7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 7278/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 31.01.2014 г. по гр.д. № 14296/2012 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 13.07.2012 г. по гр.д. № 18 489/2010 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Т. Е. и С. А. Т. – Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Н. М. Н. – Ш., че ищците са собственици на магазин, находящ се на партерния етаж, вх.”Б”, в сграда, построена в дворното място, находящо се в [населено място], [улица], № 6, 8 и 10, съставляващо парцел ІV-4, 5, 6 от кв. 43 по плана на [населено място], м. “ГГЦ-Зона В 17”, цялото с площ 1 173 кв.м, със застроена площ на магазина от 26.10 кв.м, състоящ се от търговска площ, склад, предверие и сервизно помещение, при граници: аусгус, офис № 2, двор, коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху този имот, както и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 59 ЗЗД срещу Н. М. Ш. да заплати на всеки от ищците по 500 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния имот за времето от 21.11.2007 г. до предявяване на иска. В отменените части въззивната инстанция е постановила друго решение по същество на спора, с което е признала за установено по отношение на Н. М. Н. – Ш., че И. Т. Е. и С. А. Т. – Б., са собственици на магазин № 6, изграден в степен груб строеж, находящ се в новопостроената жилищна сграда в [населено място], [улица], 8 и 10, във вх.”Б”, на партерния етаж, на кота 0, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, със застроена площ 28.21 кв.м, при граници на магазина: [улица], коридор на вх. “Б”, аусгус, асансьор, апарт. № 2 прим и магазин № 7, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, и е осъдил Н. Ш. да предаде на ищците владението върху този имот, както и да заплати на всеки от тях по 500 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния магазин за времето от 21.11.2007 г. до 21.04.2010 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.04.2010 г. до окончателното им изплащане. С въззивното решение е потвърдено решението на Софийски районен съд в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от И. Е. и С. Т. – Б. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място].
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от Н. М. Н. чрез нейния пълномощник адв. Р. Г.. Оплакванията са за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани няколко правни въпроса, по които се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване: 1/ Какво обхваща реализирането на правото на строеж за сграда с отделни обекти в нея, когато то е учредено с единен договор и когато след суперфицията е продадено на трети лица право на строеж за отделен обект в нея и кога се погасява продаденото на трети лица право на строеж съгласно чл. 67 ЗС. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС. 2/Абсолютна ли е преклузията по чл. 133 ГПК или тя не се отнася за нововъзникнали и новоузнати обстоятелства и факти. 3/ Правен или технически е въпросът за идентичността на два недвижими имота – самостоятелни обекти в сграда. 4/ Следва ли ответникът да прави възражения на всяко отделно твърдение на ищеца, и то след като вече изрично е оспорил изцяло- по основание и по размер, предявения иск. Ако няма направено такова отделно възражение, може ли това да бъде основание за прехвърляне на доказателствената тежест от ищеца на ответника. По отношение на въпроси №№ 2, 3 и 4 жалбоподателката поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от [фирма], чрез адв. Д. П.. Посочено е, че същото се обжалва в частта, с която са уважени предявените против Н. М. Н.- Ш. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че в тази част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Искането за допускане на касационно обжалване е мотивирано с формулиране на идентични на изложените по- горе правни въпроси и специални основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
В подадените отговори на касационните жалби ответниците по касация И. Т. Е. и С. А. Т.- Б. изразяват становище, че касационната жалба на [фирма] е процесуално недопустима, а подадената от Н. Н.- Ш. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице сочените за това основания по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
` Подадената от [фирма] касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Този жалбоподател е ответник по исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, които по отношение на него са отхвърлени от съда в двете инстанции. Дружеството не е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД против другия ответник, тъй като то не е негов пълномощник и не може да брани пред съд чужди права.
По касационната жалба от Н. Н.- Ш.
По делото е прието за установено от фактическа страна, че през 1995 г. собствениците на дворното място, находящо се в [населено място], [улица], 8 и 10, съставляващо парцел ІV- 4,5,6 от кв. 43 а по плана на [населено място], м. ”ГГЦ – зона В 17”, учредили на [фирма] право на строеж за изграждане на определени обекти в предвидената за изграждане в това дворно място четириетажна жилищна сграда с два входа, два мансардни етажа, два сутеренни етажа с мазета и подземни гаражи, и партерен етаж, съобразно одобрен работен архитектурен проект. С нотариален акт № 123, т.LLХХХІХ, дело № 27553/17.12.1996 г. [фирма] продало на ищците И. Т. Е. и С. А. Т.- Б. учреденото му право на строеж за недвижим имот в сградата, която ще бъде построена, представляващ магазин на партерния етаж, вх.”Б”, със застроена площ 26.10 кв.м, състоящ се от търговска площ, склад, преддверие и сервизно помещение, при съседи: аусгус, офис № 2, двор, коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. С влязло в сила решение по гр.д. № 3826/1998 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален поради неизпълнение сключеният между съсобствениците на дворното място и [фирма] договор от 23.03.1995 г. за учредяване на право на строеж. През 2005 г. съсобствениците на дворното място, сред които и [фирма], предявили против ищците по настоящото дело – И. Е. и С. Т.- Б., иск за установяване, че прехвърленото им право на строеж е погасено поради неупражняването му в предвидения от закона петгодишен срок. Образувано е гр.д. № 10670/2005 г. по описа на Софийски районен съд, което е приключило с решение, влязло в сила на20.12.2008 г., с което този иск е отхвърлен. По време висящността на производството по посоченото дело, с нотариален акт № 162, т.ІІ, дело № 336/ 27.07.2007 г. дружеството [фирма] продало на Н. М. Н. магазин № 6, изграден в степен на завършеност “груб строеж”, находящ се в новопостроената жилищна сграда на [улица], 8 и 10, във вх. “Б”, на сградата, на партерния етаж, на кота +0, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, със застроена площ от 28.21 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. М. Н. е подала отговор на исковата молба, в който е заявила, че “оспорва исковете изцяло по основание и размер”. Възразила е, че между претендирания от ищците имот и този, който тя е закупила от [фирма] няма идентичност, както и че решенията по посочените по- горе дела не могат да й се противопоставят, тъй като тя не е била страна по тях. Представила е доказателства, с които се легитимира като собственик на магазин № 6 – нотариалния акт за покупко- продажба, с който е закупила същия.
Въззивният съд е приел, че с отговора на исковата молба ответницата Н. Н. не е направила възражение за погасяване на правото на строеж на ищците поради неупражняването му в срока по чл. 67, ал.1 ЗС, поради което това възражение е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него. Въз основа на установените по делото факти е направил извод, че развалянето на договора за учредяване на право на строеж на праводателя на ищците – [фирма], не засяга правата на ищците, тъй като те са придобили вещното право на строеж преди вписването на исковата молба. Приел е, че от значение за установяване на правото на собственост на ищците върху процесния магазин е обстоятелството дали този обект е идентичен с обекта, за който е отстъпено правото на строеж. След обсъждане на заключението на приетите по делото съдебно- технически експертизи е намерил, че такава идентичност е налице, въпреки установените несъответствия в площта, границите, броя и вида на помещенията, съобразно описанието им в двата нотариална акта. Изводът е мотивиран с това, че първоначалният архитектурен проект е бил преработен през 2004 г., в резултат на което е било променено функционалното предназначение на съседните помещения, описани като граници на магазина, но това не се отразява на неговото местоположение, което и по двата архитектурни проекта е едно и също. Площта на изградения магазин надхвърля с около 2 кв.м площта на обекта за който е учредено правото на строеж, но съдът е приел, че това несъответствие е незначително и не може да обоснове извод за липса на идентичност, защото изграденото в повече не е самостоятелен обект и по правилото на чл. 97 ЗС следва собствеността на обекта, към който е присъединено. В обобщение въззивният съд е направил извод, че ищците се легитимират като собственици на процесния магазин. Договорът, с който ответницата е закупила същия, не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като дружеството- продавач, не е било собственик на този обект.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси.
Първият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 147 ГПК, съгласно която страните могат до приключване на съдебното дирене да твърдят нови обстоятелства и да представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и да представят доказателства за тях. Върховният касационен съд многократно е имал повод да се произнесе, че “нови обстоятелства” и “нови доказателства” по смисъла на чл. 147 ГПК са тези, които страната не е могла да узнае и да посочи своевременно, въпреки положената дължима грижа за водене на делото. Дали тази предпоставка е налице, е фактически въпрос, разрешаването на който зависи от доказателствата по всяко конкретно дело. В случая твърдението на жалбоподателката, че е узнала датата, към която сградата е била завършена в степен груб строеж, едва от заключението на съдебно- техническата експертиза, приета в съдебно заседание на 28.03.2012 г., е некоректно, тъй като на същата е бил връчен препис от исковата молба заедно с доказателствата към нея, в това число и от решението от 07.05.2007 г. по гр.д. № 3049/06 г. на Софийски градски съд, в мотивите на което се съдържа констатация, че сградата, в която се намира процесния магазин, е достигнала кота “било” към 27.11.2006 г. съгласно констативен акт от същата дата, и въз основа на това е направен извод, че правото на строеж е било реализирано в предвидения в закона срок. Следователно, това обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 147 ГПК и жалбоподателката е имала възможност своевременно да релевира с отговора на исковата молба възражение за погасяване на правото на строеж на ищците поради неупражняването му.
С оглед на това не следва да се допуска касационно обжалване и по материалноправния въпрос какво обхваща реализирането на правото на строеж за сграда с отделни обекти в нея, когато то е учредено с единен договор и когато след суперфицията е продадено на трети лица право на строеж за отделен обект в нея , и кога се погасява продаденото на трети лица право на строеж съгласно чл. 67 ЗС, тъй като този въпрос не е включен в предмета на настоящото дело. Срокът по чл. 67 ЗС е давностен и за него съдът не следи служебно.
Значението на въпроса дали следва ответникът да прави възражения на всяко отделно твърдение на ищеца, след като с отговора на исковата молба вече изрично е оспорил изцяло – по основание и по размер, предявения иск, и ако няма направено такова отделно възражение, може ли това да бъде основание за прехвърляне на доказателствената тежест от ищеца на ответника, е обосновано с твърдението, че съдът е възложил на жалбоподателката доказването на факта, че не владее имота. Това твърдение не намира опора в мотивите на обжалваното решение, видно от които при формиране на извода, че процесния имот се владее от жалбоподателката, въззивният съд не е изхождал само от обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответницата не възразила, че не владее имота, а се е позовал и на показанията на разпитания по делото свидетел, който е заявил, че магазинът е бил зает от козметичен салон и че към момента на разпита на свидетеля този салон е функционирал като такъв. Поради това не може да се приеме, че поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото. Затова той не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по последния въпрос – дали установяването на идентичност на недвижими имоти е правен или технически въпрос. Недвижимите имоти се индивидуализират с тяхното местоположение, граници и площ, поради което при спор за идентичност на имоти, описани по различен начин в различни документи, съдебната практика се е ориентирала към назначаване на съдебно- техническа експертиза, която да даде заключение относно тези индивидуализиращи белези, но идентичността може да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Като доказателствено средство експертното заключение е предназначено само да попълни делото с относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, които съдът преценява по вътрешно убеждение при формиране на своите доказателствени и правни изводи. Доводите, с които жалбоподателката обосновава значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по естеството си касаят правилността на направената от въззивния съд правна преценка на установените от съдебно- техническата експертиза факти, която обаче не може да бъде проверявана в настоящата фаза на касационното производство. Съществува многобройна съдебна практика, в която последователно се приема, че съдът не е длъжен да възприеме експертното заключение, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, както е процедирал в случая и въззивния съд.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], касационна жалба против решението от 31.01.2014 г. по гр.д. № 14296/2012 г. на Софийски градски съд.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.01.2014 г. по гр.д. № 14296/2012 г. на Софийски градски съд по подадената против него касационна жалба от Н. М. Н.- Ш..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: