1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр. София, 28.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3040 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. Х. Б. със съдебен адрес в [населено място] чрез процесуален представител адв. С. А. Л. срещу решение № 213 от 22.04.2013г. по в. т. дело № 266/2013г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав в отхвърлителната му част.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно прилагане на критерия „справедливост” при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, несъобразяване с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Касаторът поддържа становище за необоснованост и противоречие с доказателствата на извода, че с раждането в началото на месец януари 2012г. на друго дете ищцата е преодоляла първоначалното остро състояние и се е върнала към нормалния ритъм на живот. Моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд искът е отхвърлен частично и вместо него да бъде постановено друго, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни производства.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт Х. Х. оспорва касационната жалба като релевира доводи, че обемът на гражданската отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е обусловен от преценката на причинените болки и страдания на пострадалото лице, която преценка се прави с оглед конкретните установени по делото обстоятелства и вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав и има отношение към обосноваността на обжалваното решение. Поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
Третото лице помагач Е. Г. Б. чрез процесуален представител адв. К. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за правилност на въззивното решение, тъй като присъденото обезщетение е съобразено с фактите и обстоятелствата по делото, понятието „справедливост” и средния размер на обезщетение по сходни дела.
С определение № 242 от 23.03.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправни въпроси относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите условия в страната и тяхната релевантност за критерия по чл. 52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е установил, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – застраховател на делинквента по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата в резултат на смъртта на десетгодишния й син Ив – Л. Е. Б., настъпила в резултат на осъщественото на 29.11.2009г. ПТП. Решаващият съдебен състав въз основа на споразумение, одобрено на 27.02.2012г. по нохд № 105/2012г. на Пловдивски окръжен съд е приел, че на 29.11.2009г. третото лице помагач Е. Б. /баща на детето и съпруг на ищцата към момента на ПТП/ при управление на лек автомобил марка Мерцедес С 200 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на С. Даллев, след употреба на алкохол по непредпазливост е причинил ПТП, в резултат на което са настъпили травматични увреждания на техния син, които са довели до неговата смърт – противоправно и виновно деяние. Към момента на настъпване на процесното ПТП за лекия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно дружество – комбинирана полица № 155084053548 с валидност от 03.01.2009г. до 02.01.2010г. В резултат на загубата на детето си ищцата е претърпяла неимуществени вреди.
За да направи извод, че сумата в размер 80 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, въззивната инстанция се е аргументирала с близките отношения между ищцата и детето, възрастта на детето, към което майката е била силно привързана, продължителността на интензивните болки и страдания на ищцата и обстоятелството, че ищцовата страна е успяла да ги преодолее и да се върне към нормалния си ритъм на живот, грижейки се за децата си, включително и за новороденото дете след процесното ПТП, макар и да не е преодоляла болката от загубата на сина си Ив – Л..
Въззивното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. Предпоставките за надлежно упражняване на прякото право на ищцата – касатор на иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на делинквента Е. Б. са правилно установени, но при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания, не е отчел в достатъчна и пълна степен преживяваните от ищцата негативни емоции, включително и след раждането на друго дете. Необоснован и в противоречие със свидетелските показания е изводът на съдебния състав, че ищцовата страна се е върнала към нормалния си ритъм на живот, грижейки се за децата си, включително и за новороденото дете. В тази насока съдебният състав не е съобразил показанията на свидетелите Ц. И. и Г. Г., че към момента на съдебното заседание /13.11.2012г./ състоянието на ищцата не е много променено в сравнение със състоянието й през първите месеци след загубата на сина й – продължава да е изнервена, отслабнала е драстично, взаимоотношенията със съпруга й са се влошили, като към момента на съдебното заседание бракът им вече е бил прекратен. Болката и страданието от смъртта на десетгодишния син, към който ищцата е била силно привързана, ще я съпътстват през целия й живот, а раждането на друго дете не може да замести настъпилата загуба, Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на починалото дете, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При приложение на установения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост Пловдивски апелативен съд не е отчел в достатъчна степен, че при определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Икономическата конюнктюра е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на детето/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер 80 000 лв. е занижено. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер 120 000 лв., като върху посочената суми се дължи лихва от датата увреждането – 29.11.2009г. до окончателното плащане на сумата. Следователно решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на Д. Х. Б. срещу [фирма] за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 2 510 лв. – разноски за двете съдебни производства. Вместо това трябва да се постанови друго решение по спора, с което ответникът бъде осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ на ищцата сумата 40 000 лв. /разлика между дължимите 120 000 лв. и присъдените 80 000 лв./ заедно със законната лихва, считано от 29.11.2009г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на касатора /ищцата/ сумата 8 667 лв. – направени разноски за всички съдебни производства /667 лв. – част от разноските в първоинстатнционното производство, 7 000 лв. – направени разноски във въззивното производство и 1 000 лв. – направени разноски за касационното производство/, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер общо 1 600 лв. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 213 от 22.04.2013г. по в. т. дело № 266/2013г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1744 от 22.11.2012г. по гр. дело № 1282/2012г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, 22 гр. състав е отхвърлен иска на Д. Х. Б. срещу [фирма] за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата вреди от загубата на сина й Ив – Л. Е. Б. /неправилно посочен Л. Е. Б./, загинал при ПТП, станало на 29.11.2009г. по пътя между [населено място] и [населено място], причинено от Е. Г. Б., и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 2 510 лв. – разноски за двете съдебни производства, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК 119037309гр. С., [улица] да заплати на Д. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ Обединител” № 52, вх. В, партер, чрез адв. С. А. Л. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща разлика над 80 000 лв. до 120 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата вреди от загубата на сина й Ив – Л. Е. Б., загинал при ПТП, станало на 29.11.2009г. по пътя между [населено място] и [населено място], причинено от Е. Г. Б., заедно със законната лихва, считано от 29.11.2009г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 8 667 лв. – направени разноски за всички съдебни производства.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК 119037309гр. С., [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач Е. Г. Б. със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 3 чрез адв. К. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.