3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 22.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3058 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК и е било образувано по молбата с вх. № 6578/15.VІІ.2014 г. на касатора [фирма] със седалище е адрес на управление в [населено място] градище, [община]: за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 486/12.VІ.2014 г. по настоящето дело в частта му за разноските: досежно осъждането на този търговец – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма]-гр.П., област Т. сума в размер на 2 053.62 лв., представляваща платен хонорар за един адвокат по повод изготвен от него писмен отговор по касационната жалба.
Като се позовава на обстоятелството, че практически не е могъл да се запознае със съдържанието на постъпилия по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор по жалбата му и да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, молителят поддържа оплакване за прекомерност на платеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и иска то да бъде намалено четирикратно – до размер на сумата от 512.66 лв. (петстотин и дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки).
Ответното по тази молба [фирма]-гр. П., област Т. не е ангажирало становище на свой представител по допустимостта и основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение, намира, че като подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК /приложен е пощенски плик с клеймо от датата 14.VІІ.2014 г./ в преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна в касационното пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата молба за изменение на постановеното в хода на същото определение в частта му за разноските ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба е неоснователна.
Касационната жалба на търговеца молител е била подадена на 29.ІV.2013 г., а писмен отговор по нея от страна на ответното по касация търговско д-во е бил депозиран по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК на датата 8 юли 2013 г. и делото е било насрочено в з.з. на 31.ІІІ.2014 г. Следователно касаторът [фирма] е разполагал с достъп до книжата по делото в течение на период, чиято продължителност надхвърля половин година, а оттам – и с възможността да се запознае с този отговор при справка в деловодството на ТК на ВКС, респ. да се снабди с преписи от същия и придружаващия го Списък по чл. 80 ГПК, както и от приложения договор за правна помощ от 21.V.2013 г., като по този начин своевременно е могъл да противопостави възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатеното съгласно клаузата на чл. 2 от същия договор възнаграждение в размер на 1 050 евро съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Само по себе си определението по чл. 288 ГПК няма отношение към тази преценка. В заключение, независимо от обстоятелството, че по тази категория дела не се извършва двустранна размяна на книжа, датата преди която не е могло да се очаква произнасяне на ВКС по допустимостта на касационния контрол е била предварително известна и на двете страни по спора.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Стара Загора за изменение на постановеното в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 486/12.VІ.2014 г. по настоящето дело в частта му за разноските – на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2