6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 13.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1954 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Виктори“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез синдика Т. И. С., подадена от процесуални представители адв. И. Т. и Р. Т., срещу решение № 87 от 25.04.2018г. по в. т. дело № 10/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 172 от 06.11.2017г. по т. дело № 117/2017г. на Добрички окръжен съд е отхвърлен предявеният от синдика на „Виктори“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Виктори Агро“ ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за сумата 50 300 лв., представляващи пазарната стойност на описан недвижим имот в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 26, „Виктори“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Добрички окръжен съд сумата 2 012 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, и на „Виктори Агро“ ООД сумата 5 345 лв. – разноски на за водене на делото в двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Въпросът относно началната дата, от която започва да тече погасителната давност на иск за връщане на даденото, основан на решение, с което на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /изм. ДВ, бр. 20 от 2013г./, сега иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е обявена относителна недействителност;
2. Въпросът за характера на иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /изм. ДВ, бр. 20 от 2013г./, сега иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и характера на недействителността;
3. Какво е правното основание на иска, предявен от синдика за връщане на даденото по обявена за относително недействителна сделка след успешно предявен иск по чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ – чл. 55, ал. 1 или чл. 34 ТЗ?
Касаторът поддържа, че въпросите са решени в противоречие с решение № 248/17.01.2011г. по т. д. № 224/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 176/23.12.2014г. по т. д. № 657/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. Твърди, че в решение № 136/02.12.2010г. по т. д. № 242/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че искът е по чл. 55 ЗЗД, а в решение № 151/18.03.2013г. по т. д. № 609/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. – че искът е по чл. 34 ЗЗД, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът релевира и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. Последно ГПК.
Ответникът „Виктори Агро“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. П. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Поддържа становище, че по първия въпрос въззивният съд не се е произнесъл, както и че решението не е постановено в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Твърди, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е осъществено поради наличие на практика на ВКС, цитирана във въззивното решение.
Относно втория, посочен от касатора въпрос, ответникът поддържа, че липсва произнасяне от въззивната инстанция, както и че исковете по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /изм. ДВ, бр. 20 от 2013г./ и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ не са идентични – преди изменението искът е установителен за нищожност, а след изменението на ТЗ е предвиден конститутивен иск, като се позовава на решение № 41/22.06.2015г. по т. д. № 2853/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. Твърди, че по този въпрос не е налице нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че законът не е неясен и по въпроса е постановена практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответникът поддържа, че третият въпрос не е обуславящ изхода на спора поради това, че разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 34 ЗЗД уреждат едни и същи правни последици при начална нищожност на сделките.
Относно поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК ответникът счита, че решението не е очевидно неправилно.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че с решение № 75/23.03.2012г. по т. д. № 399/2011г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия „Виктори“ ЕООД е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 06.04.2010г., а с решение № 55/06.03.2013г. по т. д. № 118/2012г. на Добричкия окръжен съд, потвърдено с решение № 129/15.05.2014г. по в. т. д. № 432/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, влязло в сила на 07.07.2014г., е уважен предявеният от синдика на дружеството иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездната сделка, обективирана в нот. акт № 48, т. 5, рег. № 6625, нот. д. № 575/2010г. на нотариус П. А. с рег. № 496 и с район на действие РС – Търговище, с която „Виктори”ЕООД е продало на „Виктори Агро”ООД недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 26, заедно с избено помещение, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Съдебният състав е констатирал, че имотът е бил предмет на три последващи прехвърлителни сделки, в резултат на което не се намира в патримониума на ответника – купувач, поради което ищецът претендира неговата парична равностойност към момента на първата отчуждителна сделка, установена по делото в размер на 50 300лв.
Възражението на ответника за погасяване на исковата претенция по давност е прието за основателно.
С решението на Добрички окръжен съд по т. д. № 118/2012г. е уважен установителен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, предявен преди изменението на закона с ДВ бр. 20/2013г., а не конститутивен, предвид разпоредбата на § 15 ЗИД ТЗ, обн. ДВ бр. 20/2013г., съгласно която предявените до влизането в сила на изменението искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 се решават по досегашния ред. Поради това доводът на въззивника – ответник по иска, че погасителната давност за предявената искова претенция започва да тече от момента на влизане в сила на конститутивния иск, с който прехвърлителната сделка досежно недвижимия имот е прогласена за относително недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, е приет за неоснователен.
Въззивният съд е изложил съображения, че полученото по нищожна сделка се счита получено при начална липса на основание. Позовал се е на Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – при първоначална липса на основание, погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Поради това, че в процесния случай нищожността на сделката е обявена само по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец и само при открито производство по несъстоятелност, съдебният състав е приел, че началото на срока на погасителната давност досежно иска за връщане на даденото по нищожната сделка започва да тече от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 23.03.2012г., от когато установителният иск и обусловеният от него иск за връщане на даденото по договора са могли да бъдат предявени. Като е посочил, че давността за предявяване на иска за попълване на масата на несъстоятелността с равностойността на отчуждения от трето лице имот по прогласена за нищожна сделка е започнала да тече от 23.03.2012г., изтекла е на 23.03.2017г., а исковата молба е предявена на 09.05.2017г., т. е. след изтичане на установения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок, въззивният съд е направил извод, че претенцията е погасена по давност, поради което искът трябва да бъде отхвърлен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Първият, посочен от касатора правен въпрос с оглед данните по делото може да бъде уточнен по следния начин: От кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото след постановяване на решение, с което на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /редакция преди изменението с ДВ, бр. 20 от 2013г./ сделката за покупко-продажба на недвижим имот е призната за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността? Така уточненият правен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора с възражението на ответника по иска и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция в обжалвания съдебен акт. Предвид липсата на създадена константна практика на ВКС по този въпрос и с оглед възможността за противоречивото му разрешаване, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.
Формулираният от касатора втори въпрос за характера на иска по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /редакция преди изменението с ДВ, бр. 20 от 2013г./ е включен в отговора на първия въпрос, поради което също е от значение за спора и съдът дължи произнасяне в производството по чл. 290 ГПК.
Цитираните от касатора решение № 248/17.01.2011г. по т. д. № 224/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 176/23.12.2014г. по т. д. № 657/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в посочените съдебни актове не е разгледан горепосочения релевантен за настоящия спор правен въпрос.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „Какво е правното основание на иска, предявен от синдика за връщане на даденото по обявена за относително недействителна сделка след успешно предявен иск по чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ – чл. 55, ал. 1 или чл. 34 ТЗ?“ по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като посочените решение № 136/02.12.2010г. по т. д. № 242/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 151/18.03.2013г. по т. д. № 609/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. са постановени по искове за връщане на дадено при уважени искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /редакция преди изменението с ДВ, бр. 20 от 2013г./, но не и по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /редакция преди изменението с ДВ, бр. 20 от 2013г./ в хипотеза, когато имотът не е в патримониума на длъжника поради извършени последващи продажби на различни лица.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение по конкретни правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК преценката за неправилността на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
На основание чл. 649, ал. 6 ГПК държавната такса по т. 2 на чл. 18,ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не следва да се внася предварително.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 25.04.2018г. по в. т. дело № 10/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.