3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
С., 15.12. 2017година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 2070/2017 година
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Образувано е по молба на В. И. Ч. – И., подадена чрез адв.Е., адв.Б. и адв.С., за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.7 ГПК на влязлото в сила решение № 272 от 16.04.2008г. по гр.д. № 388 по описа за 2007г. на Пловдивски апелативен съд. Като основание за отмяна се сочи влязло в сила на 06.01.2017г. решение на Европейския съд по правата на човека от 06.10.2016г. по делото „Ч. – И. срещу България”, в което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Ответникът Регионален инспекторат по образованието /Р./ [населено място] не взема становище по молбата за отмяна.
С определение № 165 от 05.06.2017г. настоящият състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е допустима.
По същество същата е основателна поради следното:
С влязлото в сила решение № 272 от 16.04.2008г. по гр.д. № 388 по описа за 2007г., Пловдивски апелативен съд е отменил решение на Старозагорския окръжен съд № 102 от 27.04.2007г., постановено по в. гр. д. № 71 от 2007г. и оставеното с него в сила решение № 119 от 08.12.2006г. по гр. д. № 220 от 2006г. на Старозагорския районен съд и вместо това е постановил решение за отхвърляне на предявените от В. И. Ч. – И. срещу Регионален инспекторат по образованието /Р./ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № ЛС-68 от 06.12.2005г. на Началника на Р. [населено място], за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност „Директор” на СОУ „М. Г.” [населено място], и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 06.12.2005г. до 08.02.2016г. в размер 896,18лв. ведно със законната лихва върху него, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане. Със същото решение Пловдивски апелативен съд е осъдил В. И. Ч. – И. да заплати на Регионален инспекторат по образованието [населено място] 200лв. деловодни разноски. Решаващият мотив на съда за обосноваване извод за неоснователност на претенциите е, че същите са предявени срещу ненадлежен ответник – Р., който не е пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря по тях.
С влязлото в сила решение на Европейския съд по правата на човека от 06.10.2016г. по делото „Ч. – И. срещу България” е установено, че по горепосоченото гр. д. № 388 от 2007г. Пловдивски апелативен съд е допуснал нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изразяващо се в поставянето на ищцата в невъзможност да получи съдебно разглеждане на процесното уволнение не по нейна вина, а поради противоречиво решаване на въпроса относно надлежния ответник. Със същото решение е присъдено и обезщетение за неимуществени вреди от нарушението в размер 2000 евро, ведно с лихва за забава.
Предвид на тази фактическа обстановка молбата на В. И. Ч. – И. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК е основателна и като такава следва да бъде уважена: тъй като е налице влязло в сила решение на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията и тъй като отмяната на решението и новото разглеждане на делото от друг състав е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
Доколкото цялото дело е унищожено, а за новото му разглеждане е необходимо неговото възстановяване, делото следва да бъде върнато на компетентния да възстанови делото съд, съгласно чл. 90 от Правилника за администрацията в съдилищата – Старозагорски районен съд. В подкрепа на извода, че делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата – подадена искова молба, е и обстоятелството, че при условията на ограничен въззив и преклудиране на възможността в първоинстанционното производство след срока за отговор да се твърдят факти и да се сочат доказателства, пред въззивната инстанция не могат да бъдат поправени нередовности, свързани с конституирането на страните, като се повторят процесуалните действия по делото. Това налага налага в посочената хипотеза, каквато е и процесната, делото да се върне на първоинстанционния съд, който да изиска отстраняване нередовността на исковата молба, и в случай на отстраняване – да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник. В този смисъл са и постановките на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното след възстановяване на делото първата инстанция следва да проведе процедура по обездвижване на исковата молба за посочване надлежен ответник, конституирането му и разглеждане и произнасяне по същество на предявените искове.
По горните съображения съдът отменя влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд, отмененото с него решение на въззивния съд както и първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане на Старозагорски районен съд.
Предвид изхода в полза на молителя следва да се присъдят сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени по делото разноски в размер 600лв.
Поради гореизложеното съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК влязлото в сила решение № 272 от 16.04.2008г. по гр.д. № 388 по описа за 2007г. на Пловдивски апелативен съд, решението на Старозагорския окръжен съд № 102 от 27.04.2007г., постановено по в. гр. д. № 71 от 2007г. и оставеното с него в сила решение № 119 от 08.12.2006г. по гр. д. № 220 от 2006г. на Старозагорския районен съд.
Изпраща делото на Старозагорски районен съд за провеждане на процедура по възстановяване на делото, след което делото да се разгледа от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: