О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1563
София, 18.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1292/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
П. В. С. от с. Ч. брег община Д. е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 14.04.2009г по гр.д. № 16/2009г с което е отменено решението на Дупнишкия районен съд от 2008г / решението няма дата и месец на обяввяването/ по гр.д. № 918/2007г и е постановил ново решение. С него Окръжният съд отхвърлил искът,предявен от П. В. С. срещу „М” ЕАД за сумата 5 854 лева представляваща претендирана от неоснователно обогатяване сума за изплатени вместо ответника на трето лице обезщетение за причинени на 16.07.2004г ,щети. Със същото решение е бил осъден да заплати на „М” ЕАД и направените по делото разноски в размер на 710 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаване на съществения процесуално оправен въпрос-щом като един иск е предявен на основание непозволено увреждане,допустимо ли е решаващият съд да го разгледа на основание неоснователно обогатяване,както и
материално правния въпрос- каква отговорност носи работника причинил вреда на трето лице по време изпълнението на трудовите си функции-дали пълна или ограничена и каква е отговорността на възложителя на работата при и по повод на която работникът е причинил вреда на трето лице-били разрешени в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и това противоречие мотивирало жалбоподателя да счита,че е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд,прие следното:
Искането е основателно.
При постановяване на решението си Кюстендилският окръжен съд е интерпретирал фактическата обстановка,установена по делото по следния начин: вярно е,че на 16.07.2004г ищецът П. В. С. при и по повод изпълнение на възложената му от работодателя „М” ЕАД работа като багерист, товарейки камион „ИВЕКО” собственост на „АФИН България ЕАД,с който „М” ЕАД били в договорни отношения, допуснал няколко къса скална маса да паднат от кофата на багера и да повредят товарния камион. Вярно е че товарната кола имала застраховка „пълно автокаско” в ЗПАД „А” и че тя е покрила размерът на щетите при поправката му в размер на 5 854.76 лева. Встъпвайки в правата на застрахования, ЗПАД” А. България” осъдила виновния водач на багера да й изплати сумата и по делото е имало данни,че той се е издължил. И при така заявеното основание въззивният съд счел,че искът предявен по настоящето дело,който бил в същия размер 5 854 лева плюс 608 лева за разноски- следвало да се разгледа по чл.59 ЗЗД,тъй като ищецът твърдял,че ответникът се бил обогатил до размера на обезщетението,което той – работника, бил изплатил на третото увредено лице,при положение че ако е дължал нещо на работодателя си, то тази отговорност би била ограничената отговорност по чл.206 КТ,а не пълната отговорност по чл.45 ЗЗД.
Въззивният съд приел,че действително работодателят бил отговорен за вредите на третото лице ,но само пред него и че не бил отговорен спрямо работника,причинил вредата,изпълнявайки трудовите си функции при възложената работа. В тази насока била разпоредбата на чл.54 ЗЗД.
Същественият материално правен въпрос-дължи ли работодателя суми за обезщетение на третото лице и дали въобще работникът дължи сам както цялото обезщетение,така и разликата над „уговореното трудово възнаграждение” /чл.206 ал.1 КТ/ до пълния размер на сумите,които виновния за причинените вреди при изпълнение на трудовите си задължения,работник ,е изплатил на третото лице,с което е имало договорни отношение за изпълнение на дадена работа- въззивният Кюстендилски окръжен съд е разрешил неточно и в противоречие на практиката на ВС – П № 17/63г на Пленума на ВС според което: т.6. „Неправилно също в някои случаи съдилищата смесват ограничената отговорност на работници и служители с отговорността от непозволеното увреждане. Когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди. Работникът, причинил вредите, отговаря по чл. 95 КТ* пред предприятието, но не и пред увреденото лице. В случая договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл. 45 и следващите от ЗЗД”.
Това противоречие обуславя допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 14.04.2009г по гр.д. № 16/2009г
ЗАДЪЛЖАВА П. В. С. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 109.10. лева и в едноседмичен срок да представи документ за това.
НАСРОЧВА делото за 14 април 2010г,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: