Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
София, 12 март 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Дим.ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 106/2010 година
Производството е образувано на основание искане на осъдения Т. Д. Ш. за възобновяване на внохд № 368/2009г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, и отменяване на решение № 216 от 21.10.2009г.,с което е потвърдена присъда № 37 от 10.03.2009г. по нохд № 237/08г. на Хасковския окръжен съд.
В искането се поддържа,че присъдата е неправилна и несправедлива. Нямало веществени доказателства за това,че пострадалият държал в себе си сумата 500 лева.предмет на обвинението. Истината била,че само се сбили с пострадалия,и двамата били пияни. Така формулирано искането сочи на довод по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и оправдаване на осъдения. Алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита искането за неоснователно.
Гражданският ищец по делото не се яви в съдебно заседание. Становище по искането не е представил.
Върховният съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе,съобрази следното:
С горната присъда Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Т. Д. Ш. за ВИНОВЕН в това,че на 14.02.2008г. в гр. Д. при условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди движими вещи-пари 500 лева от владението на А. Д. Я.,с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от него причини,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.58 б.”а” вр.с чл.55 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване. ОПРАВДАЛ го по обвинението,деянието да е извършено при употреба на заплашване на пострадалия.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на пострадалия А. Д. Я. обезщетение за причинени неимуществени вреди,в размер на 1 600 лева,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявеният размер от 5000 лева.
Искането е процесуално допустимо,подадено в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 НПК.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:
От фактическа страна съдилищата са установили,че след като пътували заедно във влака до гр. Д.,пострадалият предложил да почерпи подсъдимия за това,че му помогнал да свали велосипеда си от влака. Двамата влезли в кафене в близост до ж.п.гарата,като Я. почерпил подсъдимия с бира,а за себе си поръчал кафе. Пострадалият заплатил сметката с пари,които държал в горната си дрехастановено е,че след като се разделили,пострадалият с велосипеда си се отправил към дома на приятелката си Калина да й гостува. Пътят му минавал през парк „Есперанто”. Подсъдимият го настигнал и попитал дали може да отиде с него,тъй като нямало къде да пренощува. Пострадалият отказал,поради липсва място при приятелката му. Тогава подсъдимият му поискал пари,с които да заплати нощувката си в хотел,но пострадалият отново му отказал,Заявил,че няма пари и си тръгнал с велосипеда. Подсъдимият,който бил разбрал от водените разговори,че пострадалият има търговска дейност и оборотни пари/продавал очила на пазара в Димитровград/,решил да му ги вземе. Тръгнал след него,блъснал го и св. Я паднал с колелото в храстите,след което започнал да го притиска и му нанася юмручни удари предимно в областта на лицето. Я. започнал да вика за помощстановено е,че подсъдимият го питал”Къде са парите? И го приканвал”Дай парите!”,като се опитвал да ги намери в дрехата. Прието е,че пострадалият имал в джоба на долния си панталон сумата 500 лева. Виковете на пострадалия били чути от св. П,служител на МВР,който по това време се прибирал в дома си и се намирал на около 100 метра от местопроизшествието. Извикал”Стой,полиция” при което подсъдимият избягал в посока бившето кафене”Мария”.
При така приетите за установени фактически положения,съдилищата са обусловили извода,че действията на подсъдимия са доказани от обективна и субективна страна, и същите сочат на съставомерност на повдигнатото обвинение за деяние по възведената правна квалификация.
Пред настоящата съдебна инстанция,осъденият оспорва съставомерността на деянието. Твърди,че не е имал намерение да ограби пострадалия,а се касае до пиянска свада между двамата.
Доводът е бил поставен за разглеждане пред предходните инстанции. Както окръжният ,така и апелативният съд, са дали отговор на възражението. На л.32 от мотивите в съответствие с чл.339,ал.2 НПК апелативният съд е посочил,че твърдението на подсъдимия че не се касае за грабеж,не кореспондира със събраните доказателства.
Проверката по делото потвърждава изводът на съдилищата. Показанията на свидетелите Я,Писаров опровергават обяснението,че случаят е само сбиване между пияни лица. Св. Писаров е посочил,че освен виковете за помощ е чул и думите отправени от човека надвесен над пострадалия,”Къде са парите” и „Давай парите”. Свидетелят е видял,че същият нанасял удари по главата и лицето на намиращият се на земята човек. Обяснението”направихме мъжки бой”,очевидно е несъстоятелно. Пострадалият е възрастен човек на 75 г.,а подсъдимият е роден 1960 г.
Обсъден е и довода ,че липсата на писмени доказателства са наличието на сумата 500 лева в пострадалия към момента на деянието сочи на недоказаност на деянието от фактическа страна. Не било доказано какво е искал да отнеме подсъдимия от св. Я.
Съдът е отговорил и на този довод. Към момента на неправомерните действия спрямо него,св. Я. е носил в долния си панталон/обличал два един върху друг/ процесната сума. Подсъдимият не е успял да я вземе,само защото св. П е прекъснал по нататъшните му действия. Съществено е обаче,че последните са били насочени именно към отнемане на парична сума,която пострадалият е държал в дрехите си.
Доводът,че размерът на сумата не бил изяснен,тъй като св. Я депозирал разнопосочни показания, е обсъден от предходните инстанции. Прието е, че напредналата възраст на пострадалия,отдалечеността във времето,конкретното засягане на интересите му-предявил иск за сумата 5 хил.лева ,която претенция се стремял да подкрепи,липсата на правен опит, са повлияли върху показанията в тази му част депозирани на съдебното следствие,които правилно съдът не е възприел. Размерът на инкриминираната сума е установен от показанията на св. Д св. Боянов,работещи по случая полицаи,пред които пострадалият е съобщил,че носените от него средства са били 500 лева. Обстоятелството,че действително е имал пари в себе си е установено от св. П. В негово присъствие,пострадалият проверил джобовете на долния панталон и казал”Парите ми са тук”.
При тези факти по делото правилно е прието,че по време на деянието пострадалият е имал в наличност в дрехите си парична сума ,и второ,че размерът на сумата която е държал по време на нападението е била 500 лева. Обстоятелството,че никой от свидетелите не е видял парите,не означава,че пострадалият не ги е имал. Пострадалият не е бил длъжен да предаде сумата,а разследващите органи не са имали законово основание да я изземват от него. Съгласно съдебната практика за съставомерността на деянието няма значение какъв е бил размерът на паричната сума,предмет на посегателство. Тя може да е 5 лева,но може да е и 5 хил.лева.
С оглед на изложеното,като е потвърдил присъдата въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.348,ал.1 т.1,т.2 НПК. В съответствие с доказателствата,събрани,проверени и анализирани съгласно изискванията на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК,материалният закон е правилно приложен.
Доводът за нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК също е неоснователен.
Наказанието на подсъдимия е определено в съответствие с разпоредбата на чл.58 б.”а” вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК. Взети са предвид високата степен на обществена опасност на деянието и личната степен на обществена опасност на подсъдимия. Подсъдимият е многократно осъждан/13 осъждания съгласно справка за съдимост приложена към дос.производство/ и с лоши характеристични данни. С оглед на тези обстоятелства и конкретните данни по делото възражението за явна несправедливост на наказанието е в разрез с установените доказателства.
Предвид изложеното,тъй като при постановяване на присъдата и решението не са допуснати особено съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК нарушения,искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Воден от горните мотиви,върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Д. Ш. за възобновяване на внохд № 368/2009г. по описа на Апелативен съд-Пловдив и нохд № 10 237/2008г. по описа на Хасковския окръжен съд и отменяване респ.изменяване на постановените по тях решение № 216 от 21.10.2009г. и присъда № 37 от 10.03.2009г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: