприятие, за което е учреден особен залог по реда на ЗОЗ, не се подчинява на режима на публичната продан, към която е приложима разпоредбата на чл.175 ал.1 ЗЗД. Продажбата по ЗОЗ е свободна, извършва се от заложния кредитор, а не от СИ, цената се определя по договаряне с купувача. Идеята на публичната продан е възможността на ипотекарните кредитори, имащи вписани следващи ипотеки, да участват в проданта, извършвана от съдебен изпълнител и да получат част от разпределената сума при спазване нормата на чл.501 ГПК. При недвижим имот, върху който има учредена ипотека, включен в предприятие – обект на последващ договор за особен залог, продажбата по реда на ЗОЗ не може да е противопоставима на ипотекарния кредитор, защото не би могла да постигне целта, предвидена в чл.173 ЗЗД, а именно – да се получи предпочтително удовлетворение от цената на ипотекирания имот. Защитата по реда на чл.482 ГПК е приложима за движими вещи съгласно препращащата разпоредба на чл.40 ал.3 ЗОЗ. Недопустимо е приравняване последиците на продажбата по реда на ЗОЗ с тези на публичната продан на недвижим имот по чл.175 ал.1 ЗЗД.
С оглед съдържанието на възпроизведената част от мотивите на САС и изведените от касатора въпроси, определени от значими за изхода на спора, формулирани в раздел ІІ, т.2 на касационната жалба, настоящият състав на Второ т.о. на ВКС намира, че обуславящи решаващата воля на въззивния съд правни въпроси попадат в предмета на ТД № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, производството по което е висящо.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК във вр.чл. 229, ал.1 т. 7 ГПК за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело по правен въпрос, обуславящ изхода на спора по настоящото дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, вр.чл.229, ал.1 т. 7 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д.№ 1878/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, до приключване на Тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: