Р Е Ш Е Н И Е
№ 157/2009
София, 07.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1419/2008 година
Производството е по член 218 ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Л. П. от с. П.,област К. против решение №75/04.02.2008г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д. №447/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба П. Г. М.,в писмения си отговор моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение от 05.08.2005г. по гр.д. №1339/2004г. по описа на Районен съд гр. Д.,с което е признато за установено по отношение на Г. Л. П.,в качеството й на наследник на Д. К. П. ,б.ж. с. П.,че Г. П. М. ,поч.09.08.1992г.,наследодател на ищеца П. Г. М.,към момента на образуване на ТКЗС-гр. Станке Д. ,е бил собственик по давност на нива от 1 500 кв.м в м.”К” или „Т” в землището на с. П. при съседи:Димитър П. ,А. Бельовски и чифлик Г. ,заснета като част от имот пл. №006034 по плана за земеразделяне на землището на с. П.,на основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ. След анализ на доказателствата по делото и данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,съдът е приел за установено по делото,че наследодателят на ищеца Г. М. и наследодателят на ответницата Д са притежавали към момента на образуване на ТКЗС в с. П. през 1957г.,местн.”К”,или наречена още”Т”,два съседни земеделски имота-ниви,разделени от слог,като собствеността на наследодателя на ищеца била по давност и наследяване, а тази на наследодателя на ответницата,придобита чрез договор за покупко-продажба. Като е взел предвид заключението на вещото лице и приложената скица към същото,съдът е стигнал до извода,че предявеният иск с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е основателен.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от изложеното в исковата молба,ищецът твърди,че на наследниците на наследодателя му Г. П. М. , с решение №ПР-97/19.04.2002г. на ПК Д. ,съгласно посоченото в пункт 8 от същото/лист 8 от делото/ е била възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 1,500 дка н местн.”К”,заявена с пореден №14 от заявлението на основание подадена декларация по член 12 ал.3 от ЗСПЗЗ,като същата неправомерно била възстановена на наследодателя на ответницата с Решение №02.06.1999г. на ПК Д. съгласно плана за земеразделяне и същата представлява част от възстановената по горното решение нива от 5 дка,възстановена на наследодателя на ответницата,заснета според плана с №006034. Описаните в това решение на ПК земеделски имоти не са индивидуализирани,а само е посочена площта им,местонахождението им по местност и категория,без да са очертани по граници,като годен обект за възстановяване на правото на собственост. Във връзка с това твърдение ищецът е сезирал съда с иск по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,който има за предмет установяване кому е принадлежало правото на собственост на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. По делото е приложено копие от преписка вх. №7736/20.05.1992г. ,с която са заявени за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на наследодателя на ищеца –Георги П. М. ,който приживе е поискал със заявление,приложено на лист 45 от делото, възстановяване на притежаваните от него земеделски земи,като процесната нива е описана в пункт първи от заявлението като нива от 2 дка в местн. Крива нива,това е единствения имот,заявен за възстановяване от наследодателя в тази местност,като съгласно решение №02.06 от 29.06.1999г. на ПК Д. 38 от делото на наследниците на Г. М. се възстановява правото на собственост, съгласно план за земеразделяне в землището на с. П.,включващо в пункт 4 от същото-нива от 2 дка,седма категория,местн. Тополите,имот №0006033,съседен на възстановения на наследодателя на ответницата и заснет по този план за земеразделяне като имот №006034 по плана за земеразделяне,за част от който се претендира,че включва тяхната нива от 1,5 дка. Видно от данните по заключението на вещото лице инж. Л,плана за земеразделяне за тази местност,в който са заснети гореописаните имоти съответно на наследодателя на ищеца и този на наследодателя на ответницата,е влязъл в законна сила,след като е била извършена продажба от страна на наследниците на ответницата съгласно нот.акт №120 от 19.05.2003г.,/лист 64 от делото/ на трето лице,а настоящия иск с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, е предявен на 14.10.2004г.,след влизане в сила на плана за земеразделяне. При това положение за ищеца е преклудирана възможността да повдига спор за материално право по смисъла на горепосочената разпоредба на закона,защото той е могъл да защити интересите си по пътя на обжалване на този план,за каквото няма данни по делото. Ето защо, искът се явява неоснователен,тъй като не се оспорва правото на възстановяване на собствеността на ищеца от ответницата,респективно като наследници на техните наследодатели,а всъщност по този начин ищецът цели да промени границите за имотите, заснети и възстановени след приключена процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,с влязъл в сила план за земеразделяне на имотите за тази местност,съответно в посочения по плана масив в землището на с. П.. Т. като делото е изяснено от фактическа и правна страна,следва касационният съд да реши спора по същество.
С оглед изхода на делото на ответницата Г следва да се присъдят,на основание член 64 ал.2 от ГПК/отм/, направените разноски за всички съдебни инстанции,които възлизат на 271 лева.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №75/04.02.2008г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д. №447/2007г. по описа на съда.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. М. от с. П.,област К. против Г. Л. П. от с. П.,област К. ,иск с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,за признаване за установено по отношение на ответницата Г. Л. П.,че наследодателят на ищеца Г. П. М. ,б.ж.с. Пиперево,поч.09.08.1992г., към момента на образуване на ТКЗС-1957г. е бил собственик по давност на нива с площ 1500 кв.м в местност”К” или „Т” в землището на с. П. при съседи:Д. П. ,А. Бельовски и чифлик Г. ,заснета като част от имот №006034 по плана за земеразделяне на землището на с. П..
ОСЪЖДА П. Г. М. от с. П.,област К. да заплати на Г. Л. П. от с. П.,област К. ,сумата 271 лева/двеста седемдесет и един лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: