Р Е Ш Е Н И Е
№ 156/2009
София, 03.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1361/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. С. Д.,П. Х. С. и Ц. Х. Д. против решение от 10.01.2008г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №970/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Н. П. Н. и С. С. Н. не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си ,въззивният съд е оставил в сила решение №208/03.08.2007г. постановено по гр.д. №298/2004г. по описа на Районен съд гр. Е.,с което е отхвърлен предявеният иск от Н. Н. Н. ,на основание член 29 ал.1 от ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот,съгласно нотариален акт №62,т.І,рег. №372,н.д. №59/2002г. на нотариус Й. Ц. ,с район на действие гр. Е.,с който Н. Н. Н. е продал на Н. П. Н. описаният в акта недвижим имот,като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд е констатирал,че между първоначалния ищец по делото Н. Н. Н. /починал в процеса на производството по делото и заместен от наследници-С. С. Д.,П. Х. С. и Ц. Х. Д./ и първата ответница Н. П. Н. е сключен договор за покупко- продажба на собствения на ищеца имот,описан в нот.акт №62/2002г.,като основното твърдение на първоначалния ищец,заявено пред съда е че при осъществяване на сделката същият е бил въведен в заблуждение,че прехвърля имота си срещу задължение за издръжка и гледане и че не е получавал сумата по извършената продажба в размер на 1700 лева. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и при тяхната преценка е стигнал до извода,че заявената претенция от ищеца е останала недоказана,поради което е стигнал извода,че с така събраните по делото доказателства е останало недоказано умишленото заблуждение на ищеца от ответника при осъществяване на сделката и сключването на договора поради това заблуждение.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В касационната жалба касаторите правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението,като твърдят,че първоначанлия ищец и техен наследодател Н е бил умишлено въведен в заблуждение от ответницата с цел да сключи процесната сделка,и в тази връзка се позовават на изявленията на самия ищец,дадени по реда на член 114 от ГПК/отм/ пред първата съдебна инстанция,в който заявява ,че е действал с убеждението,че прехвърля имота си на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане и не е получавал посочената в нотариалния акт цена на имота и това се установявало и от доказателствата по делото. Тези оплаквания са неоснователни и не намират опора в установеното по делото. Твърденията на първоначалния ищец Н. Н. ,дадени в съдебно заседание,не се различават от заявеното с исковата молба и като такива изхождащи от ищеца,който носи доказателствената тежест следва да се потвърдят и подкрепят от събраните по делото доказателства. Посочените от последния и събрани по делото гласни доказателства,които са били предмет на анализ и оценка от страна на съда,видно от тяхното съдържание не доказват твърденията на ищеца за създадена и поддържана умишлено невярна представа при сключването на процесната сделка. Както е било отбелязано от съда,с тези показания свидетели само пресъздават това ,което са чули от ищеца,т.е. отново заявеното от ищеца остава само в рамките само на неговите твърдения. Ето защо, съдът правилно е приложил материалния закон,като е стигнал до извода,че е останало недоказано съществено условие за уважаване на предявената ищцова претенция,а именно умишлено въвеждане в заблуждение и сключването на договора поради такова заблуждение,поради което е постановил законосъобразен съдебен акт.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.01.2008г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №970/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: