2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 17.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 60355/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 8733 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 8224/2013 г. Софийският градски съд осъдил ЗД [фирма] да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на Р. А. Д. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие в размер съответно на 200 000 лева и 3 650 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2012 г., съдебно-деловодни разноски и държавна такса.
С решение № 1033 от 18.05.2016 г. по гр. д. № 1407/2016 г. Софийският апелативен съд, след като отменил частично първоинстанционното решение, отхвърлил исковете за разликата над 120 000 лева до 200 000 лева и за разликата над 2 920 лева до 3 650 лева.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата, която иска то да бъде отменено като частично недопустимо и частично неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по исковете – ответник по касация, е подал писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, не подада в изключенията от касационен контрол по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
От събрания по делото доказателствен материал въззивният съд приел за установени елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, а именно: наличие на увреждане от управляващ автомобил, застрахован при ответното дружество, противоправно поведение и вина, както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изразяващи се в претърпени вреди. Налице е влязла в сила присъда по отношение на деликвента, която досежно посочените в чл. 300 ГПК елементи е задължителна за съда. Тъй като в случая противоправното поведение на пострадалата не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, установено от наказателния съд, въззивният съд извършил самостоятелна преценка на събраните в гражданското производство доказателства – заключение на автотехническа експертиза и показания на св. М., и приел, че приносът на ищцата за настъпване на пътно-транспортното произшествие следва да се определи на 1/5, тъй като тя, като пешеходец, който не е извършвал работа по пътя, се е намирала на пътното платно, извън автомобила, почти до осевата линия, с гръб към идващото отзад превозно средство, без светлоотразителна жилетка, очевидно знаейки за липсата на обозначаване в достатъчна степен на авариралото моторно-превозно средство чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник. С оглед на претърпените от ишцата болки и страдания въззивният съд приел, че справедливото обезщетение, определено съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 150 000 лева, съобразявайки приетата в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза относно вида, броя и тежестта на уврежданията, периода на лечение и възстановяване от една година, остатъчните невъзстановими последици, възрастта на ищцата – 23 годишна, болките и страданията, които ще търпи занапред и социално-икономическите условия в страната към м. февруари 2012 г. Претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечението въззивният съд приел за доказана от представените фактура и вноска бележка за закупен комплект остеосинтезни средства на стойност 3 650 лева. С оглед приетия размер на съпричиняване определените обезщетения са редуцирани съответно на 120 000 лева и 2 920 лева.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа довод за вероятна недопустимост на обжалваното решение и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя въпросите:
1. Допустимо ли е съдът да се произнася по ненаправено от ответника възражение;
2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще;
3. За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск;
4. Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Не се констатира противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с решение № 81/04.05.2015 г. по гр. д. № 5534/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 126/13.05.2015 г. по гр. д. № 5688/2914 г. на ВКС, ІV-то г. о. С първото решение касационното обжалване е допуснато по въпроси относно допустимостта на изменението на предмета на въззивното обжалване след преклузивния срок за обжалване с въвеждане на нов предмет и ново искане, а с второто – по въпроса може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението на чл. 269, изр. 2-ро ГПК. Разглежданият случай е различен. Жалбоподателката твърди, че в отговора на исковата молба и в преклузивните срокове, предвидени в ГПК, ответникът не е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, но обратното се установява от данните по делото. В отговора на исковата молба /л.л. 84-85 от първоинстанционното дело/ е въведено твърдението, че пострадалата е допринесла за настъпването на застрахователното събитие, намирайки се на пътното платно на неразрешено за престой на пешеходци място, в тъмната част на денонощието, при влошена за водача на другия автомобил видимост и при липса на данни дали изобщо е имало осветление на пътя, като не е била облечена със светлоотразителна жилетка. Но дори въззивният съд да се е произнесъл по ненаведено от ответника възражение, това води до неправилност, а не до недопустимост на съдебния акт, както се твърди от жалбоподателката.
Налице е основание касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество по поставените в изложението въпроси, които, в обобщен вид от настоящия състав /съгласно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ се свеждат до приложението по чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се налага с оглед необходимостта касационната инстанция да се произнесе по претендираното от жалбоподателката противоречие със задължителната съдебна практика /Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, според която принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, както и с оглед на приетото в практиката по чл. 290 ГПК /решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ-ро т. о./, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
С разпореждане от 01.07.2013 г. по гр. д. № 8224/2013 г. Софийският градски съд е освободил ищцата на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавна такса и това разрешение е важимо и за производството в настоящата инстанция, доколкото няма данни за промяна в обстоятелствата /т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В хода на гражданското производство в сила е влязла осъдителна присъда срещу водача, причинил пътно-транспортното произшествие, с което е осъществен съставът на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК за освобождаване от държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1033 от 18.05.2016 г. по гр. д. № 1407/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на І-во гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: